Text 24
ТЕКСТ 24
Texto
Текст
sameṣv indriya-vṛttibhiḥ
na vigṛhṇāti vaiṣamyaṁ
priyam apriyam ity uta
самеш̣в индрия-вр̣ттибхих̣
на вигр̣хн̣а̄ти ваиш̣амям̇
приям априям итй ута
Palabra por palabra
Дума по дума
yadā — cuando; asya — del devoto; cittam — la mente; artheṣu — en los objetos de los sentidos; sameṣu — misma; indriya-vṛttibhiḥ — por las actividades de los sentidos; na — no; vigṛhṇāti — percibe; vaiṣamyam — diferencia; priyam — agradable; apriyam — desagradable; iti — de este modo; uta — ciertamente.
яда̄ – когато; ася – на предания; читтам – умът; артхеш̣у – в сетивните обекти; самеш̣у – същият; индрия-вр̣ттибхих̣ – от дейностите на сетивата; на – не; вигр̣хн̣а̄ти – възприема; ваиш̣амям – разлика; приям – приятно; априям – неприятно; ити – така; ута – несъмнено.
Traducción
Превод
En las actividades sensoriales, el devoto elevado tiene la mente equilibrada, y trasciende lo agradable y lo desagradable.
Умът на издигнатия предан става уравновесен в сетивните дейности, а самият той – трансцендентален към приятното и неприятното.
Significado
Пояснение
En el carácter del devoto muy avanzado, tenemos una muestra de lo que se entiende por avance en el conocimiento trascendental y desapego de la atracción de la materia. Para él nada es agradable ni desagradable, pues no hace nada por la complacencia de sus propios sentidos. Todo lo que hace y todo lo que piensa es para satisfacer a la Suprema Personalidad de Dios. El equilibrio de su mente se manifiesta tanto en el mundo material como en el espiritual. Puede entender que en el mundo material no hay nada bueno; todo es malo, pues está contaminado por la naturaleza material. Las conclusiones materialistas acerca del bien y del mal, de lo moral y lo inmoral, etc., no son más que invenciones o sentimientos de la mente. En realidad, en el mundo material no hay nada bueno. En el ámbito espiritual, todo es absolutamente bueno. En las diversidades espirituales no hay embriaguez. El devoto lo acepta todo con visión espiritual, y por ello, es equilibrado; esa es la señal de que está en una posición trascendental elevada. De un modo natural van surgiendo en él el desapego —vairāgya—, el conocimiento —jñāna—, y el conocimiento trascendental verdadero. La conclusión es que el devoto avanzado ajusta en su persona las cualidades trascendentales del Señor, y en ese sentido se vuelve cualitativamente uno con la Suprema Personalidad de Dios.
Личността на предания, който е постигнал най-висшето равнище на напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е ярко доказателство за това, колко важно е човек да придобие трансцендентално знание и непривързаност към материалното наслаждение. За него няма нищо приятно или неприятно, защото той не действа заради собственото си сетивно удовлетворение. Всичко, което той прави и мисли, има за цел да достави удоволствие на Божествената Личност. И в материалния, и в духовния свят умът му е винаги уравновесен и спокоен. Той разбира, че в материалния свят няма нищо, което да се нарече добро; всичко е лошо, защото е замърсено от материалната природа. Представите за добро и лошо, нравствено и безнравствено и т.н., създадени от материалистите, са или плод на ума, или голи емоции. В действителност в материалния свят няма нищо добро. А в духовния свят цари абсолютно добро. Духовното разнообразие е лишено от недостатъци. Преданият е уравновесен и спокоен, защото гледа на света с духовно зрение. Това е признакът, който показва, че той заема трансцендентална позиция. Той веднага постига непривързаност (ваира̄гя), после знание (гя̄на) и накрая истинско трансцендентално знание. Следователно качествата на напредналия предан са в хармония с трансценденталните качества на Бога и в този смисъл той става качествено равен на Върховната Божествена Личност.