VERSO 4
ТЕКСТ 4
Texto
Текст
kathaṁ nu yasyodara etad āsīt
viśvaṁ yugānte vaṭa-patra ekaḥ
śete sma māyā-śiśur aṅghri-pānaḥ
катхам̇ ну ясьодара етад а̄сӣт
виш̣вам̇ юга̄нте ват̣а-патра еках̣
шете сма ма̄я̄-шишур ан̇гхри-па̄нах̣
Sinônimos
Дума по дума
saḥ — essa mesma pessoa; tvam — Tu; bhṛtaḥ — nasceste; me jaṭhareṇa — por meu abdômen; nātha — ó meu Senhor; katham — como; nu — então; yasya — de quem; udare — no ventre; etat — este; āsīt — repousou; viśvam — universo; yuga-ante — no fim do milênio; vaṭa-patre — sobre a folha de uma figueira-de-bengala; ekaḥ — sozinho; śete sma — Tu Te deitaste; māyā — possuindo poderes inconcebíveis; śiśuḥ — um bebê; aṅghri — Teu dedão; pānaḥ — chupando.
сах̣ – същата тази личност; твам – Ти; бхр̣тах̣ – се роди; ме джат̣харен̣а – от утробата ми; на̄тха – о, Господи; катхам – как; ну – тогава; яся – на когото; ударе – в корема; етат – тази; а̄сӣт – се помещаваше; виш̣вам – вселената; юга-анте – в края на милениума; ват̣а-патре – на лист от баняново дърво; еках̣ – сам; шете сма – Ти лежиш; ма̄я̄ – притежавайки необозримо могъщество; шишух̣ – бебе; ан̇гхри – своя пръст; па̄нах̣ – смучеш.
Tradução
Превод
Como a Suprema Personalidade de Deus, Tu nasceste de meu abdômen. Ó meu Senhor, como isso é possível para a pessoa suprema, que tem em Seu ventre toda a manifestação cósmica? A resposta é que isso é possível, pois, ao final do milênio, Tu Te deitas sobre uma folha de figueira-de-bengala e, tal qual um bebezinho, chupas o dedão de Teus pés de lótus.
Ти си Върховната Божествена Личност и въпреки това се роди от утробата ми. О, Господи, нима е възможно това да се случи с върховното същество, в чийто корем се помещава цялото космическо проявление? Аз бих отговорила, че е напълно възможно. В края на милениума Ти приемаш образа на младенец и лягаш върху баняново листо, смучейки пръста на лотосовото си краче.
Comentário
Пояснение
No momento da dissolução, o Senhor às vezes aparece como um bebezinho deitado sobre uma folha de figueira-de-bengala, flutuando na água da devastação. Portanto, Devahūti sugere: “Não é tão surpreendente que Te deites no abdômen de uma mulher comum como eu. Tu podes deitar-Te sobre a folha de uma figueira-de-bengala e flutuar na água da devastação como um bebezinho. Não é tão maravilhoso, portanto, que possas Te deitar no abdômen de meu corpo. Tu nos ensinas que aqueles que são muito afeitos a crianças neste mundo material e que, portanto, casam-se para gozar da vida familiar e ter filhos também podem ter a Suprema Personalidade de Deus como seu filho, e o mais maravilhoso é que o próprio Senhor chupa o dedão de Seu pé.”
По време на унищожението Богът понякога приема образа на младенец, който лежи върху баняново листо, плуващо върху водите на опустошението. Затова Девахӯти казва: „Не е толкова удивително, че си се появил от утробата на обикновена жена като мен. Приел образа на младенец, Ти лежиш върху баняново листо и плуваш върху водите на унищожението. Затова не е толкова удивително, че си влязъл в утробата на моето тяло. Ти ни учиш, че хората в материалния свят, които обичат децата и се женят, за да създадат поколение и да се наслаждават на семеен живот, могат да получат за свой син Върховната Божествена Личност. А най-прекрасното нещо е, че Богът смуче палеца на лотосовото си краче“.
Uma vez que todos os grandes sábios e devotos aplicam toda a energia e todas as atividades a serviço dos pés de lótus do Senhor, deve haver algum prazer transcendental nos dedos de Seus pés de lótus. O Senhor chupa o dedão de Seu pé para saborear o néctar ao qual os devotos sempre aspiram. Às vezes, a própria Suprema Personalidade de Deus Se pergunta quanto prazer transcendental existe dentro dEle, e, a fim de saborear Sua própria potência, Ele às vezes assume a posição de experimentar a Si mesmo. O Senhor Caitanya é o próprio Kṛṣṇa, mas Ele aparece como devoto para saborear a doçura da rasa transcendental em Si mesmo, a qual é saboreada por Śrīmatī Rādhārāṇī, a maior entre todos os devotos.
Това, че всички велики мъдреци и предани насочват цялата си енергия и всичките си дейности към служенето в лотосовите нозе на Бога, показва, че пръстите на тези лотосови нозе трябва да са източник на трансцендентално удоволствие. Богът смуче палеца си, за да вкуси нектара, за който преданите постоянно копнеят. Понякога дори Той самият не може да проумее колко много трансцендентално удоволствие има в него и за да усети вкуса на собственото си величие, приема позиция, която му позволява да направи това. Бог Чайтаня е самият Кр̣ш̣н̣а, но появил се в образа на предан, за да изпита вкуса на трансценденталното блаженство, което се съдържа в самия него и на което се наслаждава най-великата от всички предани, Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ.