Шрӣмад бха̄гаватам 1.10.6
Текст
даива-бхӯта̄тма-хетавах̣
аджа̄та-шатра̄в абхаван
джантӯна̄м̇ ра̄ги кархичит
Дума по дума
на – никога; а̄дхаях̣ – безпокойства; вя̄дхаях̣ – болести; клеша̄х̣ – неприятности, причинени от прекомерните горещини и студове; даива-бхӯта-а̄тма – всичко, причинено от тялото, свръхестествените сили и другите живи същества; хетавах̣ – причинено от; аджа̄та-шатрау – на този, който няма врагове; абхаван – случило се; джантӯна̄м – на живите същества; ра̄ги – на царя; кархичит – по всяко време.
Превод
Царят нямаше никакви врагове, затова живите същества никога не бяха обезпокоявани от страдания, предизвиквани от ума, от болести или от непоносими горещини и студове.
Пояснение
Да спазваш принципите на ненасилието в отношенията си с човешките същества и в същото време да убиваш бедните животни или да им бъдеш враг – това е сатанинска философия. В тази епоха хората се отнасят враждебно към животните, затова тези бедни създания постоянно страдат. Последиците от тези действия трябва да изтърпи човешкото общество – в него постоянно цари напрежението на „студените“ или „горещите“ войни между нации, отделни хора и различни групировки. По времето на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не били обособени нации, въпреки че съществували различни васални държави. Светът бил обединен и тъй като върховният владетел бил правилно подготвен, поданиците не познавали грижите, болестите и прекомерните горещини и студове. Те процъфтявали не само икономически, но били и физически здрави, необезпокоявани от свръхестествени сили, от враждебни живи същества и от страдания, причинявани от тялото и от ума. Една бенгалска пословица казва, че лошият цар разваля царството, а лошата домакиня – семейството. Тази истина важи и в случая. Тъй като царят бил благочестив и се подчинявал на Бога и на мъдреците; тъй като нямал никакви врагове и бил признат представител на Бога, той бил покровителстван от Бога, затова може да се каже, че всички поданици, защитавани от царя, били под пряката закрила на Бога и упълномощените му представители. Ако човек не е благочестив и не е заслужил признанието на Бога, той не може да направи щастливи тези, които се намират под негова опека. Между човека и Бога и човека и природата има съвършена хармония, а от живота на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира виждаме, че това съзнателно сътрудничество може да донесе на света щастие, мир и благополучие. Но в днешно време е обичайна склонността към използване и ограбване на чуждия труд, а тя води само до нещастия.