Text 20
ТЕКСТ 20
Texto
Текст
nīlālaka-bhramara-maṇḍita-kuṇḍalāsyaḥ
śaṅkhābja-cakra-śara-cāpa-gadāsi-carma-
vyagrair hiraṇmaya-bhujair iva karṇikāraḥ
нӣла̄лака-бхрамара-ман̣д̣ита-кун̣д̣ала̄сях̣
шан̇кха̄бджа-чакра-шара-ча̄па-гада̄си-чарма-
вяграир хиран̣мая-бхуджаир ива карн̣ика̄рах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
śyāmaḥ — negruzco; hiraṇya-raśanaḥ — un vestido como el oro; arka-kirīṭa-juṣṭaḥ — con un yelmo tan resplandeciente como el Sol; nīla-alaka — rizos azul oscuro; bhramara — con abejas negras; maṇḍita-kuṇḍala-āsyaḥ — con el rostro adornado con pendientes; śaṅkha — caracola; abja — flor de loto; cakra — disco; śara — flechas; cāpa — arco; gadā — maza; asi — espada; carma — escudo; vyagraiḥ — llenas de; hiraṇmaya — dorados (brazaletes y pulseras); bhujaiḥ — con manos; iva — como; karṇikāraḥ — árbol florido.
шя̄мах̣ – смугъл; хиран̣я-рашанах̣ – със златисти дрехи; арка-кирӣт̣а-джуш̣т̣ах̣ – с корона, сияеща като слънце; нӣла-алака – синкави къдри; бхрамара – големи черни пчели; ман̣д̣ита-кун̣д̣ала-а̄сях̣ – с лик, украсен с обици; шан̇кха – раковина; абджа – лотос; чакра – диск; шара – стрели; ча̄па – лък; гада̄ – боздуган; аси – меч; чарма – щит; вяграих̣ – отрупан със; хиран̣мая – злато (гривни и украшения); бхуджаих̣ – с ръце; ива – като; карн̣ика̄рах̣ – цъфтящо дърво.
Traducción
Превод
Su color era negruzco; Sus ropas, amarillas como el oro; y Su yelmo, resplandeciente como el sol. Su cabello, del color de las abejas negras, emitía reflejos azulados, y llevaba pendientes adornándole el rostro. En Sus ocho manos, enjoyadas con pulseras y brazaletes de oro, sostenía una caracola, un disco, una maza, una flor de loto, una flecha, un arco, un escudo y una espada. Su cuerpo era como un árbol florido primorosamente adornado con flores.
Цветът на кожата му бе смугъл, дрехите му бяха златистожълти, а короната му сияеше като слънце. Косите му със синкав оттенък напомняха цвета на черни пчели, а ликът му бе украсен с обици. В осемте си ръце, окичени със златни гривни и украшения, Той държеше раковина, диск, боздуган, лотос, стрела, лък, щит и меч. Цялото му тяло напомняше кичесто дърво, отрупано с цветове.
Significado
Пояснение
El rostro del Señor Viṣṇu, según describe este verso, es como una flor de loto rodeada de abejas que zumban a su alrededor. Todos los ornamentos de Su cuerpo son como el oro fundido, con el color rojizo del sol al amanecer. El Señor aparece, como el sol por la mañana, para proteger a toda la creación universal. Sus brazos esgrimen distintas armas, y Sus ocho manos son como los ocho pétalos de la flor de loto. Todas las armas que se mencionan son para proteger a Sus devotos.
Както е описано в тази строфа, лицето на Бог Виш̣н̣у прилича на лотос, над който се вият жужащи пчели. С цвета си на разтопено злато украшенията и накитите по тялото на Виш̣н̣у напомнят червеникавозлатния изгрев на слънцето в ранната утрин. Богът, който се появява като изгряващото слънце, идва в материалния свят, за да защити цялото вселенско творение. В осемте си ръце Той държи различни оръжия, а дланите му са сравнявани с осемте листенца на лотоса. Оръжията, които Бог Виш̣н̣у носи, са му необходими, за да защитава своите предани.
Generalmente, Viṣṇu lleva en las cuatro manos un disco, una maza, una caracola y una flor de loto. Esos cuatro símbolos pueden verse dispuestos en distintos órdenes en las cuatro manos de Viṣṇu. La maza y el disco son los símbolos con que el Señor castiga a los canallas y demonios, y la flor de loto y la caracola son para bendecir a los devotos. Como se confirma en el Bhagavad-gītā (paritrāṇāya sādhūnām), el Señor siempre está dispuesto a proteger a los devotos y a aniquilar a los demonios. En el mundo material hay demonios y devotos, pero esa diferencia no existe en el mundo espiritual. En otras palabras, el Señor Viṣṇu es el propietario tanto del mundo material como del mundo espiritual. En el mundo material, prácticamente todo el mundo es de naturaleza demoníaca, pero también hay devotos, que aunque parecen estar en el mundo material, están situados siempre en el mundo espiritual. El devoto siempre está en la posición trascendental, y el Señor Viṣṇu siempre le protege.
В четирите си ръце Виш̣н̣у обикновено държи диск, боздуган, раковина и лотосов цвят. Тези четири атрибута могат да си разменят местата. Дискът и боздуганът са символи на наказанието и са предназначени за демоните и грешниците, а с лотоса и раковината Богът благославя преданите. Хората се делят на две категории: демони и предани. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че винаги е готов да защитава преданите и да унищожава демоните (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м). Деленето на хората на демони и предани съществува само в материалния свят; то е непознато в духовния свят. С други думи, Бог Виш̣н̣у е повелител и на материалния, и на духовния свят. В материалния свят почти всички имат демонична природа, но понякога се срещат и предани. В действителност обаче преданите непрекъснато се намират в духовния свят и само изглежда, че са в материалния. Един предан винаги е трансцендентален и винаги е под закрилата на Бог Виш̣н̣у.