Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил най-великият от всички религиозни хора. Той се сражавал с братовчедите си не за да се наслаждава на царуването; той се сражавал, защото каузата му била справедлива – царството Хастина̄пура било негово законно наследство, което братовчедите му искали да си присвоят. Той се сражавал под ръководството на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, за да бъде възстановена справедливостта, но не могъл да се наслаждава на плодовете от победата си, защото в битката загинали всичките му братовчеди. Затова той управлявал царството със съзнанието, че това е негов дълг, а по-младите му братя му помагали. За Шаунака Р̣ш̣и този въпрос бил важен; той искал да знае как се държал Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, когато получил възможността спокойно да се наслаждава на царуването.

Този свят се сравнява с горски пожар, който избухва от триенето между бамбуковите стъбла. Горският пожар възниква от само себе си – триенето между бамбуковите стъбла не е предизвикано от никаква външна причина. По същия начин в материалния свят влизат във взаимодействие гневните изблици на тези, които искат да господстват над материалната природа, и избухва пожарът на войната, който унищожава нежеланото население. Богът няма нищо общо с тези войни, развихрящи се като пожар. Тъй като иска да поддържа творението, Той желае обикновените хора да следват верния път на себепознанието, който отвежда живите същества в царството на Бога. Богът иска страдащите човешки същества да се върнат вкъщи, обратно при него, и да престанат да се измъчват от трите вида материални страдания. Творението е устроено по такъв начин, че този, който не се опомни, страда в материалния свят от нещастията, причинявани от илюзорната енергия на Бога. Затова Богът иска светът да се управлява от негов истински представител. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а дошъл, за да въведе този ред в управлението и да унищожи неподходящите личности, които нямат място в плана му. Битката при Курукш̣етра се водила според плана на Бога, така че недостойните да напуснат този свят и в него да се установи управление от предан на Бога. Затова Богът бил напълно удовлетворен, когато на престола се възкачил цар Юдхиш̣т̣хира и продължителят на династията на Куру (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит) бил спасен.

Правото на наследство на първия потомък (съвременният английски закон за правото на първородния) било в сила и в онези дни, когато Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира управлявал сушата и водната шир. В онези дни царят на Хастина̄пура (сега част от Ню Делхи) бил император на цялата Земя, включително и на моретата. Това продължило до времето на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, внука на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. По-младите братя на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, изключително религиозни хора, били министри и пълководци и между тях и царя съществувало прекрасно сътрудничество. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил съвършеният цар, представител на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който управлявал земното царство; сравнявали го с цар Индра, представителя на Бога, който управлява райските планети. Полубоговете като Индра, Чандра, Сӯря, Варун̣а и Ва̄ю са представители на Бога, които управляват различни планети във вселената. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, който управлявал земното царство, също бил като тях. Той не приличал на типичния за съвременната демокрация невеж политически лидер. Той получил наставления от Бхӣш̣мадева и непогрешимия Бог, затова притежавал съвършено знание за всичко.

В днешно време този, когото избират за ръководител на държавата, е като марионетка, защото не притежава истинска царска власт. Дори да е образован като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, само с добрата си воля той не може да направи нищо, защото е ограничаван от конституцията. Затова толкова много страни по света враждуват заради идеологически разногласия или от различни егоистични подбуди. Но като цар Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира нямал собствена идеология. Той трябвало да следва само наставленията на непогрешимия Бог, на представителя му и на Бхӣш̣мадева, който бил упълномощен от Бога. В ша̄стрите се казва, че човек трябва да следва великите авторитети и непогрешимия Бог, без да преследва никакви лични цели и без да си измисля собствена идеология. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира можел да управлява целия свят, дори и моретата, защото принципите, които следвал, били безпогрешни и подходящи за всеки. Идеята за единна световна държава може да се превърне в реалност само ако следваме непогрешим авторитет. Несъвършеното човешко същество не може да създаде идеология, която да удовлетворява всички едновременно. Само съвършена и безпогрешна личност може да създаде такава програма, която да е приложима навсякъде и да може да се следва от всички хора по земята. Управлението се осъществява от личности, а не от безличностно правителство. Ако човекът е съвършен, и правителството ще е съвършено. Ако човекът, който управлява, е глупак, правителството се превръща в една фикция. Такива са природните закони. Има толкова много примери за несъвършени царе и управници. Затова начело на държавата трябва да стои образована личност като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и тя трябва да притежава пълна еднолична власт, за да управлява целия свят. Идеята за единна световна държава може да се осъществи само когато властта е в ръцете на съвършен цар като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. В онези дни хората били щастливи, защото света управлявали царе като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

В основата на икономическото развитие са земята и кравите. Човешкото общество се нуждае от зърнени храни, плодове, мляко, полезни изкопаеми, дрехи, дървесина и т.н. Тези неща са необходими, за да може човекът да удовлетворява материалните потребности на тялото си. Хората определено нямат нужда от месо и риба или от железни инструменти и машини. Докато Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира управлявал света, по цялата земя редовно падали дъждове. Хората не могат да управляват дъждовете. Техен повелител е небесният цар Индрадева, а той е слуга на Бога. Когато царят и поданиците му се подчиняват на Бога, от небето редовно валят дъждове, благодарение на които земята ражда най-различни продукти. Редовните дъждове дават не само достатъчно зърно и плодове; когато те се съчетаят с влиянието на звездите, се образуват в изобилие скъпоценни камъни и перли. Зърното и зеленчуците могат прекрасно да нахранят човека и животните, а охранените крави дават достатъчно мляко, което осигурява силата и жизнеността на хората. Ако има достатъчно мляко, зърно, плодове, памук, коприна и скъпоценни камъни, нима ще има нужда от кина, публични домове, кланици и пр.? Нима е нужен този противоестествен разкош под формата на кина, коли, радио, месо и заведения? Какво друго е създала тази цивилизация, освен ненавистта между хората и нациите? Утвърдила ли е равенството и братството, щом заради прищевките на единици изпраща хиляди хора в адските заводи и на бойните полета?

Тук се казва, че кравите обливали земята с млякото си, защото виметата им били препълнени, а самите те – радостни. Нима те нямат нужда от необходимото покровителство, за да могат да живеят спокойно и да имат достатъчно трева по пасищата? Защо заради себичните си цели хората трябва да убиват кравите? Защо не са удовлетворени от зърното, плодовете и млякото, от които могат да приготвят стотици и хиляди вкусни ястия? Защо целият свят е пълен с кланици, в които се убиват невинни животни? Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, внукът на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, пътувал из необятното си царство и веднъж видял как един черен човек се опитва да убие една крава. Царят веднага хванал този касапин и заслужено го наказал. Нима царят, президентът, не трябва да покровителства бедните животни, които не могат сами да се защитават? Нима обратното е човечно? Нима животните в дадена държава не се числят към обитателите ѝ? Защо се допуска те да бъдат убивани в кланиците? В това ли се изразява равенството, братството и ненасилието?

И така, едноличната власт на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира е много по-висша форма на управление от съвременната „прогресивна“ и „цивилизована“ демокрация, която позволява животните да бъдат убивани, а хора, които са по-низши и от животни, да гласуват за друго човекоподобно животно.

Ние сме творения на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че самият Бог е бащата, който е дал семето, а материалната природа е майката на всички живи същества, разположени във всякакви форми. Затова по милостта на всемогъщия баща Шрӣ Кр̣ш̣н̣а майката Природа има достатъчно храна и за животните, и за хората. Човешките същества са по-големите братя на всички други живи същества. Те са надарени с по-висш разум, отколкото животните, за да могат да разберат законите на природата и волята на Всемогъщия баща. Човешката цивилизация трябва да се развива въз основа на благата, които произвежда материалната природа, без да се опитва с противоестествени средства да развива икономиката единствено заради външния разкош и сетивното наслаждение, превръщайки света в хаос от неестествена власт и алчност. Това не е нищо друго, освен живот на кучета и на свине.

Както споменахме, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се намирал под покровителството на аджита, непогрешимия Бог, затова реките, океаните, планините, горите и пр., които принадлежат на Бога, били удовлетворени и плащали на царя богата дан. Тайната на успеха е да се приеме покровителството на Върховния Бог. Нищо не може да се осъществи без разрешението на Бога. За да се развива икономиката, не са достатъчни собствените ни усилия, машините и съоръженията. Необходимо е и разрешението на Върховния Бог – в противен случай всичко ще се проваля, независимо какви средства и начини използваме. Крайната причина за успеха е даива, Върховният. Царете като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира разбирали съвършено добре, че царят е наместник на Върховния Бог и трябва да се грижи за добруването на хората. В действителност държавата принадлежи на Върховния Бог. Реките, океаните, горите, планините, билките и т.н. не са създадени от човека. Те са творения на Върховния Бог, а на живите същества е позволено да използват това имущество на Бога в служене на Бога. Днес всичко се прави под лозунга, че е за народа, затова и правителството е от народа и за народа. Но за да може в днешно време на основата на идеологията на духовния комунизъм – съзнанието за Бога и за съвършенството на човешкия живот – да се създаде нов тип човек, светът отново трябва да започне да следва примера на царе като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и Парӣкш̣ит. По волята на Бога всичко в света е достатъчно и ако го използваме разумно, можем да живеем спокойно, без да възникват конфликти между хората, между човека и природата или между човека и животните. Богът управлява всичко и ако е удовлетворен Той, ще бъде удовлетворена и цялата природа. Реките ще бъдат пълноводни и ще подхранват земята, океаните ще дават предостатъчно минерали, перли и скъпоценни камъни, горите ще осигуряват в изобилие дървесина, билки и растения. Със смяната на годишните времена щедро ще се раждат плодове и цветя. Неестественият начин на живот, който е зависим от заводи и машини, може да донесе ограничено щастие на ограничен брой хора за сметка на щастието на милиони други. Тъй като енергията на хората се влага в промишленото производство, производството на естествени продукти се ограничава и намалява и от това хората стават нещастни. Повечето хора не са добре образовани и затова следват примера на заможните, като експлоатират природните богатства. В резултат възниква остро съперничество между хората и между нациите. И сред всичко това липсва управляващата власт на специално подготвен представител на Бога. Такъв, който внимателно да прецени недостатъците на съвременната цивилизация, като я сравни с описаното тук, и да следва стъпките на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, за да се пречисти човекът и да се прости с всички отживелици.

Да спазваш принципите на ненасилието в отношенията си с човешките същества и в същото време да убиваш бедните животни или да им бъдеш враг – това е сатанинска философия. В тази епоха хората се отнасят враждебно към животните, затова тези бедни създания постоянно страдат. Последиците от тези действия трябва да изтърпи човешкото общество – в него постоянно цари напрежението на „студените“ или „горещите“ войни между нации, отделни хора и различни групировки. По времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не били обособени нации, въпреки че съществували различни васални държави. Светът бил обединен и тъй като върховният владетел бил правилно подготвен, поданиците не познавали грижите, болестите и прекомерните горещини и студове. Те процъфтявали не само икономически, но били и физически здрави, необезпокоявани от свръхестествени сили, от враждебни живи същества и от страдания, причинявани от тялото и от ума. Една бенгалска пословица казва, че лошият цар разваля царството, а лошата домакиня – семейството. Тази истина важи и в случая. Тъй като царят бил благочестив и се подчинявал на Бога и на мъдреците; тъй като нямал никакви врагове и бил признат представител на Бога, той бил покровителстван от Бога, затова може да се каже, че всички поданици, защитавани от царя, били под пряката закрила на Бога и упълномощените му представители. Ако човек не е благочестив и не е заслужил признанието на Бога, той не може да направи щастливи тези, които се намират под негова опека. Между човека и Бога и човека и природата има съвършена хармония, а от живота на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира виждаме, че това съзнателно сътрудничество може да донесе на света щастие, мир и благополучие. Но в днешно време е обичайна склонността към използване и ограбване на чуждия труд, а тя води само до нещастия.

След битката при Курукш̣етра и коронясването на Юдхиш̣т̣хира Кр̣ш̣н̣а се готвел да замине за своето царство, Два̄рака̄, но за да удовлетвори молбата на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и за да покаже особено благоразположение към Бхӣш̣мадева, Той останал в Хастина̄пура, столицата на Па̄н̣д̣авите. Богът решил да остане специално за да утеши опечаления цар и за да зарадва сестра си Субхадра̄. Тя особено много се нуждаела от утеха, защото била загубила единствения си син Абхиманю, който малко преди това се бил оженил. Останала съпругата му Уттара̄, майката на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Богът винаги е готов да удовлетворява преданите си с цената на всичко. Само преданите му могат да играят ролята на негови роднини. Богът е абсолютен.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил по-голям братовчед на Бог Кр̣ш̣н̣а, затова на сбогуване Богът се поклонил в нозете му. Царят го прегърнал като свой по-малък брат, макар че знаел съвършено добре, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Богът изпитва удоволствие, когато от любов преданите му го смятат за свой подчинен. Никой не може нито да превъзхожда Бога, нито да се изравни с него. Но Той обича преданите му да се държат с него като че ли Той е по-млад от тях. Всичко това са трансцендентални забавления на Бога. Имперсоналистите не могат да постигнат свръхестествените роли, които играят преданите на Бога. След това Бхӣма и Арджуна прегърнали Бога, защото му били връстници, а Накула и Сахадева му се поклонили, защото били по-млади от него.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а толкова много привлича живите същества, особено преданите, че те не са в състояние да преживеят раздялата с него. Обусловената душа може да забрави Бога само когато бъде омагьосана от ма̄я̄. Чувствата, изпитвани в раздяла с Бога, не могат да се опишат; могат да си ги представят само преданите. След като Богът напуснал Вр̣нда̄вана, простодушните селски пастирчета, девойки, жени и всички други цял живот не могли да се съвземат от този удар, а чувствата, които изпитвала Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, най-любимата пастирка на Кр̣ш̣н̣а, в раздялата си с него, не подлежат на описание. Веднъж, по време на едно слънчево затъмнение, двамата се срещнали в Курукш̣етра и вълнението, което изпитали, едва не пръснало сърцата им. Разбира се, трансценденталните предани на Бога се различават по качества, но никой от тях, който някога е общувал с Бога, независимо дали непосредствено или по някакъв друг начин, не може да се откъсне от него дори за миг. Такова отношение към Бога изпитват чистите предани.

Естественото положение на живото същество е да служи на някой, който е по-висш от него. Под натиска на заблуждаващата материална енергия живото същество е принуждавано да се подчинява на различните форми на удовлетворяване на сетивата. И то никога не се уморява да служи на сетивата си. Дори да се почувства изтощено, заблуждаващата енергия продължава да го подтиква да прави това, въпреки че то не получава удовлетворение. Опитите за удовлетворяване на сетивата могат да продължават безкрайно и обусловената душа се заплита в тях без никаква надежда за освобождение. Избавлението може да дойде само в резултат на общуването с чисти предани. Когато се намира в тяхното обкръжение, човек постепенно постига трансценденталното си съзнание. По този начин той може да осъзнае, че вечната му позиция е да служи на Бога, а не на извратените сетива, задоволявайки похотта си, гнева си, желанието си за господстване над материалната природа и т.н. Материалното общество, приятелството, любовта – всички те са различни форми на проява на похотта. Домът, родината, семейството, обществото, богатството и всичко, което ги съпътства, причиняват робството в материалния свят, където са неизбежни трите вида страдания. Когато човек общува с чисти предани и смирено ги слуша, привързаността му към материалното наслаждение отслабва и той изпитва желание да слуша описанията на трансценденталните дейности на Бога. Веднъж възникнало, това желание продължава да се развива непрекъснато, както огънят възпламенява барута. Казано е, че Хари, Божествената Личност, е толкова трансцендентално привлекателен, че предани на Бога стават дори тези, които чрез себепознанието са постигнали удовлетворение вътре в себе си и напълно са се освободили от материалното робство. Като се има предвид всичко това, лесно може да се разбере положението на Па̄н̣д̣авите, които били постоянни спътници на Бога. Те не можели дори да помислят за раздяла с Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото поради продължителното лично общуване с него влечението им към Бога било станало още по-силно. Чистият предан е толкова привлечен от мислите за Бога, за формата, качествата, името, славата, забавленията му и т.н., че забравя всички форми, качества, имена, слава и дейности от материалния свят и благодарение на зрялото си общуване с другите чисти предани не губи връзката си с Бога нито за миг.

Кр̣ш̣н̣а привлича по естествен начин всички живи същества, защото е главният вечен сред всички вечни. Единствено Той поддържа всички останали вечни. За това се говори в Кат̣ха Упаниш̣ад. Като съживи вечната си връзка с Бога, която сега е забравил под влияние на ма̄я̄, заблуждаващата енергия на Бога, човек може да постигне вечен мир и благоденствие. Възстанови ли се дори само част от тази връзка, обусловената душа веднага се освобождава от илюзията на материалната енергия и започва с цялото си същество да се стреми към общуване с Бога. Това общуване може да се осъществи не само чрез лично съприкосновение с Бога, но и чрез свързване с името, славата, формата и качествата му. Шрӣмад Бха̄гаватам учи обусловената душа да достигне това равнище на съвършенство, като слуша смирено чистите предани.

В двореца в Хастина̄пура живеели стотици жени. Всички те обичали Кр̣ш̣н̣а и всички му били роднини. Когато видели, че Кр̣ш̣н̣а напуска двореца, за да се върне у дома си, те силно се разтревожили за него и както обикновено става в такива случаи, по страните им започнали да се стичат сълзи. Същевременно те си мислели, че сълзите в този миг могат да донесат нещастие на Кр̣ш̣н̣а и затова се опитвали да ги преглътнат. Но за тях това било много трудно – в такова положение е невъзможно да се удържат сълзите. Затова те бършели очите си, а сърцата им учестено биели. Съпругите и снахите на тези, които загинали на бойното поле, не били общували с Кр̣ш̣н̣а лично. Но те всички били слушали за него и за великите му дейности и по този начин мислели за него, говорели за него, за името му, славата му и за всичко, свързано с него, и така го обикнали по същия начин, както тези, които общували с него непосредствено. Следователно всеки, който мисли за Кр̣ш̣н̣а, говори за Кр̣ш̣н̣а или обожава Кр̣ш̣н̣а пряко или косвено, се привързва към него. Кр̣ш̣н̣а е абсолютен и затова между неговото име, форма, качества и пр. няма разлика. Като говорим за Кр̣ш̣н̣а, слушаме разказите за него или непрекъснато го помним, можем по един чудотворен начин да възродим близките си отношения с него. Това се осъществява благодарение въздействието на духовната енергия.

Срамежливостта е особената красота на нежния пол. Тя е, която предизвиква уважението на мъжете. Така е било прието още по времето на Маха̄бха̄рата, което означава преди повече от пет хиляди години. Само ограничените хора, които не са много добре запознати с историята на света, казват, че разделянето на мъжете и жените било въведено в Индия по времето на мюсюлманското управление. Тази случка от Маха̄бха̄рата безспорно доказва, че жените в двореца строго спазвали парда̄ (ограничения в общуването с мъже), затова вместо да излязат навън, където всички се били струпали около Бог Кр̣ш̣н̣а, те се качили на покрива на двореца и оттам му отдали почитанията си, като го обсипали с дъжд от цветя. Тук ясно е казано: жените на покрива на двореца се усмихвали срамежливо. Този свян е дар на природата за нежния пол. Той прави жените по-красиви и предизвиква към тях чувство на уважение дори ако те нямат знатен произход или не са особено привлекателни. В живота сме наблюдавали това: метачката предизвиква уважението на мнозина почитани мъже просто с женската си свенливост. Полуголите жени по улицата не предизвикват уважение у никого, а срамежливата жена на метача събужда уважение у всички.

Според мъдреците на Индия човешката цивилизация е длъжна да помага на хората да се измъкнат от капана на илюзията. Материалната красота на жените е илюзия, защото в действителност тялото е изградено от земя, вода, огън, въздух и т.н. Но благодарение на съприкосновението на материята с жизнената искра, то изглежда прекрасно. Никой не чувства влечение към някоя глинена кукла дори тя да е въплъщение на съвършенството. Мъртвото тяло не притежава красота – никой не изпитва влечение към трупа на жената, която всички са смятали за прекрасна. Следователно красива е духовната искра и човек чувства влечение към тялото заради красотата на душата. Затова ведическите мъдреци ни предупреждават да не се увличаме по лъжливата красота на материалното тяло. И тъй като се намираме в мрака на невежеството, във ведическата цивилизация контактът между половете строго се ограничава. Казва се, че жената е като огъня, а мъжът е като маслото. Близо до огъня маслото винаги се разтопява, затова контактът между тях може да се допуска само когато е необходим. Свенливостта възпира невъздържаното смесване на половете. Тя е дар от природата и трябва да се използва.

В бляскавите царски церемонии се използвали злато, скъпоценни камъни, перли и накити. Те са дарове на природата, които се произвеждат от планините и океаните, ако човек не си губи времето да създава ненужни неща заради някакви измислени свои потребности. Благодарение на така нареченото развитие на промишлеността сега вместо съдове от метали – злато, сребро, мед, месинг – се използват съдове от пластмаса. Вместо с пречистено масло хората се хранят с маргарин, а една четвърт от градското население няма покрив над главата си.

На места се чували ведически благословии към Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Благословиите в известен смисъл били уместни, защото Богът играел ролята на човешко същество, на братовчед на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, но, от друга страна, те не били уместни, защото Богът е абсолютен и няма нищо общо с относителните материални понятия. Той е ниргун̣а, лишен от материални качества. Но Той е изпълнен с трансцендентални качества. В трансценденталния свят няма нищо, което да е противоречиво, докато в относителния свят всяко нещо има своята противоположност. В относителния свят понятието „бяло“ е противоположно на понятието „черно“, а в трансценденталния свят между бяло и черно няма разлика. Затова звучащите отвсякъде благословии на учените бра̄хман̣и към Абсолютната Личност изглеждали противоречиви. Но щом са свързани с Абсолютната Личност, те губят противоречивостта си и стават трансцендентални. Следният пример ще хвърли повече светлина върху това твърдение. Понякога Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е описван като крадец. Сред преданите си Той е много прочут като Ма̄кхана-чора. Във Вр̣нда̄вана, когато бил малък, Кр̣ш̣н̣а обичал да краде от съседските къщи масло. Оттогава се носи славата му на крадец. Но въпреки че е крадец, всички го обожават, за разлика от материалния свят, където крадците получават наказание, а не похвала за деянията си. Той е Абсолютната Божествена Личност, затова може да бъде възхваляван за всяко от действията си; и въпреки всички противоречия Той си остава Върховната Божествена Личност.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че целта на всички ведически писания е Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. И наистина, Ведите, Ра̄ма̄ян̣а и Маха̄бха̄рата описват славата на Бога. В Бха̄гаватам също се описва величието на Върховния Бог. По тази причина разговорите на жените по покривите в столицата на Кауравите звучали по-приятно от ведическите химни. Всичко, което се пее във възхвала на Бога, е шрути-мантра. Т̣ха̄кура Нароттама да̄са, един от а̄ча̄риите в Гауд̣ӣя-сампрада̄я, е писал песни на обикновен бенгалски, но Т̣ха̄кура Вишвана̄тха Чакравартӣ, друг изключително образован а̄ча̄ря от същата сампрада̄я, поставя песните на Т̣ха̄кура Нароттама да̄са наравно с ведическите мантри. Причина за това е съдържанието на тези песни. Езикът не е толкова важен, същественото е съдържанието. Жените, които били изцяло потопени в мисли за Бога и за дейностите му, по милостта на Бога били овладели ведическата мъдрост. Затова макар че не били изтъкнати познавачи на санскритския език или нещо подобно, всичко, което казвали, било по-привлекателно дори от ведическите химни. Понякога ведическите химни в Упаниш̣адите са насочени не направо към Върховния Бог. А жените говорели за самия Бог, затова думите им много повече радвали сърцето. Техните думи били по-ценни от благословиите на учените бра̄хман̣и.

Има два вида разрушение на проявения космос. Едното идва веднъж на всеки 4 320 000 000 слънчеви години, когато Брахма̄, господарят на дадената вселена, заспи. А в края на живота на Брахма̄, т.е. след като изтекат стоте предопределени му години (по нашето летоброене на всеки 8 640 000 000 х 30 х 12 х 100 години), има пълно разрушение на цялата вселена. И в двата случая енергията махат-таттва и междинната енергия джӣва-таттва потъват в личността на Върховния Бог. Живите същества остават да спят в тялото на Бога до следващото сътворяване на материалния свят. По този начин материалното проявление се създава, поддържа и разрушава.

Материалното творение възниква от взаимодействието на трите проявления на материалната природа, които Богът привежда в движение. Затова тук се казва, че Богът е съществувал преди да се задействат проявленията на материалната природа. В шрути-мантрите се казва, че преди сътворението е съществувал само Виш̣н̣у, Върховният Бог; не е имало нито Брахма̄, нито Шива, нито други полубогове. Под Виш̣н̣у се подразбира Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан. Просто с дишането си Той създава под формата на семена всичките вселени. Те постепенно се развиват и се превръщат в гигантски образувания, в които се намират безброй планети. Вселените-семена се развиват и придобиват гигантски размери, както от семената на баняновото дърво се появяват безброй други банянови дървета.

Маха̄-виш̣н̣у е пълна част на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и в Брахма сам̇хита̄ за него се казва следното:

„Нека отдам смирените си почитания на изначалната Божествена Личност Говинда, чиято пълна част е Маха̄-виш̣н̣у. Всичките Брахма̄, управниците на вселената, живеят само по време издишването му, когато вселените се появяват от порите на трансценденталното му тяло“ (Брахма сам̇хита̄, 5.58).

По този начин Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а, е причина за съществуването и на Маха̄-виш̣н̣у. Жените, които споменали тази ведическа истина, сигурно я били чули от авторитетните източници. Безусловно, авторитетният източник е единственият път за разбирането на трансценденталните въпроси. Друг път няма.

В края на стоте години на Брахма̄ живите същества без изключение потъват в тялото на Маха̄-виш̣н̣у. Но това не означава, че загубват индивидуалността си. Те запазват индивидуалната си същност и когато по върховната воля на Бога започне следващото творение, всички спящи и бездейни живи същества отново излизат и продължават дейностите си в същите области на живота, в които са действали в миналото. Това се нарича суптоттхита-ня̄я – събуждане от сън за по-нататъшно изпълнение на съответните задължения. Нощем, когато спи, човек забравя всичко за себе си – кой е той, какъв е дългът му и всичко останало, свързано с живота му, когато е буден. Но щом се събуди от сън, той веднага си спомня какво трябва да прави и се заема със задълженията си. Така и живите същества по време на разрушението потъват в тялото на Маха̄-виш̣н̣у, но когато дойде следващото творение, те се събуждат, за да продължат недовършените си дейности. Това се твърди и в Бхагавад-гӣта̄ (8.18 – 20).

Богът е съществувал преди съзидателната енергия да бъде приведена в действие. Богът не е създаден от материалната енергия. Тялото му е напълно духовно и не се различава от самия него. Преди сътворението Богът се е намирал в обителта си, която е единствена и абсолютна.

Живите същества са неотделими от Бога частици. Те могат да бъдат два вида: нитя-мукта и нитя-баддха. Нитя-мукта са вечноосвободените души, които чрез трансценденталното любовно служене вечно общуват с Бога във вечната му обител, която е отвъд проявените материални творения. А нитя-баддха, вечнообусловените души, са поверени на ма̄я̄, външната му енергия, която има за задача да сломи бунтовното им отношение към върховния баща. Те винаги са склонни да забравят, че са неотделими частици от Бога. Илюзорната енергия ги заблуждава, че са създадени от материята, затова те неуморно кроят планове да се домогнат до щастие в материалния свят. Те упорито продължават с плановете си, но както споменахме вече, по волята на Бога през определен период от време всички планове се разрушават, а съставителите им биват унищожени. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ по следния начин: „О, сине на Кунтӣ, в края на милениума всички живи същества потъват в моята природа, а когато отново дойде време за сътворение, Аз започвам да творя чрез външната си енергия“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.7).

Думата бхӯях̣ означава „отново и отново“. С други думи, процесът на създаване, поддържане и унищожаване се извършва от външната енергия на Бога вечно. Той е причината на всичко. Живите същества, чието естествено положение е да бъдат неотделими частици на Бога, но които са забравили блажените взаимоотношения с Бога, отново получават възможност да се освободят от прегръдките на външната енергия. Богът е създал свещените писания, за да възроди съзнанието на живото същество. Ведическите писания представляват напътствия за обусловените души, за да могат те да се избавят от повтарящото се сътворяване и разрушаване на материалния свят и материалното тяло.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Този сътворен свят и материалната енергия се намират под моята власт. Под въздействието на пракр̣ти те спонтанно се сътворяват отново и отново. Това правя Аз чрез външната си енергия“.

В действителност духовните искри, живите същества, нямат материални имена и форми. Но за да осъществят желанието си да господстват над материалната енергия, която изгражда материалните форми и наименования, те получават възможност да изпитат това измамно наслаждение. В същото време обаче чрез разкритите писания те получават възможност и да разберат истинското си положение. Глупавите живи същества, които са забравили истинската си природа, постоянно боравят с неистински форми и наименования. Съвременният национализъм е висшето проявление на това съзнание, погълнато от измамни наименования и форми. Хората губят ум по лъжливи обозначения и форми. Те приемат тялото, което са получили при определени условия, за истинско, така приемат и името, и по този начин обусловената душа се заблуждава и изразходва енергията си неправилно, в името на какви ли не „-изми“. Писанията дават на хората ключа, който ще ги отведе до разбирането за истинското им положение. Хората обаче не желаят да бъдат поучавани от писанията, които Богът е създал за различните места и епохи. Бхагавад-гӣта̄ например е напътствие за всички хора. Но под влиянието на материалната енергия те отказват да живеят според принципите, изложени в Бхагавад-гӣта̄. Шрӣмад Бха̄гаватам е книга, която трябва да се изучава след като човек е усвоил добре принципите на Бхагавад-гӣта̄. За съжаление, хората не харесват такива книги и затова здраво са хванати в клопката на материалната енергия, обречени многократно да се раждат и умират.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, истинската природа на Бога може да бъде узната само чрез преданото служене. Тук също се казва, че само великите предани на Бога, които с помощта на строгото следване пътя на преданото служене са изчистили от ума си всички материалистически замърсявания, могат да усетят и възприемат Бога такъв, какъвто е. Джитендрия означава „този, който напълно е овладял сетивата си“. Сетивата са активни части от тялото и дейностите им не могат да бъдат спрени. Изкуствените средства на йога процеса, които преустановяват дейностите на сетивата, са довели до безславен провал дори такива велики йогӣ като Вишва̄митра Муни. Вишва̄митра Муни бил покорил сетивата си с помощта на транса в йога, но когато срещнал Менака̄ (куртизанка от райските планети), станал жертва на похотта; неестествените начини за възпиране на сетивата го довели до поражение. Но чистите предани не само ограничават сетивата си от дейности. Те им предоставят и най-различни позитивни занимания. Когато сетивата са заети с по-привличащи дейности, няма да се отклоняват в посока към низшите дейности. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че сетивата могат да бъдат държани в подчинение само когато са заети в по-добри дейности. Преданото служене предполага сетивата да се пречистят, т.е. да се въвлекат в дейностите на преданото служене. Преданото служене не означава бездействие. Всичко, което се извършва в служене на Бога, незабавно губи материалната си същност. Материалните представи се пораждат единствено от невежеството. Не съществува нищо отвъд Ва̄судева. Представата за Ва̄судева се развива в сърцата на учените личности постепенно, с продължителното усъвършенстване на сетивните органи. Но този процес завършва с разбирането, че Ва̄судева е всичко. В преданото служене от самото начало се приема същият този метод и по милостта на Бога, който дава указания отвътре, в сърцето на предания се разкрива истинското знание. Следователно контролът върху сетивата чрез преданото служене е най-простият и единственият метод.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, всички ведически писания възхваляват величието на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тук, в Бха̄гаватам, се потвърждава същото. Великите предани и упълномощените инкарнации на Бога, като Вя̄са, На̄рада, Шукадева Госва̄мӣ, Кума̄рите, Капила, Прахла̄да, Джанака, Бали и Ямара̄джа, са разделили Ведите на много части и подраздели, които са доразработили, но поверителните дейности на Бога са описани предимно в Шрӣмад Бха̄гаватам от Шукадева Госва̄мӣ, много доверен негов предан. Във Веда̄нта сӯтрите и в Упаниш̣адите съкровените части от забавленията на Бога са само най-леко загатнати. Упаниш̣адите и другите подобни ведически писания нагледно показват разликата между битието на Бога и материалните понятия. Там подробно се доказва, че същността на Бога е напълно духовна, че формата, името, качествата, обкръжението му и всичко, свързано с него, няма нищо общо с материята. Затова понякога не много интелигентните хора се заблуждават, че Богът е безличностен. Но в действителност Той е Върховната Личност, Бхагава̄н, а Парама̄тма̄ и безличностният Брахман са частични негови проявления.

Както се каза по-горе, космическото творение е собственост на Върховното същество. Тази теза е основен момент във философията на Ӣшопаниш̣ад: всичко е собственост на Върховното същество. Никой не бива да посяга на собствеността на Върховния Бог. Човек трябва да приема само това, което Богът милостиво е отредил за него. Следователно Земята, всички други планети и вселената са абсолютна собственост на Бога. Несъмнено е, че живите същества са му синове, неотделими части, затова всеки има правото да живее от милостта на Бога, за да изпълнява предписаните си дейности. Без разрешението на Бога никой не е свободен да посяга на правата на друг човек или животно. Царят, управникът, е представител на Бога, и се грижи да бъде изпълнена волята на Бога. По тази причина той трябва да бъде личност призната, личност като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира или като Парӣкш̣ит. Такива царе знаят от авторитетни източници как да управляват света и поемат пълната отговорност за това. Но понякога поради влиянието на тамо-гун̣а (проявлението на невежеството), най-низшето от материалните проявления, на власт идват безотговорни царе и управници, които нямат никакви познания и живеят като животни, заради собствените си интереси. В резултат цялата атмосфера се отравя от анархия и пороци. В обществото започват да се ширят привилегии, корупция, измами, агресивност, а заради тях се появяват и гладът, епидемиите, войните и другите подобни бедствия. Преданите, вярващите, биват подлагани на всякакви преследвания. По тези признаци личи, че е дошло време да се появи инкарнация на Бога, която да възстанови принципите на религията и да унищожи лошите управници. Това се твърди и в Бхагавад-гӣта̄.

Тогава Богът се появява в трансценденталната си форма, която не носи и следа от материални качества. Той идва само за да осигури нормалното състояние на творението си. Това означава, че е нормално живите същества, обитаващи всяка една планета, да имат всичко, което им е необходимо. Те трябва да имат възможността да живеят щастливо и да изпълняват определените за тях задължения, за да могат чрез следване на правилата и ограниченията на свещените писания накрая да постигнат освобождение. Материалният свят е създаден, за да удовлетворява прищевките на нитя-баддха, вечнообусловените души, точно както на непослушните деца дават някоя играчка. Иначе материалният свят изобщо не е нужен. Когато живите същества се главозамаят от могъществото на материалната наука и поискат да използват природните богатства, за да доставят удоволствие на сетивата си, без да са получили разрешението на Бога, тогава възниква необходимост от инкарнация на Бога, която да накаже непокорните и да защити вярващите.

Когато идва, Богът показва свръхчовешки дейности само за да докаже върховното си право, и материалистите като Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу и Кам̇са получават заслужено наказание. Никой не може да повтори дейностите на Бога. Когато се появил като Ра̄ма например, Богът построил мост над Индийския океан. Когато се появил като Кр̣ш̣н̣а, още като малко дете Той извършил свръхчовешки дейности – убил Пӯтана̄, Агха̄сура, Шакат̣а̄сура, Ка̄лия и т.н. Кр̣ш̣н̣а убил и вуйчо си Кам̇са. В Два̄рака̄ Той се оженил за шестнайсет хиляди сто и осем принцеси, които били благословени с много деца. Общият брой на членовете на семейството му, известно като Яду-вам̇ша, надхвърлял сто хиляди. И още докато бил жив, Той успял да ги унищожи всички до един. Той е известен като Говардхана-дха̄рӣ Хари, защото когато бил едва на седем години, повдигнал хълма Говардхана. Богът убил много вражи царе, управляващи по това време, и като кш̣атрия се сражавал достойно и самоотвержено. Той е прочут като асамаурдхва (несравним). Никой не може да го превъзхожда с нещо, нито да е равен на него.

В Бхагавад-гӣта̄ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, живо е описал трансценденталното си появяване, напускане и дейности. Богът се появява в даден род или на определено място чрез непроницаемата си енергия. Той не се ражда така, както обусловената душа напуска тялото си и приема ново тяло. Раждането му може да се сравни с изгрева и залеза на слънцето. Слънцето се появява на източния хоризонт, но това не означава, че хоризонтът е родил слънцето. Слънцето присъства във всяка една част на Слънчевата система, но в определено време се появява пред очите ни и пак в определено време напуска полезрението ни. По подобен начин и Богът се появява в тази вселена, а след известно време отново се изгубва от погледа ни. Той съществува вечно и навсякъде, но по безпричинната си милост се появява пред хората и тогава те аксиоматично приемат, че Той се е родил. Човек, който разбира тази истина така, както е изложена в свещените писания, със сигурност веднага след като напусне сегашното си тяло, се освобождава. Освобождението се постига след големи усилия, благодарение на търпение и постоянство, знание и отречение в продължение на много животи. Но човек може да получи освобождение веднага просто като узнае истината за трансценденталните раждания и дейности на Бога. Така отсъжда Бхагавад-гӣта̄. А тези, които са потънали в мрака на невежеството, решават, че раждането и дейностите на Бога в материалния свят приличат на тези на обикновеното живо същество. Несъвършени заключения от този род не могат да донесат освобождение на никого. Раждането на Бога в рода на цар Яду като син на цар Васудева и прехвърлянето му в семейството на Нанда Маха̄ра̄джа в земите на Матхура̄ са осъществени по трансцендентален начин от вътрешната му енергия. Щастието на династията Яду и на жителите на Матхура̄ не може да получи достойна оценка от материална гледна точка. След като човек много лесно може да постигне освобождение просто като узнае трансценденталната природа на раждането и дейностите на Бога, само можем да си представяме какво очаква тези, които се наслаждават на лично общуване с Бога като негови роднини или съседи. Всички, които са имали щастието да общуват с Бога, съпруга на богинята на щастието, са получили нещо повече от това, което се нарича освобождение. Следователно съвсем уместно е да се каже, че по милостта на Бога тази династия и Земята притежават непреходна слава.

На райските планети живеят полубогове като Индра, Чандра, Варун̣а и Ва̄ю и благочестивите души отиват там, след като извършат на Земята много добри дела. Съвременните учени признават, че в по-висшите планетарни системи времето тече по по-различен начин. От свещените писания научаваме, че животът там е с продължителност десет хиляди години (според нашето летоброене). Един ден на райските планети се равнява на шест месеца на Земята. Освен това там има по-големи възможности за наслаждение, а красотата на обитателите е легендарна. Обикновените земни жители силно желаят да достигнат райските планети, защото са чували, че удоволствията там са много повече, отколкото на Земята. Сега хората се опитват с космически кораби да отидат на Луната. И така, райските планети са по-прославени от Земята. Но славата на Земята е затъмнила величието на райските планети, защото на нея се намира Два̄рака̄, където е царувал Бог Кр̣ш̣н̣а. Тези три места на Земята – Вр̣нда̄вана, Матхура̄ и Два̄рака̄ – са по-важни и от най-прочутите планети във вселената. Те са вечно святи, защото когато Богът идва на Земята, Той проявява трансценденталните си дейности в тези три места. Те завинаги остават свещени земи на Бога и обитателите им и днес се възползват от това, макар сега вече Богът да не е пред очите им. Богът е душата на всички живи същества и винаги е искал те да възвърнат своята сварӯпа, естественото си положение, да възобновят трансценденталния си живот и да общуват с него. Привлекателните му черти и ласкавата му усмивка проникват дълбоко в сърцето на всеки и щом веднъж това стане, живото същество получава достъп до царството на Бога, откъдето не се завръща. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.

Райските планети са много прочути, защото предоставят по-добри възможности за материално наслаждение, но от Бхагавад-гӣта̄ (9.20 – 21) научаваме, че когато натрупаните му добродетели се изчерпят, човек е принуден да се върне обратно на Земята. Несъмнено Два̄рака̄ е по-значима от райските планети, защото никой, който е видял благосклонните усмихнати очи на Бога, няма да се върне обратно на тази жалка Земя, която самият Бог нарича място на страдание. Не само Земята, всички други планети във вселените също са места на страдания, защото на нито една от тях няма вечен живот, вечно блаженство и вечно знание. На този, който отдава предано служене на Бога, се препоръчва да живее в някое от трите гореспоменати места: Два̄рака̄, Матхура̄ или Вр̣нда̄вана. Преданото служене в тези места е много по-действено, затова тези, които отиват там, за да следват наставленията и препоръките на свещените писания, със сигурност постигат същото съвършенство както при личното присъствие на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Богът не се различава от обителта си и дори в днешно време чистият предан, който е ръководен от друг опитен предан, може да постигне най-висшата цел.

Религиозните обреди, които се препоръчват в писанията, имат за цел да пречистят обусловените души от материалните им качества и да им помогнат да се издигнат постепенно до равнището на трансценденталното служене на Върховния Бог. Постигането на това равнище на чист духовен живот е най-голямото съвършенство. Това състояние се нарича сварӯпа, истинската същност на живото същество. Освобождение означава човек да възвърне своята сварӯпа. На съвършеното равнище на сварӯпа живите същества могат да отдават пет вида любовно служене, един от които е ма̄дхуря-раса – настроението на съпружеската любов. Богът е съвършен сам по себе си и затова никога не иска нещо за себе си. Но Той става господар, приятел, син или съпруг на предания си, за да отвърне на силната му любов. Тук се споменават два вида предани, които са свързани с Бога чрез съпружеска любов. Едните се наричат свакӣя, а другите – паракӣя. И едните, и другите имат с Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, отношения на съпружеска любов. Цариците в Два̄рака̄ били свакӣя, законни съпруги на Бога, а девойките на Враджа били млади приятелки на Бога, когато Той още не бил женен. Във Вр̣нда̄вана Богът живял, докато навършил шестнайсет години; приятелските му отношения със съседските момичета се наричат паракӣя. Тези девойки също както цариците били понасяли сурови отречения, били приемали обети, били извършвали ритуални къпания и огнени жертвоприношения, както препоръчват писанията. Тези обреди не са самоцел, не са плодоносни дейности, дейности за придобиване на знание или за усъвършенстване на мистичните сили. Те са средство за постигане на най-висшата степен на сварӯпа – естественото за всеки трансцендентално служене на Бога. Всяко живо същество си има собствено място в някой от петте гореспоменати начина за общуване с Бога. При чистата духовна сварӯпа в тези взаимоотношения няма и следа от светска интимност. Когато съпругите на Бога или младите му приятелки, които искали да му станат годеници, го целували, целувките им били напълно различни от извратените материални целувки. Ако те бяха светски, една освободена душа като Шукадева нямаше да се стреми да им се наслаждава, нито Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху щеше да дискутира тези теми, след като е бил приел сання̄са. Такова равнище може да се достигне само след много животи, посветени на отречения.

Дъщерите на могъщите царе притежавали изключителни качества и имали свободата сами да си изберат жених чрез открито състезание. Тази церемония се нарича сваям̇вара – избор на жених. Сваям̇варата била открито състезание между доблестните принцове-съперници, поканени от бащата на принцесата. Обикновено между тях ставали разгорещени схватки по всички правила на бойното изкуство. Понякога враждуващите принцове падали убити в тези сватбени сражения. Накрая победителят получавал като награда ръката на принцесата, за която загивали толкова много принцове. Рукмин̣ӣ, главната от цариците на Бог Кр̣ш̣н̣а, била дъщеря на царя на Видарбха, който искал достойната му и прекрасна дъщеря да бъде дадена на Бог Кр̣ш̣н̣а. Но най-големият ѝ брат искал тя да се омъжи за Шишупа̄ла, който бил братовчед на Кр̣ш̣н̣а. Започнало открито състезание и, както обикновено, след мощни нападения срещу Шишупа̄ла и другите принцове, победил Бог Кр̣ш̣н̣а. Рукмин̣ӣ се сдобила с десет сина, такива като Прадюмна. По същия начин Кр̣ш̣н̣а отвлякъл и други свои царици. Пълно описание на тези прекрасни трофеи на Бог Кр̣ш̣н̣а ще бъде дадено в Десета песен. Демонът Бхаума̄сура бил отвлякъл насила шестнайсет хиляди и сто красиви девойки, дъщери на различни царе, и ги държал в плен, за да удовлетворява плътските си желания. Девойките жално се молели на Бог Кр̣ш̣н̣а да ги избави и в отговор на горещите им молитви милостивият Бог ги освободил, след като се сражавал с Бхаума̄сура и го убил. Богът се оженил за всички тези пленени принцеси, макар в очите на обществото те да били пропаднали момичета. Всемогъщият Бог Кр̣ш̣н̣а приел смирените молитви на тези девойки и се оженил за тях с горещото одобрение на цариците. Така Бог Кр̣ш̣н̣а имал в Два̄рака̄ шестнайсет хиляди сто и осем царици и от всяка имал по десет деца. След като израснали, всички тези деца на свой ред също се сдобили с по десет деца. Общият брой на членовете на рода възлизал на милиони.

Преданите на Бога са чисти души. Щом искрено се отдадат в лотосовите нозе на Бога, Той ги приема – по този начин те веднага се освобождават от материалните замърсявания. Такива предани са отвъд трите проявления на материалната природа. Те не могат да имат телесни недостатъци, така както между водата на Ганг и мръсните отпадъчни води, смесени с нея, всъщност няма разлика. Жените, търговците и работниците не са много интелигентни и затова трудно могат да разберат науката за Бога, т.е. как да служат предано на Бога. Те са по-материалистично настроени, а по-низши и от тях са кира̄тите, хӯн̣ите, а̄ндхрите, пулиндите, пулкашите, а̄бхӣрите, кан̇ките, яваните, кхасите и пр. Но всички те могат да се освободят, ако правилно отдават предано служене. Когато служат на Бога, всичките им външни недостатъци изчезват и, като чисти души, те получават достъп до царството на Бога.

Падналите момичета, които били в ръцете на Бхаума̄сура, горещо се молели на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а да ги освободи и благодарение на искреността и предаността си веднага се пречистили. Богът ги приел за съпруги и с това ги прославил. Тази благочестива слава нараснала още повече от това, че Богът изпълнявал ролята на верен и самоотвержен съпруг.

Богът постоянно живеел с шестнайсет хиляди сто и осемте си съпруги. Той се разширил в шестнайсет хиляди сто и осем пълни части, всяка една от които била самият Бог и по нищо не се различавала от първоначалната личност. Шрути-мантрите потвърждават, че Богът може да се разширява в много личности. Като съпруг на толкова много царици, на всички тях Той доставял радост с подаръци дори това да изисквало големи усилия. Той донесъл от райските селения растението па̄риджа̄та и го засадил в двореца на Сатябха̄ма̄, една от най-високопоставените царици. Следователно Богът напълно удовлетворява желанието на всеки, който иска да го има за съпруг.

Конете и слоновете, придружавани от колесници и воини, са естествени отбранителни средства. Конете и слоновете били обучавани да се придвижват из всякакви местности – планини, гори, равнини. С мощните си стрели колесничарите можели да се сражават срещу много коне и слонове. Силата на тези стрели можела да стигне силата даже на брахма̄стрите, които са подобни на съвременните ядрени оръжия. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хшира знаел добре, че Кр̣ш̣н̣а е приятел и доброжелател на всеки, но въпреки това има асури, които по природа ненавиждат Бога. И така, боейки се от нападения, а също и заради любовта си той изпратил за стражи на Бог Кр̣ш̣н̣а всички видове защитни сили. Ако се наложело, Бог Кр̣ш̣н̣а и сам можел да се защити много добре от нападенията на тези, които го смятали за враг, но приел разпорежданията на царя, защото той му бил по-голям братовчед и Кр̣ш̣н̣а не можел да не му се подчини. В трансценденталните си развлечения Богът приема да бъде подчинен и зависим, затова понякога търси закрилата на Яшода̄ма̄та̄ като безпомощно дете. Това е трансцендентална лӣла̄, забавление на Бога. Основният принцип на всички трансцендентални взаимоотношения между Бога и преданите му е да се изпита наслаждението на трансценденталното блаженство, което не може да се сравни с нищо, дори с брахма̄нанда.

Провинциите, през които минал Богът, в онези дни носели други имена, но от очертаната тук посока можем да разберем, че Той пътувал през Делхи, Пенджаб, Раджастан, Мадхя Прадеш, Саурастра и Гуджарат и накрая стигнал до родната си провинция Два̄рака̄. Няма да постигнем кой знае какво, ако проучваме кои са днешните съответствия на провинциите от онова време; но е ясно, че Раджастанската пустиня и безводните провинции като Мадхя Прадеш са съществували дори преди пет хиляди години. Думите на Бха̄гаватам не подкрепят теорията на специалистите по почвознание, че пустинята се е образувала в едно съвсем недалечно минало. Можем да оставим опитните геолози да изследват този въпрос – в геологическото си развитие променящата се вселена минава през различни фази. За нас е достатъчно да знаем, че от провинциите на династията Куру Богът пристигнал в собствената си провинция, Два̄рака̄дха̄ма. Курукш̣етра е съществувала още от ведически времена и е глупост да се опитваме да подценяваме или да отричаме съществуването ѝ.

Тук се казва, че докато пътувал, Богът стриктно следвал религиозните принципи. Има разни философски теории, че дори Богът е подвластен на задълженията на плодоносните дейности. Но всъщност това не е истина. Богът не е зависим от последиците на никакви дейности, били те добри или лоши. Тъй като Богът е абсолютен, всичко, което Той прави, е добро за всички. Но когато идва на Земята, Той защитава преданите и унищожава неблагочестивите атеисти. Макар че за него не съществуват задължения, Той действа така, че другите да могат да го следват. Това е начинът за истинско обучение: човек първо трябва сам да постъпва правилно и след това да учи другите на същото; в противен случай никой няма да приема голите му поучения. Богът сам възнаграждава живите същества с плодовете от дейностите им. Той е завършен и цялостен и въпреки това действа според правилата и указанията на свещените писания, за да ни учи. Ако Той не правеше това, обикновените хора щяха да могат да се отклоняват от верния път. Но на едно по-високо равнище, когато вече може да разбере трансценденталната същност на Бога, човек не се опитва да му подражава, това става невъзможно.

В човешкото общество Богът прави това, което е задължение на всеки, но понякога извършва и необикновени неща, на които живите същества не бива да подражават. Живите същества трябва да следват примера на Бога и да се молят вечер, но не е по силите им да му подражават, като повдигат планини или танцуват с гопӣте. Човек не може да подражава на слънцето, което е способно да изпари чиста вода и от най-мръсното място. Всемогъщият може да прави неща, които да са добро за всички, но ако се опитаме да подражаваме на постъпките му, ще изпаднем в много трудно положение. Затова за всичките си действия трябва да се съветваме с опитен водач, с духовния учител, който е проявената милост на Бога; по този начин пътят ни към съвършенството ще бъде сигурен.