TEXT 51
ТЕКСТ 51
Tekstas
Текст
phalaṁ tyaktvā manīṣiṇaḥ
janma-bandha-vinirmuktāḥ
padaṁ gacchanty anāmayam
пхалам̇ тяктва̄ манӣш̣ин̣ах̣
джанма-бандха-винирмукта̄х̣
падам̇ гаччхантй ана̄маям
Synonyms
Дума по дума
karma-jam — gimusių iš karminės veiklos; buddhi-yuktāḥ — atliekantys pasiaukojimo tarnystę; hi — tikrai; phalam — rezultatų; tyaktvā — atsisakydami; manīṣiṇaḥ — didieji išminčiai arba bhaktai; janma-bandha — iš gimimo ir mirties nelaisvės; vinirmuktāḥ — išsivadavę; padam — padėtį; gacchanti — jie pasiekia; anāmayam — be kančių.
карма-джам – дължащо се на кармични дейности; буддхи юкта̄х̣ – като е зает в предано служене; хи – сигурно; пхалам – резултати; тяктва̄ – изоставяйки; манӣш̣ин̣ах̣ – велики мъдреци или предани; джанма-бандха – от робството на раждане и смърт; винирмукта̄х̣ – освободен; падам – състояние; гаччханти – те достигат; ана̄маям – без страдания.
Translation
Превод
Didieji išminčiai, ar bhaktai, su pasiaukojimu tarnaudami Viešpačiui išsilaisvina iš veiklos materialiame pasaulyje pasekmių. Taip jie ištrūksta iš gimimo ir mirties rato ir pasiekia būvį be kančių [sugrįždami atgal pas Dievą].
Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
Purport
Пояснение
KOMENTARAS: Išsivadavusių gyvųjų esybių namai ten, kur nėra materialių kančių. Bhāgavatam (10.14.58) sako:
Освободените живи същества живеят в свят без материални страдания. В Бха̄гаватам (10.14.58) се казва:
mahat-padaṁ puṇya-yaśo murāreḥ
bhavāmbudhir vatsa-padaṁ paraṁ padaṁ
padaṁ padaṁ yad vipadāṁ na teṣām
махат-падам̇ пун̣я-яшо мура̄рех̣
бхава̄мбудхир ватса-падам̇ парам̇ падам̇
падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м
„Viešpats – materialaus kosmoso prieglobstis, Jis žinomas Mukundos, suteikiančiojo mukti, vardu. Todėl tam, kuris sėdo į Jo lotosinių pėdų laivą, materialaus pasaulio vandenynas sumažėja iki balutės, kuri telkšo veršelio pėdsake. Tokio žmogaus tikslas – pasiekti paraṁ padam, Vaikuṇṭhą – šalį, kur nėra materialių kančių, jis nesiveržia ten, kur kiekviename žingsnyje tyko pavojai.“
„За приелия подслон в лотосовите нозе на Бога, убежището на Вселената, известен като Мукунда (даряващ мукти), океанът на материалния свят е колкото водата в стъпката от копито на теле. Той достига парам̇ падам – мястото, където няма материални страдания, Ваикун̣т̣ха. Това е неговата цел, а не светът, в който на всяка крачка дебнат опасности.“
Tiktai neišmanymas trukdo suprasti, kad materialus pasaulis – kančių šalis, kad jame kas žingsnis tyko pavojai. Tik dėl neišmanymo menkos nuovokos žmonės atlieka karminę veiklą ir bando prisitaikyti prie aplinkybių, manydami, kad karminės veiklos vaisiai padarys juos laimingus. Jie nė nenumano, kad niekur visatoje nėra tokio materialaus kūno, kuris galėtų užtikrinti gyvenimą be kančių. Gyvenimo bėdos – gimimas, mirtis, senatvė ir ligos – būdingos visam materialiam pasauliui. Tačiau suvokiantis savo tikrąją, prigimtinę amžino Viešpaties tarno padėtį, suvokia ir Dievo Asmens padėtį, todėl atsideda transcendentinei meilės tarnystei Viešpačiui. Dėl to jis gauna teisę įžengti į Vaikuṇṭhos planetas, kuriose gyvenimas nematerialus, nėra kančių, mirtis ir laikas neturi įtakos. Įsisąmoninti savo prigimtinį būvį – tai suvokti Dievo didybę. Klysta tas, kuris galvoja, kad gyvoji esybė ir Viešpats – vienodo lygio. Toks žmogus gyvena tamsoje ir negali su pasiaukojimu tarnauti Viešpačiui. Jis pats sau tampa dievu ir pasmerkia save nuolatos gimti ir mirti. Bet tas, kuris suvokia, kad jo pašaukimas – tarnauti, ir ima tarnauti Viešpačiui, iškart tampa vertas Vaikuṇṭhalokos. Tarnavimas Viešpaties labui vadinasi karma-yoga, arba buddhi-yoga, arba, paprasčiau tariant – pasiaukojimo tarnystė.
От невежество човек не разбира, че този материален свят е злочесто място, където навсякъде дебнат опасности. Само от невежество неразумните хора опитват да се приспособят към ситуацията с помощта на плодоносни дейности, надявайки се това да ги направи щастливи. Те не знаят, че никъде във Вселената и в нито едно материално тяло не могат да живеят без страдания. Страданията в живота – раждането, смъртта, старостта и болестите – съществуват навсякъде в материалния свят. Но този, който разбира истинското си положение като вечен слуга на Бога и осъзнава позицията на Божествената Личност, се заема с трансцендентално любовно служене. Той получава правото да влезе в царството Ваикун̣т̣ха, където няма материално страдание, нито смърт, нито влияние на времето. Да се осъзнае органично присъщото положение на живото същество, означава да се осъзнае висшето положение на Бога. Ако погрешно счита, че живото същество и Бога са тъждествени, човек остава в мрака и не е способен да служи предано. Той самият се опитва да стане Бог и така навлиза в кръговрата на раждането и смъртта. Но всеки, който разбере, че предназначението му е да служи, поема пътя на предаността и достига Ваикун̣т̣ха-лока. Преданото служене на Бога се нарича карма йога или буддхи йога.