Text 32
ТЕКСТ 32
Texto
Текст
saṁsthāṁ yadu-kulasya ca
svaḥ-pathāya matiṁ cakre
nibhṛtātmā yudhiṣṭhiraḥ
сам̇стха̄м̇ яду-кулася ча
свах̣-патха̄я матим̇ чакре
нибхр̣та̄тма̄ юдхиш̣т̣хирах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
niśamya — deliberando; bhagavat — respecto al Señor; mārgam — las formas en que ocurren Su aparición y desaparición; saṁsthām — fin; yadu-kulasya — de la dinastía del rey Yadu; ca — también; svaḥ — la morada del Señor; pathāya — camino a; matim — deseo; cakre — prestó atención; nibhṛta-ātmā — solitario y a solas; yudhiṣṭhiraḥ — el rey Yudhiṣṭhira.
нишамя – размишлявайки; бхагават – за Бога; ма̄ргам – пътищата на появяването и напускането му; сам̇стха̄м – край; яду-кулася – на династията на цар Яду; ча – също; свах̣ – обителта на Бога; патха̄я – по пътя на; матим – желание; чакре – обърна внимание; нибхр̣та-а̄тма̄ – единствен; юдхиш̣т̣хирах̣ – цар Юдхиш̣т̣хира.
Traducción
Превод
Al oír que el Señor Kṛṣṇa había regresado a Su morada y al enterarse del fin de la manifestación terrenal de la dinastía Yadu, Mahārāja Yudhiṣṭhira decidió ir de vuelta al hogar, de vuelta a Dios.
След като чу, че Бог Кр̣ш̣н̣а се е върнал в своята обител, и като разбра какъв е бил краят на земното проявление на династията Яду, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира реши да се върне вкъщи, обратно при Бога.
Significado
Пояснение
Mahārāja Yudhiṣṭhira también volvió su atención hacia las instrucciones del Bhagavad-gītā, después de oír que el Señor se había ido de ante la visión de la gente de la Tierra. Él comenzó a deliberar acerca de la manera en que el Señor aparece y desaparece. La misión de la aparición y desaparición del Señor en el universo mortal depende por completo de Su voluntad suprema. Ninguna energía superior lo obliga a aparecer o desaparecer, como en el caso de los seres vivientes, los cuales aparecen y desaparecen forzados por las leyes de la naturaleza. Cuando quiera que el Señor lo desea, puede aparecer en absolutamente cualquier parte, sin perturbar Su aparición y desaparición en algún otro lugar. Él es como el sol. El sol aparece y desaparece de motu propio en cualquier lugar, sin perturbar su presencia en otros lugares. El sol aparece por la mañana en la India, sin desaparecer del hemisferio occidental. El sol se halla presente en absolutamente todas partes de todo el sistema solar, pero da la impresión de que en un determinado lugar el sol aparece por la mañana, y también desaparece en algún momento fijo de la tarde. La limitación del factor tiempo no es de importancia ni siquiera en el caso del sol, y ni qué hablar del Señor Supremo, quien es el creador y controlador del sol. Por consiguiente, en el Bhagavad-gītā se declara que cualquiera que entienda de hecho la trascendental aparición y desaparición del Señor mediante Su energía inconcebible, se libera de las leyes del nacimiento y la muerte y es puesto en el eterno cielo espiritual, donde se encuentran los planetas Vaikuṇṭha. Allí, esas personas liberadas pueden vivir eternamente sin los tormentos del nacimiento, la muerte, la vejez y las enfermedades. En el cielo espiritual, el Señor y aquellos que están dedicados eternamente al amoroso servicio trascendental del Señor, son todos eternamente jóvenes, porque ahí no hay vejez ni enfermedades, ni tampoco hay muerte. Como no hay muerte, no hay nacimiento. Se concluye, pues, que por el simple hecho de entender en verdad la aparición y desaparición del Señor, uno puede alcanzar la etapa perfecta de la vida eterna. Por consiguiente, Mahārāja Yudhiṣṭhira también comenzó a considerar el ir de vuelta a Dios. El Señor aparece en la Tierra o en cualquier otro planeta mortal junto con Sus asociados, quienes viven con Él eternamente, y los miembros de la familia Yadu que se habían dedicado a complementar los pasatiempos del Señor, son nada más y nada menos que Sus asociados eternos, así como también lo son Mahārāja Yudhiṣṭhira, y los hermanos y la madre de este, etc. Como la desaparición y aparición del Señor y Sus asociados eternos son trascendentales, uno no debe dejarse confundir por los aspectos externos de esa aparición y desaparición.
Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също съсредоточил вниманието си върху наставленията на Бхагавад-гӣта̄, когато научил, че Богът се е оттеглил от взора на земните жители. Той започнал да размишлява за начина, по който Богът се появява и оттегля. Мисията на появяването му в този смъртен свят и на напускането му зависи изцяло от върховната му воля. За разлика от живото същество, което се появява и изчезва по силата на природните закони, Богът не е принуден от никаква висша енергия да се появява или да се оттегля. Той може да се появи, когато пожелае и откъдето пожелае, и това появяване на определено място не му пречи да се появява и да напуска и на някое друго място. Той е като слънцето. Слънцето се появява и изчезва от някое място по собствена воля, но това ни най-малко не пречи да присъства и на други места. Сутрин слънцето се появява в Индия и едновременно с това остава в западното полукълбо. Слънцето се намира навсякъде в Слънчевата система, но външно изглежда, че сутрин се появява на определено място, а в определен час от вечерта си отива. Дори слънцето не е ограничено от времето, какво остава за Върховния Бог, който е създател и повелител на слънцето. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че този, който наистина разбира трансценденталното появяване и напускане на Бога, осъществявано чрез неразбираемата му енергия, се освобождава от законите на раждането и смъртта и се издига до вечното духовно небе, където се намират планетите Ваикун̣т̣ха. Там освободените души живеят вечно, без да са подложени на страданията на раждането, смъртта, старостта и болестите. В духовното небе Богът и тези, които вечно му отдават трансцендентално любовно служене, са вечно млади, защото там няма нито старост, нито болести, нито смърт. Там няма смърт, затова няма и раждане. Следователно просто като разбере истински появяването и оттеглянето на Бога, човек може да постигне съвършеното равнище на вечния живот. И така, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също започнал да мисли за завръщане при Бога. Богът се появява на тази Земя или на някоя друга тленна планета заедно със спътниците си, които вечно живеят с него. Потомците на рода Яду, които помагали в забавленията на Бога, също били негови вечни спътници, както и Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира със своите братя, майка и пр. Появяването и напускането на Бога и на вечните му придружители е трансцендентално, затова човек не трябва да се подвежда по външните белези на тези дейности.