Skip to main content

ГЛАВА ОСМА

ГЛАВА ВОСЬМАЯ

Молитвите на царица Кунтӣ и спасяването на Парӣкш̣ит

Молитвы царицы Кунти и спасение Парикшита

ТЕКСТ 1:
Сӯта Госва̄мӣ каза: След това Па̄н̣д̣авите и Драупадӣ се отправиха към Ганг, за да дадат вода на умрелите роднини, както те бяха пожелали. Най-отпред вървяха жените.
ТЕКСТ 1:
Сута Госвами сказал: Затем Пандавы и Драупади направились к Ганге, чтобы дать воду умершим родственникам, которые нуждались в ней. Впереди шли женщины.
ТЕКСТ 2:
Когато ги оплакаха и предложиха достатъчно вода от Ганг, те се изкъпаха във водите ѝ, осветени от праха на лотосовите нозе на Бога.
ТЕКСТ 2:
Оплакав всех и предложив достаточно воды Ганги, они омылись в ее водах, освященных пылью с лотосных стоп Господа.
ТЕКСТ 3:
Те седнаха, потънали в мъка: царят на Кауравите Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, по-младите му братя, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Га̄ндха̄рӣ, Кунтӣ и Драупадӣ. Там беше и Бог Кр̣ш̣н̣а.
ТЕКСТ 3:
Они сидели, подавленные горем: царь Куру Махараджа Юдхиштхира со своими младшими братьями, Дхритараштра, Гандхари, Кунти и Драупади. С ними был и Господь Кришна.
ТЕКСТ 4:
Като се позоваваха на строгите закони на Всемогъщия и на въздействието им върху живите същества, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и муните започнаха да утешават потресените и опечалените.
ТЕКСТ 4:
Ссылаясь на строгие законы Всемогущего и их воздействие на все живые существа, Господь Кришна вместе с муни стал утешать тех, кто был потрясен и подавлен.
ТЕКСТ 5:
Хитрият Дурьодхана и хората му с измама завзеха царството на Юдхиш̣т̣хира, който нямаше врагове. Но по милостта на Бога справедливостта бе възстановена и безсрамните царе, които бяха застанали на страната на Дурьодхана, бяха убити от Бога. Загинаха и тези, които грубо бяха хванали царица Драупадӣ за косите, приближавайки с това смъртта си.
ТЕКСТ 5:
Ловкий Дурьйодхана и его приспешники хитростью захватили царство Юдхиштхиры, у которого не было врагов. Но по милости Господа справедливость была восстановлена, а бессовестные цари, вставшие на сторону Дурьйодханы, были убиты Им. Умерли и те, кто позволил себе грубо обойтись с волосами царицы Драупади, приблизив тем самым свою кончину.
ТЕКСТ 6:
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а накара Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да извърши както трябва три ашвамедха-яги (жертвоприношения на коне) и добрата му слава се разнесе във всички посоки на света, също като славата на Индра, който бе извършил сто такива жертвоприношения.
ТЕКСТ 6:
Господь Шри Кришна побудил Махараджу Юдхиштхиру надлежащим образом провести три ашвамедха-ягьи [жертвоприношения коня], и добрая слава о нем разнеслась по всему свету, так что он стал так же знаменит, как Индра, совершивший сто таких жертвоприношений.
ТЕКСТ 7:
След това Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се приготви за заминаване. След като бе обожаван от бра̄хман̣ите, оглавявани от Шрӣла Вя̄садева, Той ги поздрави и покани при себе си синовете на Па̄н̣д̣у.
ТЕКСТ 7:
Затем Господь Шри Кришна приготовился к отъезду. После того как брахманы, возглавляемые Шрилой Вьясадевой, выразили Ему свое почтение, Он ответил им тем же и пригласил к Себе сыновей Панду.
ТЕКСТ 8:
Щом се качи на колесницата, за да замине за Два̄рака̄, Той видя, че към него уплашено тича Уттара̄.
ТЕКСТ 8:
Взойдя на колесницу, чтобы направиться в Двараку, Он увидел спешащую к Нему испуганную Уттару.
ТЕКСТ 9:
Уттара̄ каза: О, Боже на боговете, господарю на вселената! Ти си най-великият мистик. Моля те, защити ме, защото в този свят на двойствености никой друг не може да ме спаси от прегръдките на смъртта.
ТЕКСТ 9:
Уттара сказала: О Господь богов, о Господь вселенной! Ты — величайший из мистиков. Умоляю тебя, защити меня, ибо в этом мире двойственности никто, кроме Тебя, не сможет вырвать меня из когтей смерти.
ТЕКСТ 10:
О, Господи, Ти си всемогъщ. Една огнена желязна стрела стремително приближава към мен. О, Господи, ако това е волята Ти, нека ме изпепели, но не позволявай да изгори и умъртви плода ми. Моля те, прояви тази милост, о, Господи.
ТЕКСТ 10:
О мой Господь, Ты всемогущ. Огненная железная стрела стремительно приближается ко мне. О мой Господь, если на то Твоя воля, пусть она спалит меня, но не дай ей сжечь и выкинуть мой плод. Окажи мне эту милость, о мой Господь.
ТЕКСТ 11:
Сӯта Госва̄мӣ каза: Като я изслуша спокойно, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който винаги е благосклонен към преданите си, веднага разбра, че Ашваттха̄ма̄, синът на Дрон̣а̄ча̄ря, е пуснал брахма̄страта, за да унищожи последния потомък от рода на Па̄н̣д̣авите.
ТЕКСТ 11:
Сута Госвами сказал: Спокойно выслушав ее, Господь Шри Кришна, всегда очень благосклонный к Своим преданным, сразу догадался, что Ашваттхама, сын Дроначарьи, желая уничтожить последнего отпрыска рода Пандавов, выпустил брахмастру.
ТЕКСТ 12:
О, най-велик от великите мислители (муни) (Шаунака), като видяха ослепителната брахма̄стра, която се приближаваше към тях, петимата Па̄н̣д̣ави грабнаха оръжията си.
ТЕКСТ 12:
О величайший из великих мыслителей [муни] [Шаунака], все пятеро Пандавов, увидев ослепительную брахмастру, приближающуюся к ним, взялись каждый за свое оружие.
ТЕКСТ 13:
Когато всемогъщата Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а видя, че чистите му предани, напълно отдадени души, са заплашени от голяма опасност, Той веднага взе диска си Сударшана, за да ги защити.
ТЕКСТ 13:
Увидев, какая большая опасность угрожает Его чистым преданным, душам, полностью предавшимся Ему, всемогущая Личность Бога, Шри Кришна, тут же взял Свой диск Сударшану, чтобы защитить их.
ТЕКСТ 14:
Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховният Повелител на мистичните сили, се намира във всяко сърце като Парама̄тма̄. За да защити потомството на династията Куру, той покри плода на Уттара̄ с личната си енергия.
ТЕКСТ 14:
Шри Кришна, Владыка мистических сил, в виде Параматмы пребывает в сердце каждого. Поэтому, чтобы защитить потомка династии Куру, Он окружил плод во чреве Уттары Своей личной энергией.
ТЕКСТ 15:
О, Шаунака, макар че бе невъзможно да бъде спряна, обезвредена или унищожена свръхмощната брахма̄стра, пусната от Ашваттха̄ма̄, когато срещна силата на Виш̣н̣у (Бог Кр̣ш̣н̣а), тя бе неутрализирана и лишена от мощта си.
ТЕКСТ 15:
О Шаунака, несмотря на то что выпущенную Ашваттхамой сверхмощную брахмастру нельзя было ни остановить, ни отразить и ей невозможно было ничего противопоставить, она была нейтрализована и отражена, натолкнувшись на силу Вишну [Господа Кришны].
ТЕКСТ 16:
О, бра̄хман̣и, не мислете, че това е някакво изключително чудо сред дейностите на загадъчната и непогрешима Божествена Личност. Чрез енергията си Богът поддържа и разрушава всички материални неща, макар че Той самият е нероден.
ТЕКСТ 16:
О брахманы, не сочтите это каким-то особенным чудом таинственной и непогрешимой Личности Бога. С помощью Своей трансцендентной энергии Он хранит и уничтожает все материальные объекты, хотя Сам Он — нерожденный.
ТЕКСТ 17:
Спасени от лъчението на брахма̄страта, добродетелната и отдадена на Бога Кунтӣ, петимата ѝ синове и Драупадӣ се обърнаха към Бог Кр̣ш̣н̣а, когато Той вече потегляше към дома си.
ТЕКСТ 17:
Целомудренная преданная Господа Кунти, пятеро ее сыновей и Драупади, спасенные от излучения брахмастры, обратились к Господу Кришне, когда Он собрался уезжать домой.
ТЕКСТ 18:
Шрӣматӣ Кунтӣ каза: О, Кр̣ш̣н̣а, отдавам Ти смирените си почитания, защото Ти си изначалната личност и качествата на материалния свят не те докосват. Ти съществуваш вън и вътре във всичко и въпреки това оставаш невидим за всички.
ТЕКСТ 18:
Шримати Кунти сказала: О Кришна, я склоняюсь перед Тобой, ибо Ты — изначальная Личность, и на Тебя не влияют качества материального мира. Ты существуешь внутри и вне всего, и все же остаешься невидимым ни для кого.
ТЕКСТ 19:
Ти си отвъд ограничения обсег на сетивното възприятие, Ти си неизменната безупречна сила, скрита от завесата на заблуждаващата енергия. Ти си невидим за глупаците, както е неузнаваем актьорът, костюмиран за представление.
ТЕКСТ 19:
Недоступный ограниченному восприятию чувств, Ты — неизменная безупречная сила, скрытая завесой вводящей в заблуждение энергии. Ты невидим для глупых так же, как остается неузнанным актер, переодетый для роли.
ТЕКСТ 20:
Самият Ти идваш, за да дадеш трансценденталната наука за преданото служене в сърцата на извисените трансценденталисти и на мислителите, които са се пречистили, защото са се научили да различават материята от духа. А какво трябва да правим ние, жените, за да Те узнаем съвършено?
ТЕКСТ 20:
Ты нисходишь Сам, чтобы донести трансцендентную науку преданного служения до сердец возвышенных трансценденталистов и спекулятивных мыслителей, которые очистились, научившись отличать материю от духа. Что же тогда должны делать мы, женщины, чтобы в совершенстве познать Тебя?
ТЕКСТ 21:
Затова нека отдам смирените си почитания на Бога, който стана син на Васудева, радост на Девакӣ, момче на Нанда и на останалите пастири във Вр̣нда̄вана и който носи радост на кравите и на сетивата.
ТЕКСТ 21:
Поэтому я в глубочайшем почтении склоняюсь перед Господом, который стал сыном Васудевы, радостью Деваки, сыном Нанды и других пастухов Вриндавана и приносит радость коровам и чувствам.
ТЕКСТ 22:
О, Господи, отдавам Ти най-смирените си почитания. О, Господи, на корема Ти има вдлъбнатина, подобна на лотосов цвят; Ти винаги си окичен с гирлянди от лотоси, погледът Ти е хладен и свеж като лотосов цвят, а стъпалата Ти са белязани със знака на лотоса.
ТЕКСТ 22:
О Господь, я почтительно склоняюсь пред Тобой. На Твоем животе — углубление, напоминающее лотос, Ты всегда украшен гирляндой из лотосов, Твой взгляд освежает, как цветок лотоса, а стопы Твои отмечены знаком лотоса.
ТЕКСТ 23:
О, Хр̣ш̣ӣкеша, о, господарю на сетивата и Боже на боговете, Ти освободи майка си Девакӣ, която злобният цар Кам̇са дълго измъчва и държа в затвора. Ти спаси също мен и децата ми от толкова опасности, които идваха една след друга.
ТЕКСТ 23:
О Хришикеша, хозяин чувств и Господь богов! Ты освободил Свою мать Деваки, которую надолго заточил в тюрьму и тиранил злобный царь Камса. Ты также уберег меня и моих детей от опасностей, следовавших одна за другой.
ТЕКСТ 24:
Скъпи Кр̣ш̣н̣а, Ти ни предпази от отровната торта, спаси ни от големия пожар, защити ни от людоедите и от порочните злодеи, избави ни от страданията по време на изгнанието ни в гората и от битката, където се сражаваха велики пълководци. А сега ни спаси и от оръжието на Ашваттха̄ма̄.
ТЕКСТ 24:
Мой дорогой Кришна, Ты уберег нас от отравленного пирога, защитил от великого пожара, от людоедов, спас на собрании злодеев, от страданий в лесу во время нашего изгнания и в битве, где сражались великие полководцы. Теперь же Ты спас нас от оружия Ашваттхамы.
ТЕКСТ 25:
Нека всички тези нещастия се случват отново и отново, за да можем пак да те виждаме, защото да те виждаме, означава да не виждаме повече кръговрата на раждането и смъртта.
ТЕКСТ 25:
Пусть эти беды повторяются вновь и вновь, чтобы мы могли вновь и вновь видеть Тебя, ибо видеть Тебя — значит не видеть больше круговорота рождения и смерти.
ТЕКСТ 26:
О, Господи, лесно могат да Те достигнат само тези, които са изоставили всичко материално. Този, който е поел пътя на (материалния) напредък и се опитва да постига в живота си знатен произход, голямо богатство, добро образование и красиво тяло, не може да се обърне към теб искрено.
ТЕКСТ 26:
О мой Господь, достичь Тебя легко лишь тому, у кого нет ничего материального. Тот же, кто стоит на пути [материального] прогресса, пытаясь улучшить свою жизнь знатным происхождением, огромным богатством, хорошим образованием и телесной красотой, не может искренне обратиться к Тебе.
ТЕКСТ 27:
Отдавам най-смирените си почитания на теб, защото Ти си богатството на материално бедните. Ти нямаш нищо общо с действията и противодействията на материалните проявления на природата. Ти си себеудовлетворен, затова си най-умиротвореният и си господар на монистите.
ТЕКСТ 27:
О богатство материально нищих, я склоняюсь перед Тобой. Ты не имеешь никакого отношения к действиям и реакциям гун материальной природы. Ты черпаешь удовлетворение в самом Себе, и потому Ты самый умиротворенный, и Ты — господин монистов.
ТЕКСТ 28:
О, Господи, аз знам, че Ти си вечното време, че си върховният повелител, който няма нито начало, нито край и е всепроникващ. Ти раздаваш милостта си без никакви пристрастия. Раздорите между живите същества възникват единствено на основата на обществените взаимоотношения.
ТЕКСТ 28:
О мой Господь, я знаю, что Ты — вечное время, верховный повелитель, всепроникающий, не имеющий ни начала, ни конца. Раздавая Свою милость, Ты ни к кому не питаешь пристрастия. Раздоры же между живыми существами возникают только на почве социальных отношений.
ТЕКСТ 29:
О, Господи, никой не може да разбере трансценденталните Ти забавления – те приличат на развлеченията на хората и с това могат да подведат всеки. Ти не изпитваш към никого нито пристрастие, нито неприязън. На хората само им се струва, че си пристрастен.
ТЕКСТ 29:
О Господь, никто не может понять Твои трансцендентные игры, которые кажутся развлечениями человека и способны ввести в заблуждение кого угодно. Ты ни к кому не питаешь ни особого пристрастия, ни неприязни. Людям только кажется, что Ты пристрастен.
ТЕКСТ 30:
О, душа на вселената, Ти действаш, макар че си бездеен, Ти се раждаш, макар че си самата жизнена сила и си нероден. Това може да обърка всеки. Ти самият се появяваш сред животните, хората, мъдреците и водните обитатели. Наистина това е много объркващо.
ТЕКСТ 30:
О душа вселенной, Ты действуешь, хотя Ты бездеятелен, и рождаешься, хотя Ты — сама жизненная сила и нерожденный. Тут и впрямь есть от чего прийти в недоумение. Ты Сам нисходишь сюда и появляешься среди животных, людей, мудрецов и обитателей вод. Поистине, это может сбить с толку кого угодно.
ТЕКСТ 31:
Скъпи Кр̣ш̣н̣а, Яшода̄ искаше да те върже с въже, задето беше направил една пакост. Тогава уплашените Ти очи се напълниха със сълзи, които размиха черния грим от ресниците Ти. Ти беше изплашен, макар че от теб се бои дори олицетвореният страх. Това зрелище ме обърква.
ТЕКСТ 31:
Мой дорогой Кришна, Яшода хотела связать Тебя веревкой, когда Ты напроказничал, и Твои испуганные глаза наполнились слезами, которые смыли краску с Твоих ресниц. Ты был напуган, хотя Тебя боится сам страх. Это зрелище приводит меня в замешательство.
ТЕКСТ 32:
Някои казват, че Ти, нероденият, се раждаш, за да прославиш благочестивите царе; други казват, че се раждаш, за да зарадваш цар Яду, един от най-скъпите Ти предани. Ти се появяваш в рода му така, както сандаловото дърво се появява в планините на Малая.
ТЕКСТ 32:
Одни говорят, что Нерожденный рождается для того, чтобы прославить праведных царей, другие — что Он рождается на радость царю Яду, одному из Своих самых дорогих преданных. Ты появляешься в его семье так же, как сандаловое дерево появляется в горах Малайи.
ТЕКСТ 33:
Други казват, че Ти си се родил като син на Васудева и Девакӣ в отговор на молитвите им. Несъмнено Ти си нероден, но се раждаш за тяхно добро и за да убиеш тези, които са настроени враждебно към полубоговете.
ТЕКСТ 33:
Другие говорят, что Ты родился как сын Васудевы и Деваки, вняв их молитвам. Конечно, Ты — нерожденный, но Ты родился, чтобы облагодетельствовать их и убить тех, кто враждебно относится к полубогам.
ТЕКСТ 34:
Други казват, че светът, претоварен като лодка в морето, се бил преизпълнил със скръб, затова Брахма̄, синът Ти, се молил да се появиш. И Ти си дошъл, за да намалиш бедите.
ТЕКСТ 34:
Третьи же утверждают, что мир, перегруженный, подобно лодке в море, наполнился печалью, и Брахма, приходящийся Тебе сыном, молился Тебе, и потому Ты явился, чтобы облегчить бремя этого мира.
ТЕКСТ 35:
А други казват, че си се появил, за да възстановиш преданото служене, което включва слушане, помнене, обожаване и пр., за да могат обусловените души, страдащи в материалните окови, да се възползват от него и да се освободят.
ТЕКСТ 35:
Четвертые полагают, что Ты являешься, чтобы восстановить преданное служение, которое включает в себя слушание, памятование, поклонение и так далее, чтобы обусловленные души, испытывающие материальные муки, могли воспользоваться им и получить освобождение.
ТЕКСТ 36:
О, Кр̣ш̣н̣а, тези, които непрекъснато слушат, възпяват и повтарят разказите за трансценденталните Ти деяния или се наслаждават, когато това правят другите, без съмнение, виждат лотосовите Ти нозе, които единствени могат да спрат кръговрата на раждането и смъртта.
ТЕКСТ 36:
О Кришна, те, кто постоянно слушает и повторяет рассказы о Твоих трансцендентных деяниях, воспевает их или испытывает наслаждение, когда это делают другие, несомненно, созерцают Твои лотосные стопы, которые одни способны положить конец круговороту рождения и смерти.
ТЕКСТ 37:
О, Господи, Ти сам изпълни всички задължения. Нима днес ще ни напуснеш, макар че сме напълно зависими от милостта Ти и освен теб, няма кой друг да ни защити сега, когато всички царе враждуват с нас?
ТЕКСТ 37:
О мой Господь, Ты выполнил все обязанности Сам. Неужели сегодня Ты покинешь нас, несмотря на то что мы полностью положились на Твою милость и, кроме Тебя, нас некому защитить теперь, когда все цари стали нашими врагами?
ТЕКСТ 38:
Ако не обърнеш поглед към нас, с всичките ни дейности и слава, а също и със самите Па̄н̣д̣ави и Я̄дави ще бъде свършено, както името и славата на тялото намират края си, когато го напусне живият дух.
ТЕКСТ 38:
Если Твой взгляд не будет обращен на нас, всей нашей деятельности и славе, а также самим Пандавам и Яду тотчас же придет конец, как славе тела приходит конец, когда его покидает живой дух.
ТЕКСТ 39:
О, Гада̄дхара (Кр̣ш̣н̣а), сега царството ни е белязано със следите от стъпките Ти и затова е красиво, но когато Ти ни напуснеш, то вече няма да е същото.
ТЕКСТ 39:
О Гададхара [Кришна], наше царство сейчас отмечено следами Твоих стоп, и потому все в нем прекрасно, но, когда Ты покинешь нас, оно уже не будет таким.
ТЕКСТ 40:
Всички тези градове и села процъфтяват, защото зърното и билките растат в изобилие, дърветата са отрупани с плодове, реките са пълноводни, недрата на планините са богати на минерали, а океаните са пълни с богатства. И всичко това е благодарение на погледа, с който Ти ги докосна.
ТЕКСТ 40:
Все эти города и деревни процветают во всех отношениях, потому что злаки и травы растут в изобилии, деревья усыпаны плодами, реки полноводны, горы изобилуют минералами, а океан полон богатств. И все это благодаря тому, что их коснулся Твой взгляд.
ТЕКСТ 41:
О, Господарю на вселената, Ти си душата на вселената и олицетворението на вселенската форма, моля те, разсечи възела на привързаността ми към роднините ми – Па̄н̣д̣авите и Вр̣ш̣н̣ите.
ТЕКСТ 41:
Поэтому, о Господь вселенной, душа вселенной, олицетворение вселенской формы, разруби узел моей привязанности к родственникам — Пандавам и Вришни.
ТЕКСТ 42:
О, Господарю на Мадху, както Ганг вечно тече към морето, без да се спира пред никакви препятствия, така и аз искам постоянно да се стремя към теб, без да се отклонявам към никой друг.
ТЕКСТ 42:
О Господь Мадху, как Ганга вечно течет к морю, не зная препятствий, так и я хочу постоянно стремиться к Тебе, не отвлекаясь ни на кого другого.
ТЕКСТ 43:
О, Кр̣ш̣н̣а, приятелю на Арджуна, о, предводителю на потомците на Вр̣ш̣н̣и, Ти унищожаваш управниците и хората им, които причиняват безпокойства на тази планета. Могъществото Ти никога не намалява. Ти си собственикът на трансценденталната обител и идваш, за да облекчиш страданията на кравите, бра̄хман̣ите и преданите. Ти притежаваш всички мистични сили и си учител на цялата вселена. Ти си всемогъщият Бог и аз Ти отдавам най-смирените си почитания.
ТЕКСТ 43:
О Кришна, друг Арджуны, о предводитель потомков Вришни, Ты уничтожил политические группировки, приносившие беспокойство этой планете. Твоя доблесть никогда не убывает. Ты владеешь трансцендентной обителью и нисходишь, чтобы облегчить страдания коров, брахманов и преданных. Ты — владыка всех мистических сил и Ты — учитель всей вселенной. Ты — всемогущий Бог, и я почтительно склоняюсь пред Тобой.
ТЕКСТ 44:
Сӯта Госва̄мӣ каза: След като изслуша молитвите на Кунтӣдевӣ, които го възхваляваха с подбрани слова, Богът ласкаво се усмихна. Тази усмивка бе толкова пленителна, колкото и мистичното му могъщество.
ТЕКСТ 44:
Сута Госвами сказал: Слушая молитвы Кунтидеви, изысканными словами прославляющие Его, Господь ласково улыбался. Его улыбка была такой же чарующей, как и Его мистическая сила.
ТЕКСТ 45:
След като прие молитвите на Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ, Богът влезе в двореца на Хастина̄пура и съобщи на останалите жени за заминаването си. Но когато беше готов за тръгване, цар Юдхиш̣т̣хира го спря и с много любов го помоли да остане.
ТЕКСТ 45:
Выслушав молитвы Шримати Кунтидеви, Господь, вошел во дворец Хастинапура и сообщил другим женщинам о Своем отъезде. Но когда Он уже собирался уезжать, Его остановил царь Юдхиштхира, с любовью умоляя Его остаться.
ТЕКСТ 46:
Нищо не можеше да утеши цар Юдхиш̣т̣хира, който бе потънал в скръб – нито наставленията на великите мъдреци начело с Вя̄са, нито дори самият Бог Кр̣ш̣н̣а, вършителят на свръхчовешки дела, нито примерите от историята.
ТЕКСТ 46:
Ничто не могло утешить царя Юдхиштхиру в его горе: ни наставления великих мудрецов во главе с Вьясой, ни Сам Господь Кришна, вершитель сверхчеловеческих дел, ни примеры из истории.
ТЕКСТ 47:
Цар Юдхиш̣т̣хира, синът на Дхарма, бе потресен от смъртта на приятелите си и скърбеше като обикновен човек, подвластен на материалните представи. О, мъдреци, заблуден от привързаността си, той заговори.
ТЕКСТ 47:
Царь Юдхиштхира, сын Дхармы, подавленный смертью своих друзей, был удручен, подобно обыкновенному материалистичному человеку. О мудрецы, сбитый с толку своими привязанностями, он заговорил.
ТЕКСТ 48:
Цар Юдхиш̣т̣хира каза: О, какъв жребий! Аз съм най-големият грешник! Само погледнете сърцето ми, пълно с невежество! Това тяло, което всъщност е предназначено да служи на другите, погуби много вражески фаланги.
ТЕКСТ 48:
Царь Юдхиштхира сказал: О мой жребий! Я самый великий грешник! Только взгляните на мое сердце, погруженное во мрак невежества! Это тело, которое в конечном счете предназначено служить другим, уничтожило множество вражеских фаланг.
ТЕКСТ 49:
Аз убих много юноши, бра̄хман̣и, доброжелатели, приятели, родители, учители и братя. И милиони години да живея, няма да мога да избегна ада, който ме очаква заради тези грехове.
ТЕКСТ 49:
Я убил много юношей, брахманов, доброжелателей, друзей, родителей, наставников и братьев. Даже если я проживу еще миллионы лет, мне не избежать ада, который уготован мне за эти грехи.
ТЕКСТ 50:
За царя, който поддържа поданиците си и се сражава за справедлива кауза, убийството не е грях. Но това не се отнася до мен.
ТЕКСТ 50:
Для царя, охраняющего своих подданных и убивающего за правое дело, в убийстве нет греха. Но ко мне это не относится.
ТЕКСТ 51:
Аз убих много приятели на жените и по този начин предизвиках такава вражда, че е невъзможно да изкупя това с никаква материална благотворителност.
ТЕКСТ 51:
Я убил множество друзей женщин, посеяв такую вражду, что это невозможно искупить никакой материальной благотворительностью.
ТЕКСТ 52:
Както е невъзможно да пречистим калната вода, като я прецеждаме през кал, или с вино да измием винената кана, така не можем да унищожим последствията от убиването на хора с жертвоприношения на животни.
ТЕКСТ 52:
Как невозможно очистить грязную воду, фильтруя ее через грязь, или вином отмыть горшок из-под вина, так невозможно нейтрализовать последствия убийства людей принесением в жертву животных.