Text 32
ТЕКСТ 32
Texto
Текст
haro harati tad-vaśaḥ
viśvaṁ puruṣa-rūpeṇa
paripāti tri-śakti-dhṛk
харо харати тад-вашах̣
вишвам̇ пуруш̣а-рӯпен̣а
парипа̄ти три-шакти-дхр̣к
Palabra por palabra
Дума по дума
sṛjāmi — creo; tat — por Su; niyuktaḥ — nombramiento; aham — yo; haraḥ — el Señor Śiva; harati — destruye; tat-vaśaḥ — bajo Su subordinación; viśvam — el universo entero; puruṣa — la Personalidad de Dios; rūpeṇa — mediante Su forma eterna; paripāti — mantiene; tri-śakti-dhṛk — el controlador de las tres energías.
ср̣джа̄ми – творя; тат – чрез неговото; ниюктах̣ – пълномощие; ахам – аз; харах̣ – Шива; харати – унищожава; тат-вашах̣ – подчинени на него; вишвам – цялата вселена; пуруш̣а – Божествената Личност; рӯпен̣а – с вечната си форма; парипа̄ти – поддържа; три-шакти-дхр̣к – повелителят на трите енергии.
Traducción
Превод
Por Su voluntad, yo creo, el Señor Śiva destruye y Él Mismo, en Su forma eterna de la Personalidad de Dios, lo mantiene todo. Él es el poderoso controlador de estas tres energías.
По негова воля аз творя, Шива унищожава, а Той самият във вечната си форма на Божествената Личност поддържа всичко. Той е могъщият повелител на тези три енергии.
Significado
Пояснение
El concepto de «aquel que no tiene igual» se confirma aquí claramente. «Aquel» es el Señor Vāsudeva, y solo mediante Sus diferentes energías y expansiones se mantienen las diferentes manifestaciones, tanto en el mundo material como en el espiritual. También en el mundo material el Señor Vāsudeva lo es todo, tal como se afirma en el Bhagavad-gītā (7.19): vāsudevaḥ sarvam iti, todo es únicamente Vāsudeva. En los himnos védicos también se sostiene que el mismo Vāsudeva es supremo. En los Vedas se dice: vāsudevāt paro brahman na cānyo ’rtho ti tattvataḥ, de hecho, no hay verdad superior a Vāsudeva. Y el Señor Kṛṣṇa afirma la misma verdad en el Bhagavad-gītā (7.7): mattaḥ parataraṁ nānyat, «No hay nada por encima de Mí [el Señor Kṛṣṇa]». Así que el devoto personalista del Señor también acepta el concepto de identidad, al cual el impersonalista le da extremada importancia. La diferencia que hay entre ellos, es que el impersonalista niega la personalidad en fin de cuentas, mientras que el devoto le da más importancia a la Personalidad de Dios. El Śrīmad-Bhāgavatam explica esta verdad en el verso que se encuentra en discusión: el Señor Vāsudeva es aquel que no tiene igual, pero debido a que Él es todopoderoso, puede expandirse a Sí Mismo, así como también desplegar Sus omnipotencias. Aquí se dice que el Señor es omnipotente debido a tres energías (tri-śakti-dhṛk). Así que, principalmente, Sus tres energías son: la interna, la marginal y la externa. Esa energía externa también se despliega en las tres modalidades: bondad, pasión e ignorancia. En forma similar, la potencia interna también se despliega en tres modalidades espirituales —saṁvit, sandhinī y hlādinī—. La potencia marginal —la que constituye a las entidades vivientes— es también espiritual (prakṛtiṁ viddhi me parām), pero las entidades vivientes nunca son iguales al Señor. El Señor es nirasta-sāmya-atiśaya; en otras palabras, nadie es más grande que el Señor Supremo, ni igual a Él. Así que las entidades vivientes, incluso personalidades tan grandes como el Señor Brahmā y el Señor Śiva, se encuentran todas subordinadas al Señor. También en el mundo material, en Su forma eterna de Viṣṇu, Él mantiene y controla todos los asuntos de los semidioses, incluso de Brahmā y Śiva.
Тук категорично се утвърждава концепцията, че Богът е един. Ва̄судева е единственият Бог, а неговите разнообразни енергии и експанзии поддържат различните проявления в материалните и духовните светове. В материалния свят Бог Ва̄судева също е всичко, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19). Ва̄судевах̣ сарвам ити – всичко е Ва̄судева. И във ведическите химни Ва̄судева е приет за върховен. Във Ведите се казва: ва̄судева̄т паро брахман на ча̄ньо 'ртхо 'сти таттватах̣ – няма по-висша истина от Ва̄судева. Бог Кр̣ш̣н̣а потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (7.7). Маттах̣ паратарам̇ на̄нят – „Няма нищо над мен (Бог Кр̣ш̣н̣а)“. Така че преданите персоналисти също приемат концепцията за единството, на която имперсоналистите отдават такова голямо значение. Разликата е в това, че имперсоналистите накрая отричат понятието за личност, докато преданите отдават по-голямо значение на личността на Бога. Настоящите стихове на Шрӣмад Бха̄гаватам обясняват тази истина по следния начин: Бог Ва̄судева е единствен и неповторим, но благодарение на всемогъществото си Той се разпространява, а също и изявява абсолютната си енергия. Тук се казва, че Богът е всемогъщ повелител на трите основни енергии (три-шакти-дхр̣к). Основните му енергии са вътрешната, междинната и външната. Външната енергия от своя страна се разкрива в три гун̣и: добро, страст и невежество. Вътрешната енергия също се изявява в три духовни качества: сам̇вит, сандхинӣ и хла̄динӣ. Междинната енергия, представена от живите същества, също е духовна (пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м), но живите същества никога не са равни на Бога. Върховният Бог е нираста-са̄мя-атишая, т.е. няма никой равен на него или по-велик от него. Следователно всички живи същества, включително и великите личности като Брахма̄ и Шива, са подчинени на Бога. Във вечната си форма на Виш̣н̣у Той поддържа и управлява действията на Брахма̄, Шива и на всички полубогове в материалния свят.