Шрӣмад бха̄гаватам 1.9.46
Текст
сампаретася бха̄ргава
юдхиш̣т̣хирах̣ ка̄райитва̄
мухӯртам̇ дух̣кхито 'бхават
Дума по дума
тася – неговата; нирхаран̣а-а̄дӣни – погребална церемония; сампаретася – на мъртвото тяло; бха̄ргава – о, потомъко на Бхр̣гу; юдхиш̣т̣хирах̣ – Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира; ка̄райитва̄ – като извършил; мухӯртам – за миг; дух̣кхитах̣ – тъжен; абхават – стана.
Превод
О, потомъко на Бхр̣гу (Шаунака), след извършването на погребалните обреди за тялото на Бхӣш̣мадева Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира за миг се поддаде на скръбта.
Пояснение
Бхӣш̣мадева бил не само великият старейшина на рода на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, но бил и велик философ, негов приятел и приятел на братята му и на майка му. След смъртта на Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у, бащата на петимата братя, най-голям от които бил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, Бхӣш̣мадева станал за тях грижовен дядо, а също и попечител на овдовялата си снаха Кунтӣдевӣ. Макар че за Па̄н̣д̣авите трябвало да се грижи Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, по-големият брат на баща им, той бил привързан повече към стоте си сина начело с Дурьодхана. Накрая, за да бъдат лишени петимата осиротели братя от царството Хастина̄пура, което им принадлежало по закон, бил организиран огромен заговор. Последвали заплетени и коварни интриги, нещо обикновено за императорските дворци, и в резултат на това петимата братя били прогонени в изгнание в горите. Но Бхӣш̣мадева винаги си оставал искрен и състрадателен доброжелател, дядо, приятел и философски наставник на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, дори до последния миг от живота си. Той умрял много щастлив, защото видял, че тронът е в ръцете на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Без това той отдавна би напуснал материалното си тяло, за да не се измъчва, като гледа незаслужените страдания на Па̄н̣д̣авите. Той просто изчаквал благоприятния момент, защото бил твърдо убеден, че в битката при Курукш̣етра синовете на Па̄н̣д̣у ще победят, тъй като техен защитник е Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Като предан на Бога, той знаел, че никой не може да погуби преданите на Бога. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира знаел, че Бхӣш̣ма винаги му е желаел доброто, затова раздялата с него много го натъжила. Той скърбял за раздялата си с великата душа, а не с материалното тяло, напуснато от Бхӣш̣мадева. Въпреки че Бхӣш̣мадева бил освободена душа, погребалната церемония била неизбежно задължение. Тъй като великият воин нямал деца, церемонията трябвало да се извърши от най-големия му внук, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Било голямо благодеяние за великия Бхӣш̣мадева, че последните обреди за него извършил потомък на рода, който не му отстъпвал по величие.