TEXT 9
ТЕКСТ 9
Tekstas
Текст
loko ’yaṁ karma-bandhanaḥ
tad-arthaṁ karma kaunteya
mukta-saṅgaḥ samācara
локо 'ям̇ карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
Synonyms
Дума по дума
yajña-arthāt — atliktas tiktai vardan Yajños, tyViṣṇu; karmaṇaḥ — nei darbas; anyatra — kitoks; lokaḥ — pasaulyje; ayam — šiame; karma- bandhanaḥ — veiklos pančiai; tat — Jo; artham — vardan; karma — darbą; kaunteya — o Kuntī sūnau; mukta-saṅgaḥ — išsivadavęs nuo prisirišimų; samācara — daryk tobulai.
ягя-артха̄т – направено единствено заради ягя, Виш̣н̣у; карман̣ах̣ – отколкото работа; анятра – в противен случай; локах̣ – свят; аям – този; карма-бандханах̣ – робство чрез работа; тат – за него; артхам – заради; карма – работа; каунтея – о, сине на Кунтӣ; мукта-сан̇гах̣ – освободен от общуване; сама̄чара – прави съвършено.
Translation
Превод
Veikla turi būti atliekama kaip auka Viṣṇu, kitaip ji bus vergystės materialiame pasaulyje priežastis. Todėl, o Kuntī sūnau, atlik savo nurodytas pareigas siekdamas Jį patenkinti ir visada būsi laisvas.
Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Norėdami išlaikyti kūną, visi turime dirbti; nurodytos pareigos, atitinkančios tam tikrą socialinę padėtį ir savybes, sumanytos taip, kad būtų pasiektas šis tikslas. Yajña reiškia „Viešpatį Viṣṇu“ arba „aukojimo apeigas“. Visos aukojimo apeigos yra skirtos patenkinti Viešpatį Viṣṇu. Vedos sako: yajño vai viṣṇuḥ. Kitaip sakant, į tikslą veda ir nurodytų yajñų atlikimas, ir tiesioginė tarnystė Viešpačiui Viṣṇu. Todėl ir Kṛṣṇos sąmonė yra yajña, kurią rekomenduoja šis posmas. Varṇāśramos institucijos tikslas irgi – patenkinti Viešpatį Viṣṇu. Varṇāśramācāravatā puruṣena paraḥ pumān/ viṣṇur ārādhyate („Viṣṇu Purāṇa“ 3.8.8).
Тъй като всеки е длъжен да работи дори само за да поддържа тялото си, предписаните му задължения според качествата и социалното положение са така подбрани, че да бъде постигната целта. Ягя означава Бог Виш̣н̣у, или жертвоприношение. Жертвоприношенията също са предназначени за удовлетворение на Виш̣н̣у. Във Ведите е казано: ягьо ваи виш̣н̣ух̣. С други думи, една и съща цел се постига, когато някой извършва ягя и когато непосредствено служи на Виш̣н̣у. Тоест, Кр̣ш̣н̣а съзнание е принасяне на ягя – нещо, което се препоръчва в този стих. Институцията варн̣а̄шрама също цели удовлетворяване на Бог Виш̣н̣у. Варн̣а̄шрама̄ча̄равата̄ пуруш̣ен̣а парах̣ пума̄н виш̣н̣ур а̄ра̄дхяте (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 3.8.9).
Todėl kiekvienas turi dirbti siekdamas patenkinti Viṣnu. Kitokia veikla materialiame pasaulyje bus vergystės priežastis, nes ir geri, ir blogi darbai sukelia atoveikį, o atoveikis – nesvarbu, koks jis būtų – supančioja veikėją. Todėl siekiant patenkinti Kṛṣṇą (arba Viṣṇu), turime veikti įsisąmoninę Kṛṣṇą. Kai šitaip veikiame, esame išsivadavę. Veikti įsisąmoninus Kṛṣṇą – didis menas; kad jo išmoktume, iš pradžių reikia prityrusio vadovo. Turime uoliai darbuotis vadovaujami prityrusio Viešpaties Kṛṣṇos bhakto arba paklusti tiesioginiams Viešpaties Kṛṣṇos nurodymams (tokią galimybę gavo Arjuna). Reikia viską daryti ne dėl juslinio pasitenkinimo, bet siekiant patenkinti Kṛṣṇą. Tai ne tik išgelbės nuo veiklos atoveikio, bet ir tolydžio pakylės iki transcendentinės meilės tarnystės Viešpačiui, o ji – vienintelis kelias į Dievo karalystę.
Трябва да се работи за удовлетворение на Виш̣н̣у. Всяка друга работа, извършвана в този материален свят, става причина за робство, защото както добрата, така и лошата дейност, имат своите обвързващи последици. Ето защо трябва да се работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у); докато действа така, човек вече е свободен. Това е великото изкуство на действието и в началото този процес се нуждае от много опитно ръководство. Човек трябва да работи усърдно под вещото ръководство на предан на Кр̣ш̣н̣а или под преките наставления на самия Кр̣ш̣н̣а (каквато възможност е имал Арджуна). Всичко трябва да се върши за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а, а не за сетивно наслаждение. Това не само ще ни избави от последиците на дейността, но и ще ни издигне постепенно до трансцендентално любовно служене на Бога – единственият път към неговото царство.