Skip to main content

ВІРШ 24

ТЕКСТ 24

Текст

Текст

таташ́ ча вах̣ пр̣ччгйам імам̇ віпр̣ччге
віш́рабгйа віпра̄ іті кр̣тйата̄йа̄м
сарва̄тмана̄ мрійама̄н̣аіш́ ча кр̣тйам̇
ш́уддгам̇ ча татра̄мр̣ш́ата̄бгійукта̄х̣
таташ ча вах̣ пр̣ччхям имам̇ випр̣ччхе
вишрабхя випра̄ ити кр̣тята̄я̄м
сарва̄тмана̄ мрияма̄н̣аиш ча кр̣тям̇
шуддхам̇ ча татра̄мр̣шата̄бхиюкта̄х̣

Послівний переклад

Дума по дума

татах̣  —  що так; ча  —  і; вах̣  —  вас; пр̣ччгйам  —  те, що треба спитати; імам  —  це; віпр̣ччге  —  дозвольте запитати; віш́рабгйа  —  гідні довіри; віпра̄х̣  —  брахмани; іті  —  так; кр̣тйата̄йа̄м  —  з усіх обов’язків; сарва-а̄тмана̄  —  кожним; мрійама̄н̣аіх̣  —  і насамперед тими, хто на порозі смерти; ча  —   і; кр̣тйам  —  обов’язок; ш́уддгам  —  абсолютно правильний; ча  —  і; татра  —  в тому; а̄мр̣ш́ата  —  досконалими роздумами; абгійукта̄х̣  —  пасує.

татах̣ – затова; ча – и; вах̣ – на вас; пр̣ччхям – това, което трябва да се попита; имам – това; випр̣ччхе – искам да ви попитам; вишрабхя – заслужаващи доверие; випра̄х̣бра̄хман̣и; ити – така; кр̣тята̄я̄м – от различните задължения; сарва-а̄тмана̄ – от всички; мрияма̄н̣аих̣ – особено тези, които скоро ще умрат; ча – и; кр̣тям – задължителен; шуддхам – напълно правилен; ча – и; татра – там; а̄мр̣шата – след цялостно обмисляне; абхиюкта̄х̣ – подходящ.

Переклад

Превод

О гідні довіри брахмани! Тепер я хотів би почути від вас, що мені належить зараз робити. Прошу вас, розваживши все як слід, скажіть мені, в чому полягають досконалі обов’язки кожної людини за будь-яких умов, і насамперед обов’язки тих, хто стоїть на порозі смерти.

О, бра̄хман̣и, които заслужавате пълно доверие, сега искам да ви попитам какви са непосредствените ми задължения. Моля ви, размислете колкото е необходимо и ми кажете в какво се състои чистият дълг на всеки, независимо от обстоятелствата, и особено на тези, които са на прага на смъртта.

Коментар

Пояснение

У цьому вірші цар задав ученим мудрецям два запитання. Перше запитання стосується обов’язків кожної людини за всіх умов, а друге    —    окремо обов’язків того, хто має скоро померти. З цих двох запитань запитання про обов’язок людини, на яку чекає смерть, важливіше, адже кожен обов’язково помре    —    або невдовзі, або за сто років. Неістотно, скільки саме проживе людина, важливо знати, що слід робити перед смертю. Ці два запитання Махараджа Парікшіт порушив і перед Шукадевою Ґосвамі, коли той прийшов, і власне весь «Шрімад-Бгаґаватам», від Другої пісні і до Дванадцятої, є відповіддю на ці два запитання. Висновок, який випливає з цього і який узгоджується з остаточними словами Самого Господа в «Бгаґавад-ґіті», полягає в тому, що суттю вічного обов’язку кожної живої істоти є служіння Господеві Шрі Крішні. Махараджі Парікшіту це було вже відомо, однак він хотів почути від великих мудреців, що зібралися там, одностайне підтвердження своїм думкам, так щоб виконувати свій обов’язок вже без ніяких вагань. Махараджа Парікшіт вжив важливе слово ш́уддга, «абсолютно правильний». Різні філософські школи пропонують різні методи, щоб пізнати трансцендентне, тобто усвідомити себе. Серед цих методів деякі належать до найвищої категорії, а деякі до середньої або нижчої. Метод найвищої категорії вимагає віддатися лотосовим стопам Господа і так врятуватись від усіх гріхів та їхніх наслідків.

В тази шлока царят поставя пред учените мъдреци два въпроса. Първият е в какво се състои дългът на всеки, при всички обстоятелства, а вторият – какви са по-особените задължения на човек, който ще умре много скоро. От тях по-важен е въпросът за умиращия човек, защото всички са смъртни, независимо дали смъртта ще дойде веднага или след сто години. Продължителността на живота не е толкова съществена, по-важен е дългът на умиращия човек. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал тези въпроси и на Шукадева Госва̄мӣ, когато той пристигнал, и всъщност целият Шрӣмад Бха̄гаватам, като се започне от Втора песен до края на Дванадесета, се занимава с отговора на тези два въпроса. Заключението било, че преданото служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както самият Бог потвърждава в края на Бхагавад-гӣта̄, е висшият и вечен дълг на всеки. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил разбрал това, но искал великите мъдреци единодушно да потвърдят убеждението му, за да продължи да изпълнява дълга си, освободен от всякакви съмнения. Той съзнателно използвал думата шуддха – „съвършено правилен“. Различните философи препоръчват различни процеси за постигане на трансцендентално познание, или себепознание. Някои от тези методи са първа категория, други са втора или трета. Първокласният метод изисква човек да изостави всички други пътища и да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, като по този начин се освободи от всички грехове и последствията от тях.