Text 20
ТЕКСТ 20
Texto
Текст
iti keṣv api niścayaḥ
atrānurūpaṁ rājarṣe
vimṛśa sva-manīṣayā
ити кеш̣в апи нишчаях̣
атра̄нурӯпам̇ ра̄джарш̣е
вимр̣ша сва-манӣш̣ая̄
Palabra por palabra
Дума по дума
apratarkyāt — más allá de la capacidad de razonar; anirdeśyāt — más allá de la capacidad de pensar; iti — así pues; keṣu — alguien; api — también; niścayaḥ — concluido categóricamente; atra — en esto; anurūpam — cuál de ellos está en lo correcto; rāja-ṛṣe — ¡oh, sabio entre los reyes!; vimṛśa — juzga por ti mismo; sva — con tu propio; manīṣayā — poder de inteligencia.
апратаркя̄т – отвъд силата на разума; анирдешя̄т – отвъд границите на ума; ити – така; кеш̣у – някой; апи – също; нишчаях̣ – направиха категорично заключение; атра – тук; анурӯпам – кое от тях е правилно; ра̄джа-р̣ш̣е – о, мъдрецо сред царете; вимр̣ша – прецени сам; сва – със собствената си; манӣш̣ая̄ – сила на интелигентността.
Traducción
Превод
También hay algunos pensadores que creen que nadie puede determinar la causa de la aflicción por medio de la argumentación, ni conocerla mediante la imaginación, ni expresarla con palabras. ¡Oh, sabio entre los reyes!, juzga por ti mismo, reflexionando sobre todo esto con tu propia inteligencia.
Има и мислители, които смятат, че никой не може да установи причината за страданията чрез разсъждения; че човек не може да си я представи, нито да я изрази с думи. О, мъдрецо сред царете, прецени сам, като обмислиш всичко това и използваш интелигентността си.
Significado
Пояснение
Como se explicó antes, los vaiṣṇavistas, los devotos del Señor, sí creen que nada puede ocurrir sin la sanción del Señor Supremo. Él es el director supremo, ya que Él confirma en el Bhagavad-gītā (15.15) que, en la forma del Paramātmā omnipresente, permanece en el corazón de todos, vigila todas las acciones y es testigo de todas las actividades. Aquí se refuta el argumento del ateo que dice que uno no puede ser castigado por sus fechorías a menos que estas se demuestren ante un magistrado competente, pues nosotros aceptamos al testigo perpetuo y compañero constante del ser viviente. El ser viviente puede que haya olvidado todo lo que ha hecho en su vida pasada o presente, pero uno debe saber que, en el mismo árbol del cuerpo material, el alma individual y el Alma Suprema, esta en forma de Paramātmā, están sentadas como dos pájaros. Uno de ellos, el ser viviente, está saboreando las frutas del árbol, mientras que el Ser Supremo se encuentra ahí para ser testigo de las actividades. Por consiguiente, el aspecto Paramātmā, el Alma Suprema, es en realidad el testigo de todas las actividades del ser viviente, y solo por indicación de Él puede el ser viviente recordar u olvidar lo que puede que haya hecho en el pasado. Él es, pues, tanto el omnipresente Brahman impersonal, como el Paramātmā localizado que hay en el corazón de todo el mundo. Él es el conocedor de todo pasado, presente y futuro, y no es posible esconderle nada. Los devotos conocen esta verdad y, por consiguiente, desempeñan sus deberes con sinceridad, sin ponerse extremadamente ansiosos de recibir recompensas. Aparte de eso, uno no puede predecir las reacciones del Señor, ni mediante la especulación, ni mediante la erudición. ¿Por qué Él pone a unos en dificultades y a otros no? Él es el Supremo conocedor del conocimiento védico y, así pues, Él es el verdadero vedantista. Al mismo tiempo, Él es el compilador del Vedānta. Nadie es independiente de Él, y todo el mundo está dedicado a Su servicio de diferentes maneras. En el estado condicionado, el ser viviente presta esos servicios forzado por la naturaleza material, mientras que en el estado liberado el ser viviente es ayudado por la naturaleza espiritual en el amoroso servicio voluntario que le presta al Señor. No hay ninguna incongruencia ni embriaguez en Sus acciones. Todas están en la senda de la Verdad Absoluta. Bhīṣmadeva analizó correctamente las acciones inconcebibles del Señor. Se concluye, entonces, que los sufrimientos del representante de la religión y de la representante de la Tierra, tal como estos se encontraban ante Mahārāja Parīkṣit, se habían planeado para demostrar que Mahārāja Parīkṣit era el gobernante ideal, en virtud de que sabía bien cómo brindarles protección a las vacas (la Tierra) y a los brāhmaṇas (los principios religiosos), los dos pilares del adelanto espiritual. Todo el mundo se halla bajo el control absoluto del Señor. Cuando Él desea que alguien haga algo, está muy en lo correcto en Su acción sin tomar en consideración el caso específico. Así se puso a prueba la grandeza de Mahārāja Parīkṣit. Ahora veamos cómo él resuelve esto con su mente sagaz.
Както обяснихме по-горе, ваиш̣н̣авите, преданите на Бога, вярват, че нищо не може да стане без разрешението на Върховния Бог. Той е върховният ръководител, защото както сам потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), се намира във всяко сърце като всепроникващата Парама̄тма̄. Той следи действията на всеки и е свидетел на всички постъпки на живите същества. Твърденията на атеистите, че никой не може да бъде наказан за злодеянията си, докато не бъде изобличен от сведущ съдник, не са основателни, защото ние признаваме съществуването на вечния свидетел и постоянния спътник на живото същество. Живото същество може да забрави всичко, което е извършило в миналия или в сегашния си живот, но човек трябва да знае, че в материалното тяло, което може да бъде сравнено с дърво, се намират две птици: индивидуалната душа и Парама̄тма̄, Върховната Душа. Едната от тях, живото същество, кълве от плодовете на дървото, докато Върховното същество наблюдава дейностите ѝ. Така аспектът Парама̄тма̄, Върховната Душа, наистина става свидетел на всички дейности на живото същество и само по нейната воля живото същество може да забрави или да си спомни това, което е извършило в миналото. И така, Богът е всепроникващият безличностен Брахман и локализираната във всяко сърце Парама̄тма̄. Той познава съвършено миналото, настоящето и бъдещето и нищо не може да му убегне. Преданите знаят тази истина, затова честно изпълняват задълженията си, без да се грижат твърде много за възнаграждението, което ще получат. Освен това човек не може да прецени поведението на Бога чрез разсъждения или с помощта на светска образованост. Защо на едни изпраща трудности, а на други не? Той е върховният познавач на ведическото знание и затова е истинският веда̄нтист. В същото време Той е и съставителят на Веда̄нта. Всички зависят от него и всички му служат посвоему. Когато живото същество е обусловено, то служи, принуждавано от материалната енергия, а когато е освободено, духовната природа му помага да отдава на Бога доброволно служене. Действията на Бога са лишени от замърсявания и непоследователност. Те всички се извършват в Абсолютната Истина. Бхӣш̣мадева правилно оценил непостижимите действия на Бога. Следователно може да се каже, че страданията на представителите на религията и на Земята, които стояли пред Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, били замислени предварително, за да докажат, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е съвършен управник, защото знаел как да защитава кравите (Земята) и бра̄хман̣ите (религиозните принципи) – двата стълба на духовното усъвършенстване. Всички се намират изцяло под властта на Бога. Всеки път, когато Той пожелае някой да направи нещо, Той постъпва безпогрешно. По такъв начин Богът подложил на изпитание величието на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Сега нека видим как проницателният ум на царя му помогнал да намери изход от това положение.