Шрӣмад бха̄гаватам 3.32.24
Текст
самеш̣в индрия-вр̣ттибхих̣
на вигр̣хн̣а̄ти ваиш̣амям̇
приям априям итй ута
Дума по дума
яда̄ – когато; ася – на предания; читтам – умът; артхеш̣у – в сетивните обекти; самеш̣у – същият; индрия-вр̣ттибхих̣ – от дейностите на сетивата; на – не; вигр̣хн̣а̄ти – възприема; ваиш̣амям – разлика; приям – приятно; априям – неприятно; ити – така; ута – несъмнено.
Превод
Умът на издигнатия предан става уравновесен в сетивните дейности, а самият той – трансцендентален към приятното и неприятното.
Пояснение
Личността на предания, който е постигнал най-висшето равнище на напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е ярко доказателство за това, колко важно е човек да придобие трансцендентално знание и непривързаност към материалното наслаждение. За него няма нищо приятно или неприятно, защото той не действа заради собственото си сетивно удовлетворение. Всичко, което той прави и мисли, има за цел да достави удоволствие на Божествената Личност. И в материалния, и в духовния свят умът му е винаги уравновесен и спокоен. Той разбира, че в материалния свят няма нищо, което да се нарече добро; всичко е лошо, защото е замърсено от материалната природа. Представите за добро и лошо, нравствено и безнравствено и т.н., създадени от материалистите, са или плод на ума, или голи емоции. В действителност в материалния свят няма нищо добро. А в духовния свят цари абсолютно добро. Духовното разнообразие е лишено от недостатъци. Преданият е уравновесен и спокоен, защото гледа на света с духовно зрение. Това е признакът, който показва, че той заема трансцендентална позиция. Той веднага постига непривързаност (ваира̄гя), после знание (гя̄на) и накрая истинско трансцендентално знание. Следователно качествата на напредналия предан са в хармония с трансценденталните качества на Бога и в този смисъл той става качествено равен на Върховната Божествена Личност.