Шрӣмад бха̄гаватам 1.8.25
Текст
татра татра джагад-гуро
бхавато даршанам̇ ят ся̄д
апунар бхава-даршанам
Дума по дума
випадах̣ – бедствия; санту – нека има; та̄х̣ – всички; шашват – отново и отново; татра – там; татра – и там; джагат-гуро – о, Повелителю на вселената; бхаватах̣ – с Тебе; даршанам – срещата; ят – това, което; ся̄т – е; апунах̣ – никога повече; бхава-даршанам – виждайки повтарянето на раждането и смъртта.
Превод
Нека всички тези нещастия се случват отново и отново, за да можем пак да те виждаме, защото да те виждаме, означава да не виждаме повече кръговрата на раждането и смъртта.
Пояснение
Обикновено нещастните, нуждаещите се, интелигентните и любознателните, които в миналото си са извършвали някакви благочестиви дейности, обожават Бога или поемат по този път. Другите, които се опитват да постигнат щастието само с греховете си, не могат да се доближат до Върховния, независимо кои са, защото илюзорната енергия ги заблуждава. Затова когато изпадне в беда, един благочестив човек няма друг избор, освен да потърси убежище в лотосовите нозе на Бога. Постоянното помнене на лотосовите нозе на Бога ни подготвя за освобождението от раждането и смъртта. Следователно дори когато ни сполетяват беди, трябва да ги посрещаме с радост, защото те ни дават възможност да помним Бога, а това означава освобождение.
Този, който е приел убежище в лотосовите нозе на Бога – най-подходящата лодка за прекосяването на океана на невежеството, – може да постигне освобождение толкова лесно, както се прескача следата, оставена от копитото на теленце. Такъв човек е достоен за обителта на Бога и с мястото, където опасностите дебнат на всяка крачка, не го свързва нищо.
В Бхагавад-гӣта̄ Богът нарича материалния свят опасно място, пълно със страдания и бедствия. Неинтелигентните хора се опитват да се приспособят към тези нещастия, без да знаят, че те са заложени в самата природа на това място. Те нищо не знаят за обителта на Бога, която е изпълнена с блаженство и където няма и следа от нещастие. Това означава, че здравомислещият човек не трябва да обръща внимание на неприятностите и нещастията в материалния свят, защото те ще продължават да се случват винаги и навсякъде. Като страда от неизбежните неприятности, човек трябва да напредва по пътя на духовното осъзнаване, защото това е смисълът на човешкия живот. Душата е трансцендентална към материалните бедствия, затова всички те са плод на илюзията. Човек може да сънува, че го разкъсва тигър и в съня си може да изкрещи. Но в действителност не съществуват нито тигърът, нито страданието – всичко е само сън. По същия начин всички страдания в живота могат да се нарекат сън. Ако някой получи щастието да влезе в съприкосновение с Бога чрез преданото служене, това ще бъде най-висшето постижение в човешкия му живот. Връзката с Бога чрез някой от деветте вида предано служене винаги е стъпка напред по пътя обратно към него.