Шрӣмад бха̄гаватам 1.10.27
Текст
кушастхалӣ пун̣я-яшаскарӣ бхувах̣
пашянти нитям̇ яд ануграхеш̣итам̇
смита̄валокам̇ сва-патим̇ сма ят-праджа̄х̣
Дума по дума
ахо бата – колко е удивително; свах̣-яшасах̣ – величието на райските планети; тираскарӣ – това, което побеждава; кушастхалӣ – Два̄рака̄; пун̣я – добродетел; яшаскарӣ – прочут; бхувах̣ – планетата Земя; пашянти – виждат; нитям – постоянно; ят – това, което; ануграха-иш̣итам – дарявам благословия; смита-авалокам – погледи и ласкави усмивки; сва-патим – на душата на живото същество (Кр̣ш̣н̣а); сма – обикновено; ят-праджа̄х̣ – жителите на това място.
Превод
Не е ли удивително, че Два̄рака̄ затъмни величието на райските планети и прослави Земята. Жителите на Два̄рака̄ постоянно виждат душата на всички живи същества (Кр̣ш̣н̣а), обърнал към тях милостивия си лик. Той ги гледа и ги благославя с ласкава усмивка.
Пояснение
На райските планети живеят полубогове като Индра, Чандра, Варун̣а и Ва̄ю и благочестивите души отиват там, след като извършат на Земята много добри дела. Съвременните учени признават, че в по-висшите планетарни системи времето тече по по-различен начин. От свещените писания научаваме, че животът там е с продължителност десет хиляди години (според нашето летоброене). Един ден на райските планети се равнява на шест месеца на Земята. Освен това там има по-големи възможности за наслаждение, а красотата на обитателите е легендарна. Обикновените земни жители силно желаят да достигнат райските планети, защото са чували, че удоволствията там са много повече, отколкото на Земята. Сега хората се опитват с космически кораби да отидат на Луната. И така, райските планети са по-прославени от Земята. Но славата на Земята е затъмнила величието на райските планети, защото на нея се намира Два̄рака̄, където е царувал Бог Кр̣ш̣н̣а. Тези три места на Земята – Вр̣нда̄вана, Матхура̄ и Два̄рака̄ – са по-важни и от най-прочутите планети във вселената. Те са вечно святи, защото когато Богът идва на Земята, Той проявява трансценденталните си дейности в тези три места. Те завинаги остават свещени земи на Бога и обитателите им и днес се възползват от това, макар сега вече Богът да не е пред очите им. Богът е душата на всички живи същества и винаги е искал те да възвърнат своята сварӯпа, естественото си положение, да възобновят трансценденталния си живот и да общуват с него. Привлекателните му черти и ласкавата му усмивка проникват дълбоко в сърцето на всеки и щом веднъж това стане, живото същество получава достъп до царството на Бога, откъдето не се завръща. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.
Райските планети са много прочути, защото предоставят по-добри възможности за материално наслаждение, но от Бхагавад-гӣта̄ (9.20 – 21) научаваме, че когато натрупаните му добродетели се изчерпят, човек е принуден да се върне обратно на Земята. Несъмнено Два̄рака̄ е по-значима от райските планети, защото никой, който е видял благосклонните усмихнати очи на Бога, няма да се върне обратно на тази жалка Земя, която самият Бог нарича място на страдание. Не само Земята, всички други планети във вселените също са места на страдания, защото на нито една от тях няма вечен живот, вечно блаженство и вечно знание. На този, който отдава предано служене на Бога, се препоръчва да живее в някое от трите гореспоменати места: Два̄рака̄, Матхура̄ или Вр̣нда̄вана. Преданото служене в тези места е много по-действено, затова тези, които отиват там, за да следват наставленията и препоръките на свещените писания, със сигурност постигат същото съвършенство както при личното присъствие на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Богът не се различава от обителта си и дори в днешно време чистият предан, който е ръководен от друг опитен предан, може да постигне най-висшата цел.