Skip to main content

ТЕКСТ 27

ВІРШ 27

Текст

Текст

ахо бата свар-яшасас тираскарӣ
кушастхалӣ пун̣я-яшаскарӣ бхувах̣
пашянти нитям̇ яд ануграхеш̣итам̇
смита̄валокам̇ сва-патим̇ сма ят-праджа̄х̣
ахо бата свар-йаш́асас тіраскарі
куш́астгалі пун̣йа-йаш́аскарі бгувах̣
паш́йанті нітйам̇ йад ану
ґрахешітам̇
сміта̄валокам̇ сва-патім̇ сма йат-праджа̄х̣

Дума по дума

Послівний переклад

ахо бата – колко е удивително; свах̣-яшасах̣ – величието на райските планети; тираскарӣ – това, което побеждава; кушастхалӣ – Два̄рака̄; пун̣я – добродетел; яшаскарӣ – прочут; бхувах̣ – планетата Земя; пашянти – виждат; нитям – постоянно; ят – това, което; ануграха-иш̣итам – дарявам благословия; смита-авалокам – погледи и ласкави усмивки; сва-патим – на душата на живото същество (Кр̣ш̣н̣а); сма – обикновено; ят-праджа̄х̣ – жителите на това място.

ахо бата  —  як дивовижно; свах̣-йаш́асах̣  —  слава райських планет; тіраскарі—те, що перевершує; куш́астгалі—Дварака; пун̣йа—достоїнство; йаш́аскарі—славетна; бгувах̣—  планета Земля; паш́йанті  —  бачать; нітйам  —  постійно; йат  —   того, хто; ануґраха-ішітам  —  дарувати благословення; сміта-авалокам  —  погляд і ласкава усмішка, якою Він обдаровував; сва-патім  —  душу всіх живих істот (Крішну); сма  —   не раз були; йат-праджа̄х̣  —  жителі міста.

Превод

Переклад

Не е ли удивително, че Два̄рака̄ затъмни величието на райските планети и прослави Земята. Жителите на Два̄рака̄ постоянно виждат душата на всички живи същества (Кр̣ш̣н̣а), обърнал към тях милостивия си лик. Той ги гледа и ги благославя с ласкава усмивка.

Ця Дварака, що своєю славою затьмарила райські планети і піднесла велич Землі,    —    справжнє чудо. Жителі Двараки завжди бачать Крішну, душу всіх живих істот, в Його ласкавому образі. Він милостиво поглядає на них і обдаровує їх лагідною усмішкою.

Пояснение

Коментар

На райските планети живеят полубогове като Индра, Чандра, Варун̣а и Ва̄ю и благочестивите души отиват там, след като извършат на Земята много добри дела. Съвременните учени признават, че в по-висшите планетарни системи времето тече по по-различен начин. От свещените писания научаваме, че животът там е с продължителност десет хиляди години (според нашето летоброене). Един ден на райските планети се равнява на шест месеца на Земята. Освен това там има по-големи възможности за наслаждение, а красотата на обитателите е легендарна. Обикновените земни жители силно желаят да достигнат райските планети, защото са чували, че удоволствията там са много повече, отколкото на Земята. Сега хората се опитват с космически кораби да отидат на Луната. И така, райските планети са по-прославени от Земята. Но славата на Земята е затъмнила величието на райските планети, защото на нея се намира Два̄рака̄, където е царувал Бог Кр̣ш̣н̣а. Тези три места на Земята – Вр̣нда̄вана, Матхура̄ и Два̄рака̄ – са по-важни и от най-прочутите планети във вселената. Те са вечно святи, защото когато Богът идва на Земята, Той проявява трансценденталните си дейности в тези три места. Те завинаги остават свещени земи на Бога и обитателите им и днес се възползват от това, макар сега вече Богът да не е пред очите им. Богът е душата на всички живи същества и винаги е искал те да възвърнат своята сварӯпа, естественото си положение, да възобновят трансценденталния си живот и да общуват с него. Привлекателните му черти и ласкавата му усмивка проникват дълбоко в сърцето на всеки и щом веднъж това стане, живото същество получава достъп до царството на Бога, откъдето не се завръща. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.

На райських планетах живуть півбоги Індра, Чандра, Варуна, Ваю та інші, а потрапляють туди доброчесні душі, які на Землі здійснили багато доброчесних вчинків. Сучасні вчені погоджуються, що плин часу на вищих планетних системах не такий, як на Землі. А з явлених писань можна дізнатися, що тривалість життя на райських планетах становить десять тисяч років за нашим відліком часу. Коли на Землі минає півроку, на райських планетах закінчується один день. Можливості для насолоди там теж набагато ширші, а врода небожителів просто казкова. Люди нашої планети дуже хочуть досягти райських планет, бо вони чули, що радощі життя там незмірно вищі проти доступних на Землі. Нині люди за допомогою космічних кораблів намагаються досягти Місяця. З цього всього зрозуміло, що слава райських планет набагато перевершує славу Землі. Але завдяки Двараці слава Землі затьмарила славу райських планет, бо у Двараці царський трон посідав Сам Господь Шрі Крішна. Три місця    —    Вріндавана, Матгура й Дварака    —     важливіші за найславетніші планети всесвіту. Ці місця завжди святі, тому що коли Господь приходить на Землю, Він являє Свої трансцендентні діяння саме в цих трьох місцях. Вони    —    вічна свята земля Господа, а їхні жителі отримують благо з життя в тих святих місцях і донині, хоча Господа тепер і не бачать. Господь є душею усіх живих істот, Він хоче, щоб усі вони у своїй сварупі, природному становищі, приєднались до трансцендентного життя у Його товаристві. Приваблива зовнішність і ласкава усмішка Господа проникають у кожне серце, і щойно вони западуть глибоко у серце істоти, перед нею відкривається вступ до царства Бога, звідки ніхто не повертається. Це саме сказано і у «Бгаґавад-ґіті».

Райските планети са много прочути, защото предоставят по-добри възможности за материално наслаждение, но от Бхагавад-гӣта̄ (9.20 – 21) научаваме, че когато натрупаните му добродетели се изчерпят, човек е принуден да се върне обратно на Земята. Несъмнено Два̄рака̄ е по-значима от райските планети, защото никой, който е видял благосклонните усмихнати очи на Бога, няма да се върне обратно на тази жалка Земя, която самият Бог нарича място на страдание. Не само Земята, всички други планети във вселените също са места на страдания, защото на нито една от тях няма вечен живот, вечно блаженство и вечно знание. На този, който отдава предано служене на Бога, се препоръчва да живее в някое от трите гореспоменати места: Два̄рака̄, Матхура̄ или Вр̣нда̄вана. Преданото служене в тези места е много по-действено, затова тези, които отиват там, за да следват наставленията и препоръките на свещените писания, със сигурност постигат същото съвършенство както при личното присъствие на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Богът не се различава от обителта си и дори в днешно време чистият предан, който е ръководен от друг опитен предан, може да постигне най-висшата цел.

Райські планети славляться ліпшими можливостями для матеріальної втіхи. Проте з «Бгаґавад-ґіти» (9.20, 9.21) ми знаємо: коли запас доброчесних дій людини вичерпано, вона мусить повертатися на Землю. Тож Дварака певно важливіша за небесні планети, бо той, кого Господь обдарував Своїм ласкавим поглядом та усміхом, вже ніколи не повертається на ницу Землю, що її Сам Господь називає оселею страждань. Оселею страждань є не тільки Земля, але й усі планети у всесвіті, бо у всесвіті немає жодної планети, на якій життя було б вічним і де панувало б вічне блаженство й вічне знання. Кожному, хто віддано служить Господеві, радять жити в одному з вищезгаданих трьох місць    —    у Двараці, Матгурі чи Вріндавані. В цих місцях віддане служіння дає набагато значніші плоди, тому ті, хто йде туди й живе за настановами явлених писань, неодмінно досягне того ж, чого досягли ті, хто жив у цих місцях за присутности Господа Шрі Крішни. Його обитель і Сам Він невідмінні, і чистий відданий під керівництвом іншого досвідченого відданого може досягти тих самих наслідків навіть нині.