В тази глава по волята на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Бхӣш̣мадева ще даде на цар Юдхиш̣т̣хира наставленията си за задълженията, предписани на човека. Малко преди да напусне този тленен свят и да се освободи от робството на материалните дейности, Бхӣш̣мадева ще отдаде на Бога последната си молитва. Бхӣш̣мадева бил дарен със способността да напусне материалното си тяло тогава, когато сам пожелае, така че той лежал на това ложе от стрели по собствен избор. Последните мигове на великия воин били приковали вниманието на най-изтъкнатите му съвременници. Всички се били събрали около великата душа, за да ѝ засвидетелстват чувствата си на любов, уважение и привързаност.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а искал Па̄н̣д̣авите да се представят пред Бхӣш̣мадева в цялото си великолепие, за да може той на прага на смъртта си да се порадва на щастието им. Кувера е най-богатият от всички полубогове и цар Юдхиш̣т̣хира приличал на него, защото шествието, в което участвал и Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, напълно съответствало на царското положение на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

Бог Кр̣ш̣н̣а бил по-млад братовчед на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, а освен това бил близък приятел на Арджуна. Но всички членове на семейството на Па̄н̣д̣авите знаели, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Макар да осъзнавал върховното си положение, Богът винаги се държал като човешко същество. Затова Той също се поклонил пред умиращия Бхӣш̣мадева, като че ли бил един от по-младите братя на цар Юдхиш̣т̣хира.

Р̣ш̣и се наричат тези, които са постигнали съвършенство в духовния път. Всеки, независимо дали е цар или просяк, може да постигне такова духовно съвършенство. Самият Бхӣш̣мадева бил един от брахмаршите и старейшина на потомците на цар Бхарата. Всички р̣ш̣и притежават качествата, присъщи на проявлението на доброто. Щом чули вестта за наближаващата смърт на великия воин, те се събрали край него.

Парвата Муни е един от най-старите мъдреци. Той почти винаги съпровожда На̄рада Муни. Двамата могат да пътуват в космоса, без да използват за това никакви материални средства. Също като На̄рада Парвата Муни е деварш̣и, велик мъдрец сред полубоговете. Заедно с На̄рада той бил на жертвоприношението, което извършил Маха̄ра̄джа Джанамеджая, синът на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. В това жертвоприношение трябвало да бъдат убити всички змии на света. Парвата Муни и На̄рада Муни се наричат още гандхарви, защото пътуват по въздуха и да възпяват величието на Бога. От въздуха те наблюдавали церемонията сваям̇вара (избирането на съпруг) на Драупадӣ. Също като На̄рада Муни Парвата Муни често посещавал царските събрания в рая, управляван от цар Индра. Като гандхарва, той посещавал понякога и царските събрания на Кувера, един от главните полубогове. Веднъж На̄рада и Парвата изпаднали в затруднено положение заради дъщерята на Маха̄ра̄джа Ср̣н̃джая. Парвата Муни благословил Маха̄ра̄джа Ср̣н̃джая да му се роди син.

Повествованията на Пура̄н̣ите са неотделими от името на На̄рада Муни. За него се говори в Бха̄гаватам. В миналия си живот той бил син на слугиня, но чрез благоприятното общуване с чисти предани получил просветлението на преданото служене и в следващия си живот вече бил съвършена личност, нямаща равна на себе си. Името му се споменава на много места в Маха̄бха̄рата. Той е главният деварш̣и, пръв мъдрец сред полубоговете. Той е син и ученик на Брахма̄джӣ и чрез него продължава ученическата последователност, започната от Брахма̄. Той дал посвещение на Прахла̄да Маха̄ра̄джа, на Дхрува Маха̄ра̄джа и на много още прославени предани на Бога. Той дал посвещение дори на Вя̄садева, автора на ведическите писания, а Вя̄садева на свой ред посветил Мадхва̄ча̄ря и по този начин Мадхва-сампрада̄я, в която се включва и Гауд̣ӣя-сампрада̄я, се разпространила по цялата вселена. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху принадлежал към Мадхва-сампрада̄я. Така че Брахма̄джӣ, На̄рада, Вя̄са, след това Мадхва, Чайтаня и Госва̄мӣте принадлежат към една и съща ученическа последователност. От незапомнени времена На̄рададжӣ дава наставления на царете. От Бха̄гаватам научаваме как той дал наставления на Прахла̄да Маха̄ра̄джа, докато Прахла̄да бил в утробата на майка си, а също и на Васудева (бащата на Кр̣ш̣н̣а) и Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

Дхаумя е велик мъдрец, който се подлагал на изключително сурови отречения в Уткочака Тӣртха и бил назначен за жрец на царете от семейството на Па̄н̣д̣авите. Той бил свещенослужител на много от религиозните обреди (сам̇ска̄ра), извършвани от Па̄н̣д̣авите, включително и на годежа на всеки един от тях с Драупадӣ. Той бил с тях дори по време на изгнанието им и често им помагал със съвети в трудните мигове. Той ги научил как да останат неузнаваеми в продължение на цяла година и те строго следвали наставленията му. Името му се споменава и във връзка с общата погребална церемония, извършена след битката при Курукш̣етра. В Маха̄бха̄рата (Ануша̄сана-парва, 127.15 – 16) той много подробно излага пред Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира принципите на религията. Той бил съвършен семеен жрец и водел Па̄н̣д̣авите по пътя на истинската религия. Жрецът е длъжен да води семейните напред по верния път на а̄шрама дхарма, изпълняването на предписаните за кастата им задължения. Всъщност между духовния учител и семейния жрец на практика няма разлика. Мисията на мъдреците, святите личности и бра̄хман̣ите е да ръководят хората в изпълняването на задълженията им.

Ба̄дара̄ян̣а (Вя̄садева) е известен още като Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна, Дваипа̄яна, Сатяватӣ-сута, Па̄ра̄шаря, Пара̄шара̄тмаджа, Ба̄дара̄ян̣а, Ведавя̄са и пр. Той бил заченат от Маха̄муни Пара̄шара в утробата на Сатяватӣ преди годежа ѝ с Маха̄ра̄джа Шантану, бащата на великия пълководец Дядо Бхӣш̣мадева. Той е могъща инкарнация на На̄ра̄ян̣а и е оставил на света ведическата мъдрост. Затова преди да се чете ведическата литература, особено Пура̄н̣ите, се отдават почитания на Вя̄садева. Негов син бил Шукадева Госва̄мӣ, а Ваишампа̄яна и другите р̣ш̣и, на които били поверени различните части на Ведите, били негови ученици. Той е автор на великия епос Маха̄бха̄рата и на великото трансцендентално произведение Бха̄гаватам. Той съставил и Брахма-сӯтрите (наречени още Веда̄нта-сӯтри или Ба̄дара̄ян̣а-сӯтри). Заради суровите си отречения той станал един от най-почитаните мъдреци. Когато поискал да запише великия епос Маха̄бха̄рата за благото на хората от епохата на Кали, той имал нужда от изкусен писар, който да може да записва това, което му се диктува. По поръката на Брахма̄джӣ с това се заел Шрӣ Ган̣ешаджӣ, но при условие че Вя̄садева няма да спира да диктува дори за миг. По този начин с обединените усилия на Вя̄са и Ган̣еша била създадена Маха̄бха̄рата.

Изпълнявайки волята на майка си Сатяватӣ, която по-късно се омъжила за Маха̄ра̄джа Шантану, и по молба на Бхӣш̣мадева, най-големия син на Маха̄ра̄джа Шантану от първата му съпруга Ганга, Вя̄садева заченал трима прекрасни сина – Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Па̄н̣д̣у и Видура. Маха̄бха̄рата била записана от Вя̄садева след битката при Курукш̣етра и след смъртта на всички герои от епоса. Тя била изговорена най-напред на едно събрание, свикано от Маха̄ра̄джа Джанамеджая, сина на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Бр̣хадашва е мъдрец от древността, който се срещал от време на време с Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Първата им среща се състояла в Ка̄мявана. Той му разказал историята на Маха̄ра̄джа Нала. Има и един друг Бр̣хадашва, който е потомък на династията на Икш̣ва̄ку (Маха̄бха̄рата, Вана-парва, 209.4 – 5).

Бхарадва̄джа е един от седемте велики р̣ш̣и. Той присъствал на церемонията по случай раждането на Арджуна. Този могъщ р̣ш̣и понякога се подлагал на сурови отречения на брега на Ганг и а̄шрама му, който се намира в Прая̄гадха̄ма, е прочут и днес. За него се знае още, че веднъж, когато се къпел в Ганг, срещнал Гхр̣тачӣ, една от красивите куртизанки от райските планети, и изхвърлил семе. То било запазено в глинено гърне и от него се родил Дрон̣а. Така че Дрон̣а̄ча̄ря е син на Бхарадва̄джа Муни. Други казват, че този Бхарадва̄джа, който бил баща на Дрон̣а, и Махарши Бхарадва̄джа са две различни личности. Махарши Бхарадва̄джа бил велик предан на Брахма̄. Той молел Дрон̣а̄ча̄ря да направи всичко възможно, за да предотврати битката при Курукш̣етра.

Парашура̄ма, или Рен̣ука̄сута, е син на Махарши Джамадагни и Шрӣматӣ Рен̣ука̄. Затова той се нарича още Рен̣ука̄сута. Той е една от могъщите инкарнации на Бога и двайсет и един пъти унищожавал цялата общност на кш̣атриите. С кръвта на кш̣атриите той удовлетворил прадедите си. По-късно в Махендра Парвата се подложил на сурови отречения. След като отнел от кш̣атриите цялата земя, той я подарил на Кашяпа Муни. Парашура̄ма предал Дханур-веда, науката на военното изкуство, на Дрон̣а̄ча̄ря, защото той бил бра̄хман̣а. Парашура̄ма присъствал на коронясването на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и заедно с други р̣ш̣и участвал в празничните церемонии.

Парашура̄ма е толкова стар, че по различно време се срещал и с Ра̄ма, и с Кр̣ш̣н̣а. Той се бил с Ра̄ма, но Кр̣ш̣н̣а приел като Върховната Божествена Личност. Освен това той възхвалил Арджуна, когато го видял заедно с Кр̣ш̣н̣а. Когато Бхӣш̣ма отказал да се ожени за Амба̄ въпреки желанието ѝ, тя се срещнала с Парашура̄ма, който взел присърце молбата ѝ и казал на Бхӣш̣мадева да се ожени за нея. Бхӣш̣ма отказал да се подчини на волята му, макар че Парашура̄ма бил един от духовните му учители. Последвала много ожесточена схватка между двамата и накрая, доволен от него, Парашура̄ма го благословил да стане най-великия воин на света.

Васиш̣т̣ха е велик и прославен мъдрец бра̄хман̣а, известен като Брахмарши Васиш̣т̣хадева. Той е една от главните фигури от времето и на Ра̄ма̄ян̣а, и на Маха̄бха̄рата. Той присъствал на празничната церемония за коронясването на Божествената Личност Шрӣ Ра̄ма. Той бил и на бойното поле Курукш̣етра. Васиш̣т̣ха имал достъп до всички висши и низши планети. Името му е свързано и с историята на Хиран̣якашипу. Между него и Вишва̄митра възникнала много голяма вражда, защото Вишва̄митра поискал неговата ка̄мадхену, крава, която изпълнява желания. Васиш̣т̣ха Муни не искал да се раздели с нея и заради това Вишва̄митра убил стоте му сина. Като съвършен бра̄хман̣а, Васиш̣т̣ха изтърпял всички подигравки и оскърбления от страна на Вишва̄митра. Вишва̄митра така издевателствал над него, че Васиш̣т̣ха дори се опитвал да се самоубие, но всичките му опити завършвали неуспешно. Той скочил от една планина, но камъните върху които паднал, се превърнали в купчина памук, и така бил спасен. После скочил в океана, но вълните го изхвърлили на брега. Той се опитал да се удави в една река, но и нейните вълни го изнесли на брега. Така всичките му опити за самоубийство завършвали неуспешно. Васиш̣т̣ха също бил един от седемте р̣ш̣и. Той бил съпруг на прочутата звезда Арундхатӣ.

Индрапрамада е друг прочут р̣ш̣и.

Трита е един от трите сина на Праджа̄пати Гаутама. Той бил най-малкият син; останалите двама се наричали Екат и Двита. И тримата братя били велики мъдреци и строго следвали религиозните принципи. Благодарение на суровите си отречения те се издигнали на Брахмалока (планетата, на която живее Брахма̄джӣ). Веднъж Трита Муни паднал в един кладенец. Той бил извършил много жертвоприношения и бил един от великите мъдреци, които дошли да засвидетелстват уважението си на Бхӣш̣маджӣ в последния му час. Той бил един от седемте мъдреци във Варун̣алока. Трита произхождал от западните страни. Най-вероятно родина му била някоя от държавите в Европа. По това време ведическата култура била разпространена по целия свят.

Гр̣тсамада е един от мъдреците в небесното царство. Той бил близък приятел на Индра, небесния цар, и по величие не отстъпвал на Бр̣хаспати. Той често посещавал царските събрания на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и също бил дошъл край смъртния одър на Бхӣш̣мадева. Понякога Гр̣тсамада говорел на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира за величието на Шива. Той бил син на Витахавя и на външен вид приличал на Индра. Понякога враговете на Индра го пленявали, защото го мислели за Индра. Той бил един от най-големите познавачи на Р̣г Веда и затова бра̄хман̣ите много го почитали. Гр̣тсамада съблюдавал обет за безбрачие и бил много могъщ във всички отношения.

Асита – със същото име наричали и един цар, но тук се има предвид Асита Девала Р̣ш̣и, велик и могъщ мъдрец от онези времена. Той обяснил на баща си всички 1 500 000 стиха на Маха̄бха̄рата. Също така Асита участвал в жертвоприношението на змии, извършено от Маха̄ра̄джа Джанамеджая. Заедно с други р̣ш̣и той присъствал на коронясването на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, а в планината Ан̃джана той дал на царя наставления. Освен това Асита бил и един от преданите на Шива.

Какш̣ӣва̄н е един от синовете на Гаутама Муни и баща на великия мъдрец Чандакаусика. Той бил един от членовете на съвета на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

Атри. Атри Муни бил велик мъдрец бра̄хман̣а и един от синовете, които се родили от ума на Бра̄хма. Брахма̄джӣ е толкова могъщ, че само като помисли, че иска да има син, може да го получи. Синовете му се наричат ма̄наса-путра. Атри бил един от седемте ма̄наса-путра на Брахма̄джӣ и един от седемте велики бра̄хман̣и мъдреци. В семейството му се родили и великите Прачети. Атри Муни имал двама сина кш̣атрии, които станали царе. Единият от тях е цар Артхама. Той е смятан за един от двайсетте и един праджа̄пати. Съпругата му се казвала Анасӯя̄. Атри помагал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит при извършването на големите жертвоприношения.

Каушика е един от р̣ш̣ите, постоянни членове на царското събрание на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Понякога той се срещал с Бог Кр̣ш̣н̣а. Същото име носели и още няколко мъдреци.

Сударшана е дискът, който Върховният Бог (Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а) направил свое лично оръжие. Това е най-силното оръжие, по-мощно от брахма̄стрите и всички други поразяващи оръжия. В някои ведически писания се казва, че това оръжие било подарено на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а от Агнидева, бога на огъня, но всъщност Богът вечно го носи със себе си. Агнидева му го подарил така, както Маха̄ра̄джа Рукма му дал Рукмин̣ӣ. Богът приема такива подаръци от преданите си, макар че тези дарове му принадлежат вечно. В Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва) е дадено подробно описание на това оръжие. С него Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а убил Шишупа̄ла, който му бил съперник. С него убил и Ша̄лва, а понякога искал и Арджуна да убива с него враговете си (Маха̄бха̄рата, Вира̄т̣а-парва, 56.3).

Шукадева Госва̄мӣ (Брахмара̄та) е прочутият син и ученик на Шрӣ Вя̄садева, който му предал първо Маха̄бха̄рата, а след това Шрӣмад Бха̄гаватам. Шукадева Госва̄мӣ изпял всички 1 400 000 стиха на Маха̄бха̄рата на съвещанията на гандхарвите, якш̣ите и ра̄кш̣асите, а Шрӣмад Бха̄гаватам изрекъл за пръв път на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. От баща си Шукадева Госва̄мӣ подробно изучил цялата ведическа литература. Чрез обширните си познания върху религиозните принципи той напълно се пречистил. От Маха̄бха̄рата (Сабха̄-парва, 4.11) става ясно, че Шукадева Госва̄мӣ присъствал на царското събрание на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и бил заедно с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, докато той постел. Като истински ученик на Шрӣ Вя̄садева, той му задавал много въпроси за религиозните принципи и духовните ценности и баща му го удовлетворил, като му преподал тази йога система, чрез която човек може да достигне духовното царство. Той му обяснил още разликата между плодоносните дейности и емпиричното знание, пътищата и начините за постигане на духовно познание; обяснил му четирите а̄шрама (ученичество, семеен живот, оттегляне и живот в отречение), възвишеното положение на Върховната Божествена Личност, как може да бъде видян Богът лично и кой е достоен да получи знание; обяснил му петте елемента, уникалната позиция на интелигентността, съзнанието на материалната природа и на живото същество; признаците на душите, постигнали себепознание; действащите принципи в материалното тяло; признаците на въздействието на проявленията на природата; дървото на вечните желания и психическите дейности. Понякога с разрешението на баща си и на На̄рададжӣ Шукадева Госва̄мӣ отивал на слънчевата планета. Описанията на пътуванията му в космоса са дадени в Ша̄нти-парва на Маха̄бха̄рата (332). Накрая той достигнал трансценденталните владения. Известен е под различни имена: Аран̣ея, Арун̣исута, Ваия̄саки и Вя̄са̄тмаджа.

Кашяпа е един от праджа̄патите, син на Марӣчи, и един от зетьовете на Праджа̄пати Дакш̣а. Той е баща на грамадната птица Гаруд̣а, която се храни със слонове и костенурки. Той се оженил за тринайсет дъщери на Праджа̄пати Дакш̣а: Адити, Дити, Дану, Ка̄ш̣т̣ха̄, Ариш̣т̣а̄, Сураса̄, Ила̄, Муни, Кродхаваша̄ Та̄мра̄, Сурабхи, Сарама̄ и Тими. От тези жени той имал много деца – както полубогове, така и демони. Първата му съпруга, Адити, родила дванайсетте А̄дити, сред които е и Ва̄мана, инкарнацията на Бога. Великият мъдрец Кашяпа присъствал по време на раждането на Арджуна. Парашура̄ма му подарил целия свят, а по-късно той помолил Парашура̄ма да му позволи да напусне този свят. Известен е още като Ариш̣т̣анеми и живее в северната част на вселената.

А̄н̇гираса е син на Махарши Ан̇гира̄ и е известен като Бр̣хаспати, жреца на полубоговете. Казва се, че Дрон̣а̄ча̄ря е частична негова инкарнация. Духовен учител на демоните бил Шукра̄ча̄ря и Бр̣хаспати си съперничел с него. Синът на Бр̣хаспати се казвал Кача. Той дал огненото оръжие най-напред на Бхарадва̄джа Муни. Чандрама̄сӣ, една от прочутите звезди, му била съпруга и му родила шест сина (толкова имал и богът на огъня). А̄н̇гираса можел да пътува в космическото пространство и да посещава дори планетите Брахмалока и Индралока. Той давал съвети на небесния цар Индра, как да победи демоните. Веднъж той проклел Индра и затова Индра се родил като свиня на земята и не искал да се върне обратно в рая. Такава е привличащата сила на илюзорната енергия. Дори свинята не иска да се раздели със земната си собственост, независимо че в замяна ѝ предлагат небесното царство. А̄н̇гираса бил религиозен наставник на обитателите на различни планети.

Опитните познавачи на религията знаят как да си служат с религиозните принципи в зависимост от времето и мястото. Всички велики а̄ча̄рии, т.е. проповедници на религията и реформатори на света, са осъществявали мисията си, като са приспособявали религиозните принципи към съответното време и място. Различните части на света имат различни климатични и други условия и ако дългът на всеки е да проповядва посланието на Бога, човек трябва да умее да прави това в съответствие с времето и мястото. Бхӣш̣мадева бил един от дванайсетте велики авторитета в проповядването на култа на преданото служене и затова могъл да посрещне и поздрави всички могъщи мъдреци, които се събрали край смъртното му ложе от всички краища на вселената. Безспорно в този момент той не бил в състояние да ги посрещне и приветства физически, защото не се намирал у дома си и здравословното му състояние не било нормално. Но умът му бил непокътнат, затова той могъл да приветства гостите с ласкавите си и сърдечни слова, които много ги зарадвали. Човек може да изпълнява задълженията си с физически дейности, с ум и с думи. Бхӣш̣ма добре знаел какво да каже в подобна ситуация. Затова за него не представлявало трудност да посрещне всички, макар физически да не бил здрав.

Всемогъществото на Бога се проявява във вездесъщото му присъствие навсякъде. Той винаги се намира във вечната си обител Голока Вр̣нда̄вана и в същото време присъства във всяко сърце, дори и в невидимите атоми. Когато проявява вечната си трансцендентална форма в материалния свят, Той прави това чрез вътрешната си енергия. Външната, материалната енергия, няма нищо общо с вечната му форма. Шрӣ Бхӣш̣мадева знаел тези истини и отдал на Бога подобаващи почитания.

Когато Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у умрял, синовете му били съвсем малки и израсли под нежните грижи на възрастните членове на царското семейство, най-вече на Бхӣш̣мадева. По-късно, когато вече били големи, коварният Дурьодхана и хората му ги измамили и макар че Бхӣш̣мадева знаел, че Па̄н̣д̣авите нямат вина и че незаслужено са подложени на такива страдания, не можел да мине на тяхна страна по политически съображения. В последните мигове от живота си, когато видял благородните си внуци начело с Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да стоят до него, великият воин не могъл да възпре сълзите си на обич, които сами бликнали от очите му. Той си припомнил тежките изпитания, през които преминали праведните му внуци. Разбира се, той бил много доволен, че трона получил Юдхиш̣т̣хира, а не Дурьодхана, и ги поздравил със следните думи.

Масовото изтребление в битката при Курукш̣етра не давало покой на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Бхӣш̣мадева чувствал това и затова заговорил най-напред за страшните премеждия на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Той несправедливо бил подложен на толкова много страдания, че битката при Курукш̣етра просто възстановила справедливостта. Затова той не трябвало да съжалява за кръвопролитието. Бхӣш̣мадева искал да изтъкне, че Па̄н̣д̣авите били защитавани от бра̄хман̣ите, Бога и религиозните принципи. Докато се намирали под защитата на тези три важни фактора, те нямало защо да униват. Така Бхӣш̣мадева се опитвал да ободри Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и да му вдъхне нови сили. Докато изпълнява волята на Бога, докато строго следва принципите на религията и е ръководен от истински бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави, човек няма защо да унива, колкото и тежки да са обстоятелствата, в които е поставен. Като един от големите авторитети, Бхӣш̣мадева искал да внуши това на Па̄н̣д̣авите.

Страданията на Кунтӣдевӣ били двойно непоносими. Тя преживяла много, защото рано овдовяла и сама трябвало да отгледа малките си деца в царското семейство. А когато децата ѝ израсли, тя продължила да се тревожи заради действията им. Така страданията ѝ продължили. Това означава, че ѝ било съдено да страда, а човек трябва да търпи страданията си, без да се оплаква.

Времето контролира цялото пространство и всички планети. Всички големи планети, в това число и слънцето, се движат под въздействието на силата на въздуха, така както той носи облаците. По същия начин неумолимото време, ка̄ла, управлява всяко едно действие на въздуха и на останалите елементи. Следователно всичко е подвластно на върховното време (ка̄ла), което е могъщ представител на Бога в материалния свят. Затова Юдхиш̣т̣хира не трябвало да скърби за непостижимата дейност на времето. Докато се намира в условията на материалния свят, всеки е принуден да търпи въздействията на времето и последствията им. Юдхиш̣т̣хира не трябвало да мисли, че в миналия си живот е извършил някакви грехове и сега страда от последиците им. В условията на материалната природа трябва да страдат дори и най-благочестивите. Но благочестивите остават верни на Бога, защото са водени от истински бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави, които следват принципите на религията. Тези три ръководни принципа трябва да станат цел на живота. Не си струва човек да се тревожи от обратите и шегите на вечното време. На времето е подвластен дори Брахма̄джӣ, великият господар на вселената. Затова човек не трябва да недоволства, че въпреки че е истински последовател на религиозните принципи, е подвластен на времето.

Па̄н̣д̣авите разполагали с всичко необходимо и в материално, и в духовно отношение. От материална гледна точка те били добре защитени, защото сред тях били двама велики воини – Бхӣма и Арджуна. Що се отнася до духовността, царят сам бил символ на религията, но освен това Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, бил доброжелател на Па̄н̣д̣авите и лично се грижел за делата им. И въпреки това Па̄н̣д̣авите трябвало да преминат през много несгоди. Въпреки силата на благочестивите си дейности, въпреки личните си качества, опита си в управлението, силата на оръжията си и прякото покровителство на Бог Кр̣ш̣н̣а, Па̄н̣д̣авите преживели толкова превратности на съдбата, че това можело да се обясни само с въздействието на ка̄ла, неумолимото време. Ка̄ла не се различава от самия Бог; по въздействието на ка̄ла можем да се съди за незнайните желания на самия Бог. Когато никое човешко същество не може да промени хода на събитията, тогава е безсмислено да се скърби.

Великият авторитет Бхӣш̣ма (един от дванайсетте авторитета) категорично отхвърля съмненията на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира за това, че в миналото си е вършил греховни действия и по тази причина сега страда. Бхӣш̣ма искал да внуши на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, че от незапомнени времена никой, в това число и полубоговете Шива и Брахма̄, никой не може да каже със сигурност какъв е планът на Бога. Какво можем да знаем за него ние? Безполезно е да се опитваме да го разгадаем. Дори задълбочените философски размишления на мъдреците не могат да разкрият плана на Бога. Най-добре е просто безпрекословно да се подчиняваме на заповедите на Бога. Страданията на Па̄н̣д̣авите не били следствия от минали техни прегрешения. Богът искал да осъществи замислите си и да утвърди царството на добродетелите, затова преданите му трябвало да страдат известно време, за да може накрая да възтържествува добродетелта. Несъмнено Бхӣш̣мадева бил удовлетворен, когато виждал триумфа на доброто, и се радвал, че престола заема цар Юдхиш̣т̣хира, макар че той самият се сражавал срещу него. Дори такъв велик воин като Бхӣш̣ма бил разгромен в битката при Курукш̣етра, защото Богът искал да покаже, че порокът не може да победи добродетелта, независимо кой се сражава на негова страна. Бхӣш̣мадева бил велик предан на Бога, но по негова воля предпочел да се сражава срещу Па̄н̣д̣авите. С това Богът искал да покаже, че дори воин като Бхӣш̣мадева не може да победи, ако не се сражава в името на доброто.

Една известна поговорка гласи, че свекървата учи снаха си, като поучава дъщеря си. По същия начин Богът учи света, като дава наставления на преданите си. Искрените предани няма какво ново да научат от Бога, защото на тях Той дава наставления отвътре. Когато Богът подрежда обстоятелствата така, че да поучава някой предан, както станало с учението на Бхагавад-гӣта̄, Той прави това, за да даде възможност на ограничените хора да научат нещо. Затова дълг на преданите е търпеливо да преминават през страданията, които Богът им изпраща, и да ги приемат като благословия. Бхӣш̣мадева посъветвал Па̄н̣д̣авите решително да поемат отговорностите на управлението. След битката при Курукш̣етра нещастните поданици били останали без покровителство и очаквали Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да поеме властта. Чистите предани приемат нещастията като прояви на благоразположението на Бога. Между едното и другото няма разлика, защото Богът е абсолютен.

Ведическият път на познание е дедуктивният метод. Ведическото знание се предава по съвършен начин по низходящата ученическа последователност, изградена от авторитети. Това знание не е догматично, както смятат неосведомените хора. Единственият човек, който може да каже кой е бащата на едно дете, това е майка му. Тя е авторитетът в това поверително знание. Следователно авторитет не означава задължително догма. В четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄ (Бхагавад-гӣта̄, 4.2) се потвърждава истината, че съвършеният начин за придобиване на знание е получаването му от авторитет. Този път е възприет във всяка област на живота и само предубедените го оспорват и възразяват срещу него. Съвременните космически кораби например летят в космическото пространство и когато учените кажат, че те са достигнали обратната страна на луната, хората сляпо вярват на приказките им, защото са приели учените за авторитет. Хората приемат всичко, което говорят авторитетите. Но на тях им е внушавано да не вярват на ведическите истини. Дори когато ги приемат, те ги тълкуват по най-различни начини. Всички хора искат да възприемат ведическото знание непосредствено, но от глупост го отхвърлят. С две думи, заблудените хора могат да вярват на един авторитет – учените, – но да отхвърлят друг – авторитета на Ведите. Това спира положителното им развитие и ги води до деградация.

Тук една авторитетна личност говори за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като за изначалната Божествена Личност и първия На̄ра̄ян̣а. Дори такъв имперсоналист като А̄ча̄ря Шан̇кара в началото на коментара си върху Бхагавад-гӣта̄ казва, че На̄ра̄ян̣а, Божествената Личност, се намира отвъд материалното творение.* Тази вселена е едно от материалните творения, но На̄ра̄ян̣а е трансцендентален към такива материални обекти.

Бхӣш̣мадева е един от дванайсетте маха̄джани, които познават принципите на трансценденталното знание. Той твърди, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност. Същото потвърждава имперсоналистът Шан̇кара. Всички останали а̄ча̄рии потвърждават тези думи и е просто невъзможно да не признаем Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за изначалната Божествена Личност. Бхӣш̣мадева казва, че Той е първият На̄ра̄ян̣а. Същото потвърждава и Брахма̄джӣ в Бха̄гаватам (10.14.14). Кр̣ш̣н̣а е първият На̄ра̄ян̣а. В духовния свят (Ваикун̣т̣ха) има безброй На̄ра̄ян̣а и всички те са една и съща Божествена Личност. Те са пълни експанзии на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, изначалната Божествена Личност. Първата форма, която Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а разширява от себе си, е Баладева, а Баладева се разширява в много други форми, такива като Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна, Анируддха, Ва̄судева, На̄ра̄ян̣а, Пуруш̣а, Ра̄ма и Нр̣сим̇ха. Всички тези експанзии са една и съща виш̣н̣у-таттва, а Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е изначалният източник на всички пълни експанзии. Следователно Той е самата първоначална Божествена Личност. Той е създателят на материалния свят и управляващото Божество На̄ра̄ян̣а на всички планети във Ваикун̣т̣ха. Затова дейностите му сред човешките същества са още един източник на объркване за хората. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че глупаците го смятат за едно от човешките същества, защото не разбират сложната природа на дейностите му.

Заблуждението по отношение на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се дължи на обединеното въздействие на вътрешната и външната енергия върху третата, междинната енергия. Живите същества са експанзии на междинната енергия на Бога, затова попадат под заблуждаващото въздействие ту на вътрешната, ту на външната му енергия. Чрез илюзията, наречена вътрешна енергия, в трансценденталния свят Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се проявява в безброй На̄ра̄ян̣а и обменя трансцендентално любовно служене или приема такова служене от живите същества. А чрез експанзиите на външната си енергия Той се въплъщава в материалния свят сред хората, животните или полубоговете, за да възстанови взаимоотношенията си с живите същества в различни видове живот. Но по милостта на Бога великите авторитети като Бхӣш̣ма не са подвластни на тази илюзия.

Всички чисти предани на Бога се наричат бха̄ва, т.е. личности, които са познали величието на Бога, като са отдавали различни видове трансцендентално любовно служене. Както има безброй експанзии от пълната форма на Бога, така съществуват и безброй чисти предани на Бога, които обменят с него служене в различни настроения. Има дванайсет велики предани на Бога: Брахма̄, На̄рада, Шива, Кума̄ра, Капила, Ману, Прахла̄да, Бхӣш̣ма, Джанака, Шукадева Госва̄мӣ, Бали Маха̄ра̄джа и Ямара̄джа. Макар че самият Бхӣш̣ма е един от тях, той споменава имената само на трима от дванайсетте предани, които познават величието на Бога. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, един от великите а̄ча̄рии на съвременната епоха, обяснява, че отначало преданите разбират анубха̄ва, величието на Бога, като изпадат в екстаз. Този екстаз се проявява в следните признаци: изпотяване, треперене на тялото, плач, настръхване на кожата и пр. – и колкото по-дълбоко човек осъзнава величието на Бога, толкова по-силно се проявяват тези признаци. Яшода̄, която връзвала Кр̣ш̣н̣а, в отношенията си с него изпитвала една по-различна бха̄ва от тази, която свързвала Арджуна и Бога, който от любов към приятеля си карал колесницата му. Величието на Бога се проявява в това, че Той се подчинява на преданите си; това е друга страна от величието му. Макар и да се намирали на трансцендентално равнище, Шукадева Госва̄мӣ и Кума̄рите се превърнали в чисти предани на Бога благодарение на един друг вид бха̄ва. Изпитанията, на които Богът подлага преданите, са друг вид обмяна на трансцендентална бха̄ва между него и тях. Богът казва: „Аз поставям преданите си в затруднено положение, за да се пречистят още повече, като обменят с мен трансцендентална бха̄ва“. Материалните затруднения са необходими, защото освобождават преданите от илюзията на материалните взаимоотношения. Материалните взаимоотношения се основават на обмяната на материално наслаждение, а то зависи предимно от материалните богатства. Затова когато Богът им отнеме материалните богатства, преданите силно се привързват към трансценденталното любовно служене на него. Така Богът измъква падналите души от тресавището на материалното съществуване. Изпитанията, които Той изпраща на преданите си, се различават от страданията, резултат от греховни дейности. Всички тези проявления на величието на Бога са особено добре известни на великите маха̄джани, такива като Брахма̄, Шива, На̄рада, Капила, Кума̄ра и Бхӣш̣ма, и ако има милостта им, човек също може да проумее това величие.

Макар че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а действал като братовчед, приятел, доброжелател, съветник, пратеник и благодетел на Па̄н̣д̣авите, Той си оставал Върховната Божествена Личност. Поради безпричинната си милост към чистите си предани Той им служи по всевъзможни начини, но това не означава, че положението му на Абсолютна Личност се променя с нещо. Да мислим, че Той е обикновен човек, е проява на най-дълбоко невежество.

Той е абсолютен и затова не съществува нищо, което да се различава от него. Той е каиваля – не съществува нищо друго, освен него. Всичко и всички са проявени от енергията му – така чрез енергията си, която не се различава от него, Той се намира навсякъде. Слънцето е тъждествено с всеки инч от лъчите си и с всяка молекула слънчева светлина. По същия начин чрез различните си енергии Богът се разпространява навсякъде. Той е Парама̄тма̄ – Свръхдушата, която се намира у всеки един като върховен водач; затова Той е вечният колесничар и съветник на всички живи същества. Следователно това, че приема ролята на колесничар на Арджуна, не променя възвишеното му положение. Той влиза в ролята на колесничар или на пратеник само благодарение на могъществото на преданото служене. Тъй като има абсолютна духовна същност, Той няма нищо общо с материалната представа за живота и поради това дейностите му не могат да бъдат висши или низши. Той е Абсолютната Божествена Личност и е лишен от лъжливо его, затова не се отъждествява с нищо, което е различно от него. Материалното схващане за егото у него е уравновесено. Затова Той не се чувства унижен, когато става колесничар на чистите си предани. В това се състои величието на чистия предан – само той може да предизвика любещия Бог да му служи.

Макар че Върховният Бог, Абсолютната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, се отнася еднакво към всички, Той все пак е по-благосклонен към устойчивите си предани, които напълно са му се отдали и не знаят друг защитник и господар. Непоколебимата вяра във Върховния Бог като в защитник, приятел и господар е естественото състояние на вечния живот. По волята на Всемогъщия живото същество е устроено така, че изпитва най-голямо щастие, когато се поставя в състояние на пълна зависимост.

Противоположната склонност води до падение. Живото същество е склонно към падение, защото се заблуждава, че е напълно независим господар на материалния свят. Главната причина за всички проблеми се корени в този лъжлив егоизъм. Човек при всички обстоятелства трябва да се стреми към Бога.

Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл край смъртния одър на Бхӣш̣маджӣ, защото той бил твърд предан на Бога. Арджуна имал роднински връзки с Кр̣ш̣н̣а, защото му бил братовчед. Но Бхӣш̣ма не бил роднина на Бога. Следователно причина за взаимната им привързаност били близките отношения между душата на Бхӣш̣ма и Бога. Но тъй като телесното родство е много естествено и доставя голяма радост, Богът е по-доволен, когато го наричат син на Маха̄ра̄джа Нанда, син на Яшода̄, любим на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ. Тези роднински отношения с Бога са друг аспект на обмяната на любовно служене с него. Бхӣш̣мадева съзнавал сладостта на това трансцендентално настроение и затова обичал да нарича Бога Виджая-сакхе, Па̄ртха-сакхе и пр., а също и Нанда-нандана и Яшода̄-нандана. Най-добрият начин да установим трансцендентални блажени отношения с Бога, е да се обърнем към него чрез изтъкнатите му предани. Човек не трябва да се опитва да установява взаимоотношенията си направо с Бога – за това е необходим посредник, който е кристалночист и прозрачен и може да го изведе на верния път.

Йога означава съсредоточаване и откъсване на ума от всичко странично. В действителност такава съсредоточеност е истинско сама̄дхи, състояние на пълно потапяне в служене на Бога. Този, който е съсредоточил вниманието си по този начин, се нарича йогӣ. Такъв йогӣ и предан се е посветил изцяло на служенето на Бога, така че цялото му внимание е погълнато от мисли за Бога чрез деветте вида предано служене: слушане, възпяване, помнене, обожаване, отдаване на молитви, доброволно приемане на задълженията на слуга, изпълняване на заповеди, установяване на приятелски отношения и отдаване на всичко, което човек може да притежава, в служене на Бога. Този, който следва такава йога, т.е. който се свързва с Бога чрез служене, ще бъде признат от самия Бог, както се обяснява в Бхагавад-гӣта̄, когато се описва равнището на най-висшето съвършенство, сама̄дхи. Такива предани се срещат много рядко и Богът ги нарича най-издигнати от всички йогӣ. С помощта на божествената му милост такива съвършени йогӣ придобиват способност да съсредоточат ума си върху Бога в пълно съзнание и благодарение на това че преди да напуснат тялото си, повтарят святото му име, вътрешната енергия на Бога веднага ги пренася на някоя от вечните планети, където няма и сянка от материалния живот и съпътстващите го фактори. В материалното битие живото същество е принудено живот след живот да търпи трите вида страдания, които му се полагат в съответствие с плодоносните му дейности. Материалният живот е породен единствено от материални желания. Преданото служене не убива естествените желания на живото същество; но в преданото служене те намират правилното си приложение. Така се развива желанието за издигане до духовното небе. Великият воин Бхӣш̣мадева има предвид един конкретен вид йога, наречен бхакти йога, и той имал щастието да види Бога точно преди да напусне материалното си тяло. Затова в следващите стихове той се моли Богът да остане пред очите му.

Бхӣш̣мадева знаел добре, че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалният На̄ра̄ян̣а. Формата на Бога, която той обожавал, била четириръкият На̄ра̄ян̣а, но той знаел, че четириръкият На̄ра̄ян̣а е пълна експанзия на Бог Кр̣ш̣н̣а. По заобиколен начин Бхӣш̣мадева изразил желанието си Бог Кр̣ш̣н̣а да се появи в образа си на четириръкия На̄ра̄ян̣а. Един ваиш̣н̣ава винаги е много смирен във взаимоотношенията си. Макар че нямало никакво съмнение, че веднага щом напусне материалното си тяло, Бхӣш̣мадева ще се отправи към Ваикун̣т̣ха-дха̄ма, като смирен ваиш̣н̣ава той пожелал да види красивото лице на Бога, защото било възможно да не го види, след като напусне сегашното си тяло. Макар че Богът обещава на чистите си предани достъп до обителта си, те не се възгордяват. Тук Бхӣш̣мадева казва „докато не напусна това тяло“. Това означава, че пълководецът щял да напусне тялото си по своя воля; той не бил принуден да прави това под натиска на природните закони. Той бил толкова могъщ, че можел да остане в тялото си толкова дълго, колкото пожелаел. Тази благословия Бхӣш̣мадева бил получил от баща си. Великият пълководец пожелал Богът да застане пред него във формата си на четириръкия На̄ра̄ян̣а, за да може да се съсредоточи върху него и да потъне в транса на медитацията. Тогава чрез мисли за Бога умът му щял да се освети и да се пречисти. Затова на Бхӣш̣мадева му било безразлично къде ще отиде. Чистите предани никога не се стремят особено настойчиво да се върнат в царството на Бога. Те се уповават изцяло на неговата добра воля. Дори ако Богът поиска да отидат в ада, те ще бъдат пак толкова удовлетворени. Единственото желание на чистите предани е винаги да бъдат погълнати от мисли за лотосовите нозе на Бога, независимо от всичко друго. Бхӣш̣мадева искал само това: да се потопи в мисли за Бога и така да напусне тялото си. Това е най-висшата цел, към която се стремят чистите предани.

Умоляващият глас на Бхӣш̣мадева показвал на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, че Бхӣш̣ма много скоро ще напусне тялото си. И Бог Кр̣ш̣н̣а насърчил царя да го пита за принципите на религията. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а накарал Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да пита Бхӣш̣мадева в присъствието на много велики мъдреци и с това показал, че един предан на Бога като Бхӣш̣мадева, макар и да живее като светски човек, е много по-издигнат от много велики мъдреци, дори и от Вя̄садева. Лежейки на ложето от стрели, Бхӣш̣мадева изпитвал непоносими страдания. В това състояние не било редно да му се задават никакви въпроси, но Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а искал да покаже, че благодарение на духовното си просветление чистите му предани винаги запазват силата на тялото и на ума си и по този начин винаги, при всички обстоятелства са готови да говорят за верния път в живота. Юдхиш̣т̣хира също предпочел да разреши съмненията си, като попита Бхӣш̣мадева, а не някой друг от присъстващите, който отстрани можело да изглежда и по-учен. Всичко това било устроено от великия носач на колело от колесница, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който искал да прослави предания си. Бащата се радва, когато синът му става по-известен от него. Богът подчертава, че цени повече ако човек обожава преданите му, отколкото ако обожава него самия.

Системата от четири касти и четири начина на живот, както е замислена от самия Бог (Бхагавад-гӣта̄, 4.13), е предназначена да ускори развиването на трансценденталните качества у човека, за да може той постепенно да осъзнае духовната си същност, да започне да действа в съответствие с нея и да се освободи от материалното робство, т.е. от обусловения живот. В почти всички Пура̄н̣и тази система е описана по еднакъв начин, а Бхӣш̣мадева я обяснява по-подробно в Маха̄бха̄рата, като се започне от шейсетата глава на Ша̄нти-парва.

Варн̣а̄шрама дхарма е предвидена за цивилизования човек, за да го научи как достойно да завърши живота си. Животът, посветен на себепознание, се отличава от живота на низшите животни, които се занимават единствено с ядене, спане, самозащита и размножаване. Бхӣш̣мадева посъветвал всички хора да развият девет качества: 1) да не се гневят, 2) да не лъжат, 3) да раздават богатствата справедливо, 4) да прощават, 5) да зачеват деца само със законната си съпруга, 6) да пазят ума и тялото си чисти, 7) да не се отнасят враждебно към никого, 8) да бъдат скромни и 9) да се грижат за слугите и подчинените си. Един човек не може да бъде наречен цивилизован, ако не притежава гореспоменатите качества; те са предварителното условие за това. Освен тях бра̄хман̣ите (интелектуалците), управниците, търговците и работниците трябва да развият специални качества, които съответстват на предписаните им дейности, споменати във ведическите писания. Най-важното качество на интелектуалците е да могат да контролират сетивата си. Това стои в основата на нравствеността. Необходимо е да се ограничават половите отношения дори със собствената съпруга; по този начин проблемът с контрола върху раждаемостта ще се реши по един напълно естествен начин. Ако не следва начина на живот, препоръчан във Ведите, интелигентният човек злоупотребява с добрите си качества. За да може да следва този начин на живот, той трябва да изучи много задълбочено ведическите писания, особено Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. А за да може да овладее ведическото знание, трябва да се обърне към някой, който напълно се е отдал на преданото служене и не се занимава с дейности, които са забранени от ша̄стрите. Един човек, който пие и пуши, не може да бъде учител. В съвременната система на образование се взема под внимание само академическата квалификация на учителя и никой не се интересува от моралните му качества и начина му на живот. Резултатът от подобно образование е, че хората използват развития си интелект по неправилен начин.

На кш̣атриите, представителите на управниците, настоятелно се препоръчва да дават подаяния, но да не приемат подаяния при никакви обстоятелства. Съвременните държавници с помощта на подписки събират средства за различни политически мероприятия, но на нито една официална церемония не са раздавали подаяния на гражданите. Това е в пълна противоположност с наставленията на ша̄стрите. Управниците трябва да познават ша̄стрите добре, но не за да стават професионални учители. Управляващите никога не трябва да се обявяват за привърженици на ненасилието, защото това ще ги отведе право в ада. Когато на бойното поле Курукш̣етра Арджуна поискал да стане страхливец, който не приема насилието, Кр̣ш̣н̣а сурово го упрекнал. Той открито го нарекъл нецивилизован човек за това, че Арджуна искал да приеме обет за ненасилие. Всеки управник трябва да е преминал през много сериозно военно обучение. Президентското кресло не трябва да заемат страхливци само защото са спечелили изборите. В ония времена всички царе били борбени и героични личности. Това означава, че монархията трябва да се поддържа само ако царят преминава през подходящо обучение и знае задълженията си. Царят или президентът не трябва да напускат бойното поле, ако не са ранени от врага. А днешните „царе“ дори не се показват на бойното поле. За сметка на това те много добре умеят да разпалват бойния дух на войниците, залагайки на измисления патриотизъм. Щом управляващата класа се превърне в сбирщина от търговци и работници, целият механизъм на управление рухва.

На вайшите, представителите на търговската класа, се препоръчва преди всичко да пазят кравите. Това осигурява непрекъснато увеличаване на млечните произведения – извара и масло. Грижите за селското стопанство и раздаването на храна са главните задължения на вайшите, които трябва добре да владеят ведическото знание и да са научени да дават подаяния. Вайшите трябва да пазят животните, а кш̣атриите трябва да защитават гражданите. Животните не трябва да бъдат убивани. Убиването на животни е присъщо на варварското общество. Селскостопанските произведения, плодовете и млякото са достатъчна и пълноценна храна за човека. Човешкото общество трябва да отделя повече внимание на защитата на животните. Производителната сила на работниците напразно се пропилява в промишлените предприятия. Нито един отрасъл на промишлеността не може да произведе главното, от което се нуждаят хората: ориз, пшеница, зърно, мляко, плодове и зеленчуци. Производството на машини и машинни части задоволява неестествено разрасналите се потребности на хората с големи банкови сметки и оставя хиляди други гладни и неудовлетворени. Не такъв трябва да бъде моделът на цивилизацията.

Шӯдрите като класа не притежават развит интелект и затова не трябва да им се предоставя независимост. Тяхно задължение е да служат всеотдайно на трите по-висши подразделения на обществото. Шӯдрите могат да получат всичко, от което се нуждаят, просто като служат на по-висшите класи. Специално се подчертава, че шӯдрите не трябва да трупат пари. Щом съберат малко пари, те ще ги пръснат за всякакви греховни дейности: за пиянство, наслаждение с жени и хазарт. Употребата на алкохол, сексът и хазартът показват, че човечеството пропада и качествата на хората са по-низши и от качествата на шӯдрите. Висшите касти трябва да се грижат за шӯдрите и да им дават износените си дрехи. Шӯдрите не трябва да напускат господарите си, когато те остареят, а господарите винаги трябва да се грижат слугите им да са удовлетворени във всяко едно отношение. Преди началото на всяко жертвоприношение шӯдрите трябва да получават достатъчно количество храна и дрехи. В тази епоха се организират разточителни церемонии, за които се харчат милиони, но на бедните работници никога не са се раздавали храна, средства, дрехи и пр. по същия разточителен начин. Затова те са неудовлетворени и предизвикват размирици.

Може да се каже, че варн̣ите са класификация на хората според различните видове дейности, а а̄шрама дхарма е постепенният им напредък по пътя на себепознанието. Те са взаимносвързани и зависими. Основната цел на а̄шрама дхарма е да пробуди у човека знанието и да го научи на непривързаност. Брахмача̄рӣ-а̄шрамът дава на желаещия да поеме този път най-основните познания. В този а̄шрам той научава, че материалният свят не е истинският дом на живото същество. Обусловените души, които се намират в материалното робство, са пленници на материята, затова крайната цел на живота трябва да бъде себепознанието. Цялата система а̄шрама дхарма е призвана да развие у човека непривързаност. Този, който не е успял да развие този дух на отречение, може да започне семеен живот, но пак в дух на отречение. А този, който е постигнал пълна непривързаност, в името на висшето духовно познание веднага може да приеме четвъртата степен – живота в отречение – и да живее само от подаяния, да не трупа богатство, а да удовлетворява само най-насъщните си потребности. Семейният живот е предназначен за тези, които са привързани към материалния живот, а степените ва̄напрастха и сання̄са са за тези, които не са привързани към него. Брахмача̄рӣ-а̄шрамът е предназначен за обучението както на привързаните, така и на непривързаните.

Една от най-важните дейности на семейните е даването на волни пожертвования – семейните трябва да са готови да дадат поне половината от спечелените си пари. Брахмача̄рӣте, тези, които се учат, трябва да извършват жертвоприношения; семейните трябва да дават подаяния; а тези, които са се оттеглили от светския живот или са приели пълно отречение, трябва да се подлагат на доброволни лишения и изпитания. Това са основните задължения на всички а̄шрами – начините на живот по пътя към себепознанието. В брахмача̄рӣ-а̄шрама човек получава необходимата подготовка, за да разбере, че светът принадлежи на Върховната Божествена Личност и затова никой не може да се провъзгласява за собственик на нищо в него. Следователно този, който води семеен живот, т.е. има нещо като официално разрешение за полово наслаждение, трябва да дава подаяния в името на служенето на Бога. Енергията на всеки идва от Бога, затова резултатите от действията на тази енергия трябва да се отдават на Бога под формата на трансцендентално любовно служене. Както реките получават от облаците морската вода и отново я връщат в морето, така и нашата енергия е взета от върховния източник, енергията на Бога, и трябва да се върне пак при него. Така енергията ни ще бъде употребена по съвършен начин. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (9.27) Богът казва, че всичко, което правим; всички отречения, които поемаме; всички жертвоприношения, които извършваме; всичко, което ядем или даваме като подаяние, трябва да предлагаме на него. Така трябва да използваме взетата си назаем енергия. Когато я използваме по този начин, тя се пречиства от материалните замърсявания и ние ставаме достойни да се върнем към изначалния си естествен живот в служене на Бога.

Ра̄джа дхарма е велика наука, за разлика от съвременната дипломация, чиято цел е постигането на политическо господство. Царете минавали през специално обучение, за да станат щедри и великодушни, а не да бъдат просто събирачи на данъци. Учели ги да извършват различни жертвоприношения за благополучието на поданиците си. Великият дълг на царя бил да изведе праджите до освобождение. Бащата, духовният учител и царят не бива да се отнасят безотговорно към задължението си да изведат зависимите от тях хора на пътя на окончателното освобождение от раждането, смъртта, болестите и старостта. Ако те изпълняват задълженията си правилно, няма да се стига до необходимостта от правителство „от народа и за народа“. В днешно време хората обикновено печелят правителствените постове вследствие на манипулиране на изборите. Но те никога не са били учени на това, какви са основните задължения на един цар и как те трябва да бъдат изпълнявани; а освен това изпълняването на тези задължения не е по силите на всеки. И в крайна сметка тези държавници аматьори, в желанието си да направят гражданите щастливи, причиняват навсякъде само безредици и опустошение. Постепенно те се превръщат в обикновени пладнешки разбойници и крадци, които непрекъснато увеличават данъците, за да издържат огромен административен апарат, от който няма никаква полза. Всъщност царете трябва да следват указанията на квалифицирани бра̄хман̣и, които знаят как е правилно да се управлява според писанията като Ману сам̇хита̄ и Дхарма-ша̄стрите на Пара̄шара. Идеалният цар трябва да бъде пример за всички. Ако той е благочестив, религиозен, доблестен и щедър, поданиците му ще го следват. Такъв цар не е ленив, не се интересува само от собствените си сетива и не живее за сметка на поданиците си, а винаги е готов да унищожава крадците и престъпниците. Благочестивите царе не щадели разбойниците и крадците в името на някаква неразумна ахим̇са̄ (ненасилие). Престъпниците били наказвани за назидание, така че никой да не смее преднамерено да предизвиква безредици. Крадци и бандити никога не били допускани до управлението, както се прави сега.

Данъчното облагане било много просто, при това не било насилствено и не се допускали произволи. Царят имал правото да вземе една четвърт от това, което било произведено от поданиците му. Той имал право да поиска една четвърт от законната собственост на всеки. Никой не негодувал срещу това, защото благодарение на благочестивия цар и религиозната хармония имало в изобилие естествени богатства: зърно, плодове, цветя, коприна, памук, мляко, скъпоценни камъни, минерали и пр., – така че в материално отношение всички били щастливи. Поданиците били богати, защото земеделието и животновъдството процъфтявали. Хората имали достатъчно зърно, плодове и мляко и не изпитвали потребност от неестествени неща като парфюмерия и козметика, кина и барове.

Царят трябвало да следи дали натрупаната енергия на хората се използва правилно. Човешката енергия не е предназначена за задоволяване на животинските склонности, а за постигане на себепознание. Цялото управление било организирано така, че да осъществява тази цел. Затова царят избирал министрите си много внимателно, но не чрез гласуване. Министрите, военачалниците и дори обикновените войници били избирани заради личните си качества и царят бил длъжен внимателно да ги проучи, преди да им повери съответната длъжност. Царят обръщал особено внимание на това, дали тапасвӣте, или личностите, които са пожертвали всичко за разпространяването на духовното знание, не са пренебрегвани. Царят знаел добре, че Върховният Бог никога не прощава и най-малкото оскърбление, нанесено на чистите му предани. Тапасвӣте се ползвали с уважението и доверието дори на крадците и разбойниците, които винаги се подчинявали на волята им. Неграмотните, безпомощните и вдовиците се ползвали със специалното покровителство на царя. За да се избегнат вражески нападения, навреме се вземали необходими отбранителни мерки. Данъчното облагане не било бреме за поданиците и средствата от него не се прахосвали, а се използвали за увеличаване на резервните фондове. Войниците се набирали от всички краища на света и преминавали през необходимото обучение.

За да постигне освобождение, човек трябва да победи похотта, гнева, непозволените желания, алчността и заблуждението. За да се освободи от гнева, човек трябва да се научи да прощава. За да се освободи от непозволените желания, трябва да престане да крои планове. С помощта на духовната култура той може да победи съня. За да преодолее желанията и алчността, човек трябва да се научи на търпение. Редовното и правилно хранене може да му помогне да се освободи от различните болести. От илюзорните надежди човек може да се спаси, като се научи да се владее, а като избягва лошото общуване, може да опази парите си. Гладът може да бъде овладян чрез практикуване на йога, а знанието за мимолетността на живота ще избави човек от светската суета. Виенето на свят човек може да преодолее, като се изправи, а лъжливите доводи може да опровергае, като покаже истината. Сериозността и мълчанието помагат на човек да се спаси от празните приказки, а чрез храбростта се побеждава страхът. Съвършеното знание се постига чрез самоусъвършенстване. За да застане наистина на пътя на освобождението, човек трябва да се избави от похотта, алчността, гнева, сънливостта и пр.

Що се отнася до жените, те са смятани за сила, която вдъхновява мъжа. В този смисъл жените са по-силни от мъжете. Могъщият Юлий Цезар се намирал напълно във властта на Клеопатра. Такива силни жени могат да бъдат държани в подчинение чрез свенливостта. Следователно жените трябва да бъдат свенливи. Ако този контролиращ клапан се отвори, незаконните полови връзки на жените могат да навредят на обществото. Половата разпуснатост води до раждането на нежелани деца, наречени варн̣а-сан̇кара, които причиняват на света много злини.

Последното, за което говорил Бхӣш̣мадева, било как да бъде удовлетворен Богът. Ние всички сме вечни слуги на Бога и когато забравим тази съществена част от природата си, попадаме в материалните условия на живот. Най-простият начин (особено за семейните) да бъде удовлетворен Богът, е да се постави у дома мӯрти на Бога. Човек може да върши обикновената си всекидневна работа и да напредва в духовно отношение, като насочва вниманието си към Божеството. Обожаването на мӯртите у дома, отдаването на служене на преданите, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам, живеенето на свято място и възпяването на святото име на Бога – всичко това не изисква големи разходи, но може да удовлетвори Бога. Така обяснявал дядото на внуците си.

Случките, описани във ведическите писания като Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата и Ра̄ма̄ян̣а, са действителни исторически събития, но не са подредени в хронологичен ред, защото целта им е просто да поучават обикновените хора. Освен това те са факти от действителността на различни планети, дори на различни вселени, така че повествованието понякога се води в три измерения. Ние се интересуваме от поучителната страна на тези разкази, дори когато за ограничения ни ум те изглеждат непоследователно подредени. В отговор на различните въпроси на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира Бхӣш̣мадева разказал за тези събития.

Съвършените йогӣ, или мистици, могат да напуснат материалното си тяло по собствено желание в подходящото за това време и да отидат на планетата, на която пожелаят. В Бхагавад-гӣта̄ (8.24) се казва, че себепозналите се души, които напълно са съединили интересите си с интересите на Върховния Бог, обикновено напускат материалното си тяло, когато богът на огъня разпростира сиянието си и слънцето се намира в северното полукълбо. Така те достигат трансценденталното небе. Във Ведите се казва, че това е благоприятното време за напускане на тялото и опитните мистици, постигнали съвършенство, се възползват от него. Съвършенството в йога означава човек да постигне такова свръхсъзнание, че да може да напусне материалното си тяло, когато пожелае. Йогӣте могат да стигнат до всяка една планета за нищожно кратко време и без материални превозни средства. За кратко време те могат да достигнат най-висшите планетарни системи, което е абсолютно невъзможно за материалистите. Опитите да се достигне най-висшата планета ще отнемат милиони години дори при скорост милиони километри в час. Това е една съвсем различна наука и Бхӣш̣мадева познавал тайните ѝ. Той просто чакал подходящия момент да напусне материалното си тяло, и тази щастлива възможност дошла, когато давал наставления на благородните си внуци, Па̄н̣д̣авите. Така той се приготвил да напусне тялото си в присъствието на абсолютния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, благочестивите Па̄н̣д̣ави и великите мъдреци, водени от Бхагава̄н Вя̄са.

В съдбовния час, когато напускал материалното си тяло, Бхӣш̣мадева дал забележителен пример за това, как трябва да се изпълни най-важното задължение в човешкия живот. Това, което привлече вниманието на умиращия, става начало на следващия му живот. Следователно този, който е погълнат от мисли за Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, със сигурност ще се върне обратно при Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (8.5 – 15):

5. Когато в края на живота човек напусне тялото си, като помни единствено мен, той веднага достига моята природа. В това няма съмнение.

6. О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.

7. Затова, Арджуна, винаги мислѝ за мен във формата на Кр̣ш̣н̣а и същевременно изпълнявай предписания си дълг да се сражаваш. Посветил дейностите си на мен, с ум и интелигентност, насочени към мен, ти без съмнение ще ме достигнеш.

8. О, Па̄ртха, този, който медитира върху мен, Върховната Божествена Личност, с ум постоянно и неотклонно зает да ме помни, със сигурност ще ме достигне.

9. Трябва да се медитира върху Върховния Бог – този, който знае всичко, най-стария, властелина, по-малък от най-малкото; Той поддържа всичко и е невъобразим, извън всяка материална представа; Той е винаги личност; Той е блестящ като слънцето, трансцендентален, отвъд тази материална природа.

10. Този, който в мига на смъртта установи жизнения си дъх между веждите и чрез силата на йога, неотклонно и с преданост помни Върховния Бог, неминуемо ще го достигне.

11. Учените ведантисти, които произнасят ом̇-ка̄ра и са велики мъдреци, отрекли се от света, проникват в Брахман. Желаещият това съвършенство дава обет за безбрачие. Сега ще ти обясня накратко начина, по който може да се постигне освобождение.

12. Един йогӣ е непривързан към сетивните дейности. Той затваря вратите на сетивата, съсредоточава ума в сърцето си, а жизнения дъх – във върха на главата и така се установява в йога.

13. Като следва тази йога практика и повтаря най-висшето съчетание от букви – свещената сричка ом̇, ако мисли за Върховната Божествена Личност в мига на смъртта, със сигурност ще достигне духовните планети.

14. О, сине на Пр̣тха̄, за този, който винаги и неотклонно ме помни, Аз съм лесно достижим, поради постоянната му заетост в предано служене.

15. След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.

Шрӣ Бхӣш̣мадева бил постигнал такова съвършенство, че можел да напусне тялото си по собствено желание и имал щастието в мига на смъртта си да вижда Бог Кр̣ш̣н̣а, върху когото било съсредоточено цялото му внимание. Широко разтворил очи, Бхӣш̣ма спрял погледа си върху него. От силна любов към него той искал да го гледа колкото се може по-дълго. Бхӣш̣ма бил чист предан и не се интересувал ни най-малко от тънкостите и сложните принципи на йога. За да се постигне съвършенство, е достатъчна бхакти йога. Затова най-горещото желание на Бхӣш̣мадева било да види личността на Бог Кр̣ш̣н̣а, към когото била насочена цялата му любов. И по милостта на Бога когато изпускал последния си дъх, Шрӣ Бхӣш̣мадева имал тази възможност.

Материалното тяло е дар на материалната енергия, наречена илюзия. Човек се отъждествява с материалното си тяло, защото е забравил вечната си връзка с Бога. За един чист предан на Бога като Бхӣш̣мадева пристигането на Бога веднага разсеяло тази илюзия. Бог Кр̣ш̣н̣а е като слънцето, а заблуждаващата, външната материална енергия е като мрака. Там, където е слънцето, не може да има мрак. Затова със самото пристигане на Бог Кр̣ш̣н̣а изчезнали всички материални замърсявания и Бхӣш̣мадева постигнал трансцендентално състояние, като преустановил дейностите на нечистите сетива, взаимодействащи си с материята. Душата притежава чиста изначална същност, такива са и сетивата. Заради материалните замърсявания сетивата стават несъвършени и нечисти. Когато възстановят отношенията си с Върховната Чистота, Бог Кр̣ш̣н̣а, сетивата отново се освобождават от материалните замърсявания. Благодарение на присъствието на Бога, преди да напусне материалното си тяло, Бхӣш̣мадева постигнал това трансцендентално състояние. Богът е повелителят и благодетелят на всички живи същества. Това твърдят всички Веди. Той е върховното вечно живо същество сред всичките вечни живи същества.* И само Той задоволява потребностите на всички живи същества. Затова Той създал всички необходими условия, за да се изпълнят трансценденталните желания на великия му предан Бхӣш̣мадева, който изрекъл следните молитви.

Бхӣш̣мадева бил държавник, старейшина на династията Куру, велик военачалник и предводител на кш̣атриите и затова умът му трябвало да се занимава с много различни въпроси, а мислите, желанията и чувствата му били свързани с най-различни обекти. Но сега, за да постигне чисто предано служене, той искал да насочи цялата сила на мислите, чувствата и желанията си към Върховното Същество, Бог Кр̣ш̣н̣а. Богът тук е описан като всемогъщ предводител на преданите. Макар че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, Той идва на земята лично, за да дари чистите си предани с благословията на преданото служене. Понякога Той идва в изначалния си облик на Бог Кр̣ш̣н̣а, а понякога – като Бог Чайтаня. Те двамата са предводители на чистите предани. Чистите предани не желаят нищо друго, освен да служат на Бога, затова са наричани са̄твата. От всички са̄твати най-висшестоящ е Богът. Бхӣш̣мадева също нямал други желания. Ако човек не се е освободил от всички материални желания, Богът няма да му стане водач. Желанията не могат да се изкоренят, но трябва да се пречистят. Самият Бог утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, че дава наставления в сърцето на чистия си предан, който постоянно му отдава служене. Тези наставления се дават не с материална цел; те са предназначени единствено да помогнат на предания да се върне обратно вкъщи, при Бога (10.10). На обикновения човек, който иска да господства над материалната природа, Богът само позволява да действа и наблюдава дейностите му. Но Той никога не му дава наставления, как да се върне обратно при него. Такава е разликата в отношението на Бога към различните живи същества – предани и неотдадени. Той е предводител на всички живи същества, подобно на царя, който управлява както затворниците, така и свободните граждани. Но отношението му към тях е различно, в зависимост от това, дали те са предани или неотдадени. Неотдадените не искат да слушат наставленията на Бога и затова за тях Той мълчи, макар че наблюдава всичките им дейности и им дава съответните последици от тях, независимо дали добри или лоши. Преданите стоят над материалните представи за добро и лошо. Те вървят напред по пътя към трансцендентното, затова нямат никакви материални стремежи. Освен това преданите познават Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като изначалния На̄ра̄ян̣а, защото чрез пълната си част Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се появява като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, изначалната причина на цялото материално творение. Богът също желае да общува с чистите си предани и само заради тях идва на земята и ги въодушевява. Богът се появява по своя собствена воля. Той не е заставен от условията на материалната природа. Тук Той е наречен вибху, всемогъщ, защото никога не е подвластен на законите на материалната природа.

Когато Кр̣ш̣н̣а заради собственото си удоволствие се появява на Земята, Той прави това чрез вътрешната си енергия. Всички в трите свята (висшите, средните и низшите планетарни системи) жадуват да видят привлекателните очертания на трансценденталното му тяло. Никой във вселената не притежава такава красива външност, каквато има Бог Кр̣ш̣н̣а. Трансценденталното му тяло няма нищо общо с творенията от материалния свят. Тук Арджуна е наречен завоевател, а Кр̣ш̣н̣а – негов близък приятел. След битката при Курукш̣етра на ложето си от стрели Бхӣш̣мадева си спомнял дрехата, която Бог Кр̣ш̣н̣а носел като водач на колесницата на Арджуна. Докато се сражавал с Арджуна, Бхӣш̣ма бил привлечен от блестящата дреха на Кр̣ш̣н̣а и вътре в себе си се възхищавал на врага си за това, че Богът му е приятел. Арджуна винаги побеждавал, защото негов приятел бил Богът. Бхӣш̣мадева се възползвал от тази възможност и нарекъл Бога виджая-сакхе (приятел на Арджуна), защото Богът обича да се обръщат към него, като споменават и преданите му, които са свързани с него чрез различни трансцендентални настроения. Когато Кр̣ш̣н̣а бил колесничар на Арджуна, слънчевите лъчи искрели по дрехата му и Бхӣш̣мадева не можел да забрави красивия оттенък на това сияние. Като велик воин, той се наслаждавал на взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а, които имали воинска окраска. Отношенията с Бога във всяка от различните раси (настроения) носят на преданите усещане за най-висш екстаз. Ограничените светски личности, които искат да демонстрират трансценденталната си връзка с Бога, веднага преминават към отношенията на съпружеска любов, опитвайки се да подражават на девойките от Враджадха̄ма. Евтиното демонстриране на такива взаимоотношения с Бога показва само ниското равнище на съзнание на материалиста, защото този, който е вкусил расата на съпружеската любов с Бога, не може да остава привързан към светската любовна раса, осъждана дори от светската етика. Вечната връзка на душата с Бога еволюира. Истинските отношения на живото същество с Върховния Бог могат да вземат формата на коя да е от петте основни раси – това с нищо не характеризира равнището на трансценденталните достижения на предания. Непосредствен пример за това е Бхӣш̣мадева и ние трябва да се постараем да разберем трансценденталните отношения на великия воин с Бога.

Богът е абсолютната форма на вечност, блаженство и знание. Затова Той милостиво приема трансценденталното служене в някой от петте основни вида отношения – ша̄нта, да̄ся, сакхя, ва̄тсаля и ма̄дхуря, т.е. неутрални взаимоотношения, отношения между слуга и господар, приятелство, родителски взаимоотношения и съпружеска любов, – ако то му се отдава с истинска любов и привързаност. Шрӣ Бхӣш̣мадева е велик предан на Бога и отношенията между тях са като между слуга и господар. Затова стрелите, които той пускал срещу трансценденталното тяло на Бога, практически не се различавали от нежните рози, с които друг предан обсипва Бога, когато го обожава.

Отстрани изглеждало, че Бхӣш̣мадева се разкайва за действията си срещу личността на Бога. Но в действителност тялото на Бога не изпитвало никаква болка, защото то е трансцендентално. Тялото на Бога не е изградено от материя. Както Той самият, така и тялото му са завършена духовна същност. Духът никога не може да бъде пронизан, изгорен, изсушен, намокрен и пр. Това е обяснено много живо в Бхагавад-гӣта̄, а също и в Сканда Пура̄н̣а. Там се казва, че духът не може да бъде докоснат от материалните замърсявания и е неразрушим; че не може нито да му се причини страдание, нито да бъде пресушен. Когато Бог Виш̣н̣у се появява пред нас в инкарнацията си, Той прилича на някоя от обусловените души, попаднали в капана на материалната природа. Но това е нужно само за да заблуди асурите, невярващите, които винаги са готови да убият Бога, още от мига, в който Той се появи. Кам̇са искал да убие Кр̣ш̣н̣а, а Ра̄ван̣а искал да убие Ра̄ма – от глупост те не разбирали, че никой не може да убие Бога, тъй като духът е неунищожим.

Така че фактът, че Бхӣш̣мадева със стрелите си нанасял рани по тялото на Бога, обърква неотдадения атеист, но преданите, освободените души, не се заблуждават.

Бхӣш̣мадева се възхищавал на великото милосърдие на Бога – Той не изоставил Арджуна, въпреки че острите стрели на Бхӣш̣мадева не му давали и миг покой, и след това веднага дошъл край смъртния му одър, въпреки че на бойното поле Бхӣш̣мадева бил безпощаден към него. Разкаянието на Бхӣш̣ма и великодушието на Бога в тази сцена нямат равни на себе си.

Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря и предан, който се намира в отношения на съпружеска любов с Бога, прави в тази връзка интересна забележка. Той казва, че раните по тялото на Бога, нанасяни от острите стрели на Бхӣш̣мадева, му доставяли същото удоволствие като ухапванията на годеницата му, подтиквана от непреодолимо любовно желание. Никой не смята този вид ухапвания за проява на враждебност от страна на противоположния пол, дори когато те оставят рани по тялото. Следователно схватката, в която Богът и чистият му предан Шрӣ Бхӣш̣мадева обменяли трансцендентално наслаждение, съвсем не била материална. Тъй като тялото на Бога и самият Бог са тъждествени, не е възможно абсолютното тяло да бъде ранено. Това, което изглеждало като рани от стрели, подвежда обикновените хора, но този, който има поне малко абсолютно знание, може да разбере трансценденталните взаимоотношения в тази героична раса. Богът се чувствал напълно щастлив от раните, които му нанасяли острите стрели на Бхӣш̣мадева. Особено внимание тук заслужава думата вибхидяма̄на, тъй като кожата на Бога не се различава от него самия. Нашата кожа се различава от душата ни и затова в нашия случай думата вибхидяма̄на – ожулен и насечен – би била съвсем подходяща. Трансценденталното блаженство има най-различни разновидности, а многообразието на дейностите в материалния свят е само изкривено отражение на трансценденталното блаженство. Всичко в материалния свят е материално по качество и затова е изпълнено с безпокойство, но в абсолютните владения има многообразни наслаждения, лишени от всякакво безпокойство, защото там природата на всичко е единна и абсолютна. Богът се наслаждавал на раните, нанесени му от великия предан Бхӣш̣мадева. И тъй като Бхӣш̣мадева се намирал във воински взаимоотношения с Бога, той съсредоточил ума си върху образа на ранения Кр̣ш̣н̣а.

В Бхагавад-гӣта̄ (1.21 – 25) се описва как Арджуна заповядал на непогрешимия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а да изкара колесницата между двете армии и да я задържи там, докато той разгледа добре враговете, срещу които ще трябва да се сражава. Богът веднага изпълнил тази молба като най-обикновен слуга и започнал да му показва всички важни мъже от противниковата страна: „Ето тук е Бхӣш̣ма, това е Дрон̣а“ и т.н. Богът е върховното живо същество и не е длъжен да изпълнява ничии заповеди. Но поради безпричинната си милост и любов към чистите си предани понякога Той изпълнява поръките им като най-покорен слуга. Това доставя наслаждение на Бога, както бащата се радва, когато изпълнява желанията на малкото си дете, и е възможно само благодарение на чистата трансцендентална любов между Бога и преданите му. Бхӣш̣мадева добре съзнавал тази истина. Затова той нарекъл Бога „приятел на Арджуна“.

С милостивия си поглед Богът съкратил живота на вражите войници. Казано е, че всички воини, които се били събрали на бойното поле Курукш̣етра, постигнали освобождение, защото в мига на смъртта си видели Бога със собствените си очи. Следователно това, че Кр̣ш̣н̣а съкратил живота на противниците на Арджуна, не означава, че е бил пристрастен към каузата на Арджуна. Всъщност Той бил милостив към враговете му, защото ако бяха умрели по домовете си, заети с обикновените си дейности, те нямаше да постигнат освобождение. Богът им дал възможност да го видят в мига на смъртта си и да се освободят от материалния живот. Следователно Той е добър към всички и всичко, което прави, носи всеобщо благо. На пръв поглед действията на Кр̣ш̣н̣а осигурявали победата на Арджуна, близкия му приятел, но всъщност те били добро и за враговете на Арджуна. Такива са трансценденталните дейности на Бога и който разбере това, също ще постигне освобождение, след като напусне материалното си тяло. Богът никога не прави нищо лошо, защото е абсолютен и вседобър при всички обстоятелства.

Царете и военачалниците били длъжни да стоят начело на сражаващите се воини. Такива били правилата на истинския бой. Царете и военачалниците тогава не били като днешните президенти и министри на отбраната. Те не си стояли у дома, докато нещастните войници или наемници се сражават гърди в гърди с враговете. Това може и да съответства на правилата на съвременната демокрация, но по времето, когато господствала истинската монархия, царете не били страхливци, избрани въпреки лошите си качества. От описанията на битката при Курукш̣етра става ясно, че предводителите на двете страни – Дрон̣а, Бхӣш̣ма, Арджуна и Дурьодхана – не бездействали. Наравно с всички те участвали в боя, за който било избрано място далеч от жилищата на мирните жители. Това означава, че невинните поданици били щадени от последствията на сражението между войските на враждуващите царе. Поданиците нямало защо да наблюдават какво става по време на битката. Независимо кой щял да стане цар, Арджуна или Дурьодхана, те били длъжни да му плащат една четвърт от доходите си. Всички военачалници на бойното поле Курукш̣етра стояли един срещу друг и докато ги гледал, Арджуна почувствал огромно състрадание към тях. Той много съжалил, че заради императорския трон трябва да убива на бойното поле свои роднини. Той не се боял от безчислените бойни фаланги на Дурьодхана, но като милостив предан на Бога му било присъщо отречението от светските притежания. Затова той решил, че не трябва да се сражава заради светски притежания. Но това разбиране било много ограничено. Затова тук се казва, че интелигентността на Арджуна се била замърсила. И както става ясно от четвъртата глава на Бхагавад-гӣта̄, той бил предан и постоянен спътник на Бога, затова не било възможно интелигентността му да се замърси. Но отстрани изглеждало така, защото това предоставяло възможност да бъде предадено учението на Бхагавад-гӣта̄ за благото на всички обусловени замърсени души, попаднали в материалното робство заради лъжливите си представи за материалното тяло. Бхагавад-гӣта̄ била произнесена заради обусловените души от този свят – за да им помогне да се освободят от погрешните представи, които ги карат да отъждествяват тялото с душата, и да възстановят вечната връзка на душата с Върховния Бог. Богът изговорил а̄тма-видя̄, трансценденталното знание за себе си, заради благото на всички.

Битката при Курукш̣етра се водела според бойните правила, но същевременно в нея царял дух на игра, както в борбата между двама приятели. Дурьодхана обвинил Бхӣш̣мадева, че не желае да убие Арджуна заради бащинските си чувства към него. Един кш̣атрия не може да понася оскърбления за начина, по който се сражава. Затова Бхӣш̣мадева обещал, че на следващия ден ще убие петимата Па̄н̣д̣ави с оръжие, направено специално за тази цел. Това успокоило Дурьодхана. Той запазил тези стрели при себе си, за да ги предаде на следващия ден да се използват в боя. Но с помощта на една хитрост Арджуна отнел стрелите от Дурьодхана и Бхӣш̣мадева разбрал, че това е работа на Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова той се заклел, че на следващия ден ще принуди Кр̣ш̣н̣а сам да грабне оръжие, иначе приятелят му Арджуна ще умре. На следващия ден от битката Бхӣш̣мадева се сражавал с такава ярост, че Арджуна и Кр̣ш̣н̣а се почувствали в опасност. Арджуна бил почти победен. Положението било толкова сериозно, че Арджуна всеки миг можело да бъде убит от Бхӣш̣мадева. Тогава Бог Кр̣ш̣н̣а поискал да удовлетвори Бхӣш̣ма, своя предан, като изпълни обещанието му, което било по-важно от неговото собствено. На пръв поглед изглеждало като че ли Той нарушил клетвата си. Преди началото на битката при Курукш̣етра Той обещал, че няма да взема в ръка оръжие и няма да използва силата си в полза на никоя от страните. Но за да защити Арджуна, Той скочил от колесницата, грабнал едно от колелата ѝ и гневно се втурнал към Бхӣш̣мадева, както лъвът се хвърля върху слона. Тичайки, Той изпуснал плаща си, но бил толкова разярен, че дори не забелязал това. Бхӣш̣мадева веднага хвърлил оръжията си и се изправил, за да бъде убит от Кр̣ш̣н̣а, любимия си Бог. И в този миг сраженията за деня приключили и Арджуна бил спасен. Разбира се, невъзможно било Арджуна да загине, защото в колесницата му бил самият Бог. Но понеже Бхӣш̣мадева искал да види как Бог Кр̣ш̣н̣а ще грабне оръжие, за да защити приятеля си, Богът нарочно създал такава ситуация, в която смъртта на Арджуна изглеждала неизбежна. И застанал пред Бхӣш̣мадева, за да покаже, че обещанието на Бхӣш̣ма е изпълнено: Той бил грабнал в ръка колелото.

Взаимоотношенията на Бог Кр̣ш̣н̣а и Бхӣш̣мадева на бойното поле Курукш̣етра наистина заслужават вниманието ни, защото изглеждало като че ли Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е пристрастен към Арджуна и враждебно настроен към Бхӣш̣мадева. Но по този начин Богът искал да дари Бхӣш̣мадева с особеното си благоволение, защото той бил велик негов предан. Най-удивителното в тези отношения е това, че един предан може да удовлетвори Бога, като приеме ролята на негов враг. Богът е абсолютен, затова може да приема служенето на чистите си предани, дори ако те играят ролята на негови врагове. Върховният Бог не може да има врагове, нито пък тези, които се наричат негови врагове, могат да му причинят някакво зло, защото Той е аджита, непобедим. Но въпреки това Той изпитва удоволствие, когато негов чист предан му нанася удари като на враг или го укорява, смятайки се за по-висш от него, въпреки че никой не може да е по-висш от Бога. Такива са някои от трансценденталните отношения между преданите и Бога. А тези, които не знаят нищо за чистото предано служене, не могат да проникнат в загадката им. Бхӣш̣мадева приел ролята на храбър воин и умишлено пронизвал тялото на Бога със стрели, за да мислят обикновените хора, че Богът е ранен. Всъщност всичко това се правело с цел да бъдат заблудени неотдадените. Абсолютното духовно тяло не може да бъде наранено и преданите не могат да станат врагове на Бога. Ако не беше така, Бхӣш̣мадева нямаше да иска същият този Бог да стане крайна цел на живота му. Ако Бхӣш̣мадева беше враг на Бога, Бог Кр̣ш̣н̣а щеше да го унищожи дори без да си помръдва пръста. Нямаше да е необходимо да се появява пред него целия в кръв и рани. Но Той направил това, защото воинът предан искал да види трансценденталната прелест на Бога, украсен от рани, нанесени му от чист предан. Това е начин за обмяна на трансцендентална раса, т.е. отношения между Бога и слугата му. Тези отношения носят слава както на Бога, така и на предания. Богът бил толкова разярен, че Арджуна дори го възпирал, когато Той се бил устремил към Бхӣш̣мадева, но въпреки това Богът се втурнал към Бхӣш̣мадева така, както любимият отива при любимата си, без да обръща внимание на никакви препятствия. Изглеждало като че ли Той възнамерява да убие Бхӣш̣мадева, но всъщност Той искал да го удовлетвори, защото Бхӣш̣ма бил велик предан. Богът е спасител на всички обусловени души. Имперсоналистите искат от него освобождение и Той ги възнаграждава според стремежите им. Но тук Бхӣш̣мадева иска да види Бога в личностния му аспект. Към това се стремят всички чисти предани.

Чистият предан постоянно усеща вътре в себе си присъствието на Бога, защото е трансцендентално свързан с него чрез любовно служене. Чистият предан не може да забрави Бога дори за миг. Това се нарича транс. Йогӣте мистици се опитват да се съсредоточат върху Свръхдушата, като възпират сетивата си от всички останали дейности и така в края постигат сама̄дхи. Преданите достигат транс, или сама̄дхи, по-лесно – като постоянно помнят личностните черти на Бога, святото му име, славата, забавленията му и пр. Следователно концентрацията на йогӣте мистици се различава от тази на преданите. Мистиците се опитват да се съсредоточат насила, докато при чистите предани концентрацията идва съвсем естествено, като резултат от чистата им любов и спонтанна привързаност. Бхӣш̣мадева бил чист предан и понеже бил воин и пълководец, постоянно помнел Бога в образа му Па̄ртха-са̄ратхи (колесничар на Арджуна), проявен от него на бойното поле. Следователно забавлението на Бога като Па̄ртха-са̄ратхи също е вечно. Всички забавления на Бога, като се започне от раждането му в тъмницата на Кам̇са и се стигне до маушала-лӣла̄, се редуват едно след друго във всички вселени, както стрелката на часовника се движи по циферблата. И в тези забавления постоянно го придружават вечните му спътници – Па̄н̣д̣авите и Бхӣш̣ма. И така, Бхӣш̣мадева дори за миг не забравял прекрасния образ на Бога като Па̄ртха-са̄ратхи, който дори Арджуна не можел да види. Арджуна се намирал зад красивия Па̄ртха-са̄ратхи, а Бхӣш̣мадева бил точно пред него. Образът на Бога като воин доставял по-голямо удоволствие на Бхӣш̣мадева, отколкото на Арджуна.

Воините и всички останали, които присъствали на бойното поле Курукш̣етра, след смъртта си възвърнали изначалните си духовни форми, подобни на формата на Бога, защото благодарение на безпричинната милост на Бога в момента на смъртта си те можели да го виждат лице в лице. Обусловените души, които изминават еволюционния цикъл от водните обитатели до Брахма̄, се намират във форми, изградени от ма̄я̄. Тези форми те са получили от материалната природа заради собствените си дейности. Материалните форми на обусловените души са като чужди за тях дрехи. Когато обусловената душа се освободи от прегръдката на материалната енергия, тя постига изначалната си форма. Имперсоналистите искат да попаднат в Брахман, безличностното сияние на Бога, но то не е свойствено на природата на живите искри, които са неотделими частици от Бога. Затова имперсоналистите отново падат и получават материални форми, чужди на трансценденталната душа. Преданите на Бога получават духовна форма като неговата – двуръка или четириръка, на някоя от планетите във Ваикун̣т̣ха или на планетата Голока – в съответствие с изначалната природа на душата. Тази изцяло духовна форма е сварӯпа за живото същество. Всички живи същества, които взели участие в битката при Курукш̣етра, независимо на коя страна, постигнали своята сварӯпа. Това потвърждава Бхӣш̣мадева. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил милостив не само към Па̄н̣д̣авите; Той показал благоразположението си и към останалите групировки и затова всички постигнали един и същи резултат. Бхӣш̣мадева искал да има същата възможност и молел Бога за това, макар че положението му на придружител на Бога било абсолютно сигурно. Можем да обобщим, че всеки, който умира с поглед, насочен към Божествената Личност отвътре или отвън, постига своята сварӯпа. А това е най-висшето съвършенство в живота.

Обзети от дълбокия екстаз на любовното служене, девойките на Враджабхӯми постигнали качествено единство с Бога и се отнасяли към него като с равен, танцували редом с него, прегръщали го, подтиквани от съпружеска любов, усмихвали се на шегите му и го гледали с очи, пълни с любов. Без съмнение такива предани като Бхӣш̣мадева смятат, че отношенията между Бога и Арджуна са достойни за прослава, но отношения между гопӣте и Бога заслужават още по-голяма възхвала, защото любовното служене на гопӣте е още по-чисто. По милостта на Бога Арджуна имал щастието Богът да му служи като колесничар, но той не бил дарен със сила, равна на Божията. Но гопӣте в действителност станали едно с Бога, защото се издигнали на неговото равнище. Бхӣш̣ма искал да помни гопӣте и се молел те да бъдат милостиви към него в последните мигове от живота му. Богът е по-доволен, когато прославят чистите му предани, затова Бхӣш̣мадева възхвалил действията не само на Арджуна, които винаги го привличали, но мислел и за гопӣте, които благодарение на любовното служене, което отдавали на Бога, получили несравними възможности. Равенството на гопӣте и Бога никога не трябва да се приема като нещо подобно на освобождението са̄юджя, което получават имперсоналистите. То е един съвършен екстаз, в който напълно изчезва понятието за различие, защото интересите на влюбените изцяло се сливат.

След удържаната победа в битката при Курукш̣етра Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, който вече бил император на света, извършил обредното жертвоприношение Ра̄джасӯя. В онези дни, когато императорът се възкачвал на престола, като предизвикателство той изпращал един кон да препуска по целия свят и по този начин обявявал превъзходството си. Всеки владетел – принц или цар – свободно можел да избере дали да признае или да не признае върховната власт на императора. Този, който приемел предизвикателството, трябвало да се сражава с императора и в бой да докаже собственото си превъзходство. Победеният противник трябвало да се раздели с живота си, отстъпвайки трона на друг цар или владетел. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също отправил такова предизвикателство, като изпратил коне по целия свят, но всички владетели и царе признали властта му и го нарекли император на света. След това всички владетели, подчинени на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, били поканени да вземат участие във великата жертвена церемония Ра̄джасӯя. Подобни церемонии днес биха стрували милиони долари и не биха били по силите на сегашните нищожни владетели. Днес, в епохата на Кали, тази церемония е невъзможна, защото изисква прекалено много средства и при сегашните условия трудно би се извършила. Нито пък е възможно да се намерят опитни жреци, които да могат да поемат церемонията.

И така, царете и великите мъдреци от целия свят се събрали в столицата на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Били поканени и представители на всички области на знанието – велики философи, теолози, лекари, учени и велики мъдреци. Това означава, че обществото оглавявали бра̄хман̣ите и кш̣атриите; всички те били поканени на това събрание. Вайшите и шӯдрите не играели толкова важна роля в обществения живот, затова не са споменати тук. В сегашната епоха поради промените в обществените дейности са се изменили и критериите за значимостта на хората според вида на дейностите им.

На това велико събрание всички погледи били насочени към Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Всеки искал да го види и да му отдаде смирените си почитания. Бхӣш̣мадева си припомнял всичко това и се радвал, че неговият обожаван Бог, Върховната Личност, стои пред него в истинския си величествен облик. Да се медитира върху Върховния Бог, означава мислите на човек постоянно да са заети с дейностите, формата, забавленията, името и славата на Бога. Това е по-лесно от абстрактната медитация върху безличностния аспект на Върховния. В Бхагавад-гӣта̄ (12.5) съвсем ясно се казва, че е много трудно да се съзерцава безличностния аспект на Върховния. В действителност това дори не е съзерцание, а просто губене на време, защото желаният резултат се постига много рядко. Но преданите се концентрират върху истинската форма на Бога и забавленията му, затова за тях Той е леснодостъпен. По този въпрос се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (12.9). Богът не се различава от трансценденталните си дейности. В тази шлока се посочва още, че докато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се намирал в човешкото общество, особено по време на сраженията на бойното поле Курукш̣етра, Той бил считан за най-великата личност от това време, макар че не всички можели да разпознаят в него Върховната Божествена Личност. Твърдението, че след смъртта на някой велик човек хората започват да го обожават като Бог, е много невярно, защото никой не може да стане Бог, дори и след смъртта си. Нито пък е възможно Божествената Личност да бъде човешко същество, дори и да се намира сред хората. И двете схващания са погрешни. Идеите на антропоморфизма не могат да се приложат към Бог Кр̣ш̣н̣а.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е единната Абсолютна Върховна Божествена Личност, но чрез непроницаемата си енергия се е разпространил в множество пълни части. Наличието на понятие за двойствености се дължи на това, че човек не познава непроницаемата му енергия. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) Богът казва, че само глупаците го приемат за обикновено човешко същество. Те не познават изключителните му енергии. Чрез непостижимата си енергия Той се намира във всяко сърце, както слънцето се намира пред погледа на всеки. Аспектът Парама̄тма̄ на Бога е експанзия на пълните му части. Чрез непроницаемата си енергия Той се разпространява като Парама̄тма̄ във всяко сърце, а като разпространява излъчването на тялото си, се разширява като ослепителното сияние брахмаджьоти. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че брахмаджьоти е личното сияние на Бога. Следователно между него, сиянието му (брахмаджьоти) и пълната му част Парама̄тма̄ няма разлика. Ограничените хора, които не знаят тази истина, смятат, че брахмаджьоти и Парама̄тма̄ се различават от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Умът на Бхӣш̣мадева бил напълно освободен от това погрешно схващане за наличието на двойствености и той бил удовлетворен, защото разбирал, че именно Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е всичко и извън него не съществува нищо. Това просветление постигат великите маха̄тми, преданите. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) се казва, че Ва̄судева е всичко и че нищо не може да съществува извън него. Ва̄судева, или Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е изначалната Върховна Личност. Това потвърждава този маха̄джана, затова и начинаещите, и чистите предани трябва да следват стъпките му. Това е пътят на преданото служене.

Бхӣш̣мадева обожавал Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в образа му на Па̄ртха-са̄ратхи, а гопӣте във Вр̣нда̄вана обожавали същия Кр̣ш̣н̣а в образа му на най-прекрасния Шя̄масундара. Понякога ограничените учени се заблуждават, мислейки, че Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана и Кр̣ш̣н̣а на бойното поле Курукш̣етра са две различни личности. Но Бхӣш̣мадева бил надраснал това погрешно схващане. Дори крайната цел за имперсоналистите – безличностното джьоти – е Кр̣ш̣н̣а. Парама̄тма̄, крайната цел на йогӣте, е също Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е и брахмаджьоти, и локализираната Парама̄тма̄, но в тези негови аспекти не може да се усети Кр̣ш̣н̣а и не могат да съществуват блажени отношения с него. В личностния си аспект Кр̣ш̣н̣а е както Па̄ртха-са̄ратхи, така и Шя̄масундара от Вр̣нда̄вана, но в безличностния си аспект Той не е нито в брахмаджьоти, нито в Парама̄тма̄. Великите маха̄тми като Бхӣш̣мадева осъзнават всички тези аспекти на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и затова обожават Бог Кр̣ш̣н̣а, разбирайки, че Той е източникът на всички проявления.

Състоянието, което постигнал Бхӣш̣мадева преди да напусне материалното си тяло, се нарича нирвикалпа-сама̄дхи, защото цялото му същество било погълнато от мисли за Бога, а умът му си припомнял различните дейности на Бога. Бхӣш̣ма възпявал величието на Бога, с очите си видял пред себе си самия Бог и по този начин всичките му дейности били насочени единствено към Бога. Това е най-висшето равнище на съвършенството, което всеки може да постигне, като отдава предано служене. Преданото служене се състои от девет основни дейности: слушане, възпяване, помнене, служене в лотосовите нозе на Бога, обожаване, отдаване на молитви, изпълняване на заповедите на Бога, приятелство с него и пълно отдаване. Човек може да получи желания резултат с помощта на която и да е от тези дейности или като извършва всички заедно, но трябва да ги следва с постоянство и търпение под ръководството на опитен предан на Бога. Първият процес, слушането, е най-важният от всички; затова слушането на Бхагавад-гӣта̄, а по-късно и на Шрӣмад Бха̄гаватам е много съществено за този, който сериозно иска да постигне равнището на Бхӣш̣мадева. Преди да напусне материалното си тяло, човек може да постигне изключителното състояние на Бхӣш̣мадева, дори и Бог Кр̣ш̣н̣а да не присъства лично. Словата му в Бхагавад-гӣта̄ или в Шрӣмад Бха̄гаватам са тъждествени с него. Те са звукови въплъщения на Бога и човек може да се възползва от тях, за да стане достоен да се издигне до равнището на Шрӣ Бхӣш̣мадева, който бил един от осемте Васу. Всички – и хора, и животни – рано или късно ще трябва да умрат. Но този, който умира като Бхӣш̣мадева, постига съвършенството, а този, който умира по силата на природните закони, умира като животно. Това е разликата между хората и животните. Хората трябва да завършат живота си като Бхӣш̣мадева.

Проникването или потъването на живото същество в безкрайната вечност на Върховния Абсолют означава то да се върне в истинския си дом. Всички живи същества са съставни и неотделими частици от Абсолютната Божествена Личност, затова между тях и Бога съществува вечна връзка като между слуги и господар. Както машинните части обслужват цялата машина, така неотделимите частици на Бога служат на него. Всяка една част, отстранена от общия механизъм, загубва значението си. По същия начин всяка неотделима частица на Бога, която спре да му служи, става безполезна. Живите същества, които се намират в материалния свят, са съставни частици, отделени от върховното цяло, и са загубили значимостта, която имат изначалните неотделими частици. Но вечноосвободените живи същества, които са съединени с висшето цяло, са много повече. За отделените съставни частици поема грижа материалната енергия на Бога, наречена Дурга̄-шакти, или надзирателката в затвора на материалния свят, и те са принудени да водят обусловен живот, подчинен на законите на материалната природа. Когато живото същество осъзнае това, то започва да се опитва да се върне вкъщи, обратно при Бога, и у него се появява стремеж към духовното. Този духовен стремеж се нарича брахма-джигя̄са̄, търсене на Брахман. Брахма-джигя̄са̄ може да се увенчае с успех благодарение на знанието, отречението и преданото служене на Бога. Гя̄на, знанието, означава да се знае всичко за Брахман, Върховния. Отречението означава отказване от материалните привързаности, а преданото служене е практика, с помощта на която живото същество възстановява изначалното си положение. Живите същества, чиито усилия са се увенчали с успех и които са станали достойни да влязат във владенията на Абсолюта, се наричат гя̄нӣ, йогӣ и бхакти. Гя̄нӣте и йогӣте проникват в безличностното излъчване на Върховния, а бхактите получават достъп до духовните планети, наречени Ваикун̣т̣ха. На тези духовни планети царува Върховният Бог На̄ра̄ян̣а, а здравите необусловени живи същества живеят там, отдавайки на Бога любовно служене като слуги, приятели, родители и любими. Там необусловените живи същества се наслаждават на свободен живот заедно с Бога, докато имперсоналистите – гя̄нӣ и йогӣ – попадат в безличностното сияние на планетите във Ваикун̣т̣ха. Тези планети се осветяват сами, както слънцето, и сиянието им се нарича брахмаджьоти. То няма граници, а материалният свят е само една незначителна покрита част от същото брахмаджьоти. Това покритие е временно, затова е един вид илюзия.

Бхӣш̣мадева бил чист предан на Бога, затова достигнал една от планетите във Ваикун̣т̣ха, където над необусловените живи същества, които постоянно отдават служене на Бога, Богът царува във вечната си форма на Па̄ртха-са̄ратхи. В отношенията между него и Бхӣш̣мадева намират израз любовта и привързаността, които свързват предания и Бога. Бхӣш̣мадева постоянно помнел Бога в трансценденталния му образ па̄ртха-са̄ратхи, а Богът лично дошъл при него, когато той се готвел да отпътува за трансценденталния свят. Това е най-висшето съвършенство на живота.

Бхӣш̣мадева бил почитан както от хората, така и от полубоговете. Човешките същества живеят на земята и на други подобни планети от системите Бхӯр и Бхувар, а полубоговете живеят в Свар, райските планети. Но всички познавали Бхӣш̣мадева като велик воин и предан на Бога. Той бил маха̄джана (авторитет) и затова бил на равнището на Брахма̄, На̄рада и Шива, въпреки че бил човешко същество. Човек може да се изравни по качества с полубоговете само като постигне духовно съвършенство. Затова Бхӣш̣мадева бил известен във всички вселени. В онези времена междупланетарните пътешествия се осъществявали с по-съвършени средства, отколкото съвременните механични космически кораби, с които не може да се отиде много далеч. Когато научили, че Бхӣш̣мадева е напуснал този свят, всички жители на далечните висши планети и жителите на земята започнали да обсипват мястото с цветя, за да изразят уважението си към отишлата си велика личност. Хвърлянето на цветя от небесата е начин, по който великите полубогове изразяват възхищението си, и не може да се прави никаква аналогия между него и украсяването на мъртвото тяло. Тялото на Бхӣш̣мадева било загубило материалните си свойства, защото било проникнато от духовно съзнание и така самото то станало духовно, както в огъня желязото се нажежава до червено. Затова тялото на една душа, постигнала себепознание, не се приема за материално. Над такива духовни тела се извършват по-особени обреди. Не трябва да се подражава на начина, по който се отдавало уважение и почит на Бхӣш̣мадева, макар че в днешно време е станало мода за всеки обикновен човек да се извършва церемонията джаянти. Според автентичните ша̄стри извършването на тази церемония за обикновен човек, колкото и велик в материално отношение да е той, оскърбява Бога, защото джаянти е предназначена изключително за деня, в който Богът се появява на Земята. Дейностите на Бхӣш̣мадева нямали равни на себе си, изключително било и отпътуването му за царството на Бога.

Бхӣш̣мадева бил не само великият старейшина на рода на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, но бил и велик философ, негов приятел и приятел на братята му и на майка му. След смъртта на Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у, бащата на петимата братя, най-голям от които бил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, Бхӣш̣мадева станал за тях грижовен дядо, а също и попечител на овдовялата си снаха Кунтӣдевӣ. Макар че за Па̄н̣д̣авите трябвало да се грижи Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, по-големият брат на баща им, той бил привързан повече към стоте си сина начело с Дурьодхана. Накрая, за да бъдат лишени петимата осиротели братя от царството Хастина̄пура, което им принадлежало по закон, бил организиран огромен заговор. Последвали заплетени и коварни интриги, нещо обикновено за императорските дворци, и в резултат на това петимата братя били прогонени в изгнание в горите. Но Бхӣш̣мадева винаги си оставал искрен и състрадателен доброжелател, дядо, приятел и философски наставник на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, дори до последния миг от живота си. Той умрял много щастлив, защото видял, че тронът е в ръцете на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Без това той отдавна би напуснал материалното си тяло, за да не се измъчва, като гледа незаслужените страдания на Па̄н̣д̣авите. Той просто изчаквал благоприятния момент, защото бил твърдо убеден, че в битката при Курукш̣етра синовете на Па̄н̣д̣у ще победят, тъй като техен защитник е Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Като предан на Бога, той знаел, че никой не може да погуби преданите на Бога. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира знаел, че Бхӣш̣ма винаги му е желаел доброто, затова раздялата с него много го натъжила. Той скърбял за раздялата си с великата душа, а не с материалното тяло, напуснато от Бхӣш̣мадева. Въпреки че Бхӣш̣мадева бил освободена душа, погребалната церемония била неизбежно задължение. Тъй като великият воин нямал деца, церемонията трябвало да се извърши от най-големия му внук, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Било голямо благодеяние за великия Бхӣш̣мадева, че последните обреди за него извършил потомък на рода, който не му отстъпвал по величие.

Преданите на Бога винаги се намират в сърцето на Бога и Богът винаги е в техните сърца. Такива са блажените взаимоотношения между Бога и преданите му. Благодарение на чистата си любов и преданост към него преданите винаги го виждат в себе си и макар че Богът не е длъжен да прави нищо и няма към какво да се стреми, Той също постоянно се грижи за доброто на преданите си. За обикновените живи същества има природни закони, които управляват действията им и последиците от тях, но преданите са насочвани към верния път от самия Бог. Така преданите се намират под непосредствените грижи на Бога. А от своя страна Богът се оставя на грижите само на преданите си. Всички мъдреци, водени от Вя̄садева, били предани на Бога и затова след погребалната церемония започнали да пеят ведически химни, за да удовлетворят Бога, който сам присъствал там. Ведическите химни се пеят, за да се достави удоволствие на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15). Всички Веди, Упаниш̣ади, Веда̄нта и други произведения търсят единствено него и всички химни прославят единствено него. Затова мъдреците извършили необходимото, за да постигнат тази цел, и щастливи заминали за отшелническите си обители.

Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Га̄ндха̄рӣ, бащата и майката на Дурьодхана и братята му, били възрастните чичо и леля на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. След битката при Курукш̣етра за тази прочута двойка се грижел Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, защото те били загубили във войната всичките си синове и внуци. Те прекарвали дните си в големи страдания, оплаквали тежката загуба и живеели много суров живот, съвсем като отшелници. Вестта за смъртта на Бхӣш̣мадева, чичото на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, била втори голям удар за царя и царицата и те се нуждаели от утехата на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира добре съзнавал дълга си и веднага отишъл при тях заедно с Бог Кр̣ш̣н̣а и с ласкавите си слова двамата утешили съсипания от скръб Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.

Га̄ндха̄рӣ била велик аскет, макар и да живеела като вярна съпруга и нежна майка. Знае се, че тя доброволно се лишила от зрението си заради това че мъжът ѝ бил сляп. Жената е длъжна да следва мъжа си във всичко. Га̄ндха̄рӣ била толкова вярна на съпруга си, че го последвала дори във вродената му слепота. Тя действала като велик аскет. Освен това ударът, който преживявала след вестта за поголовната смърт на стоте си сина и на внуците си, несъмнено бил изключително изпитание за една жена. Но тя стоически изтърпяла всичко. По силата на характера си тя не отстъпвала на Бхӣш̣мадева, въпреки че била жена. Те двамата са едни от най-забележителните герои на Маха̄бха̄рата.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не бил просто събирач на данъци. Той напълно съзнавал задълженията си на цар, които са не по-малко отговорни от задълженията на бащата или на духовния учител. Царят трябва да се грижи за благополучието на поданиците си във всички области на живота – обществена, политическа, духовна. Царят трябва да знае, че човешкият живот е предназначен за освобождаване на затворената душа от робството на материалната обусловеност. Затова негов дълг е да следи дали поданиците му получават необходимите грижи, за да могат да постигнат най-висшето съвършенство.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира строго следвал тези принципи, както ще видим от следващата глава. Той не само ги съблюдавал, но и получил одобрението на възрастния си чичо, който имал много голям опит в държавните дела, и на Бог Кр̣ш̣н̣а, който изложил философията на Бхагавад-гӣта̄.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил съвършен монарх, а управлението на един такъв образован цар е много по-висша форма на управление от съвременната република или народната демокрация. Голямата част от хората, особено в тази епоха на Кали, се раждат шӯдри. По правило те са с много низш произход, зле образовани, нещастни и живеят в лошо обкръжение. Те не знаят коя е крайната и съвършена цел на живота. Гласовете на такива безотговорни избиратели нямат никаква действителна стойност, а хората, които те избират, не могат да бъдат отговорни представители на Бога, какъвто бил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.