Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.32

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също съсредоточил вниманието си върху наставленията на Бхагавад-гӣта̄, когато научил, че Богът се е оттеглил от взора на земните жители. Той започнал да размишлява за начина, по който Богът се появява и оттегля. Мисията на появяването му в този смъртен свят и на напускането му зависи изцяло от върховната му воля. За разлика от живото същество, което се появява и изчезва по силата на природните закони, Богът не е принуден от никаква висша енергия да се появява или да се оттегля. Той може да се появи, когато пожелае и откъдето пожелае, и това появяване на определено място не му пречи да се появява и да напуска и на някое друго място. Той е като слънцето. Слънцето се появява и изчезва от някое място по собствена воля, но това ни най-малко не пречи да присъства и на други места. Сутрин слънцето се появява в Индия и едновременно с това остава в западното полукълбо. Слънцето се намира навсякъде в Слънчевата система, но външно изглежда, че сутрин се появява на определено място, а в определен час от вечерта си отива. Дори слънцето не е ограничено от времето, какво остава за Върховния Бог, който е създател и повелител на слънцето. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че този, който наистина разбира трансценденталното появяване и напускане на Бога, осъществявано чрез неразбираемата му енергия, се освобождава от законите на раждането и смъртта и се издига до вечното духовно небе, където се намират планетите Ваикун̣т̣ха. Там освободените души живеят вечно, без да са подложени на страданията на раждането, смъртта, старостта и болестите. В духовното небе Богът и тези, които вечно му отдават трансцендентално любовно служене, са вечно млади, защото там няма нито старост, нито болести, нито смърт. Там няма смърт, затова няма и раждане. Следователно просто като разбере истински появяването и оттеглянето на Бога, човек може да постигне съвършеното равнище на вечния живот. И така, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също започнал да мисли за завръщане при Бога. Богът се появява на тази Земя или на някоя друга тленна планета заедно със спътниците си, които вечно живеят с него. Потомците на рода Яду, които помагали в забавленията на Бога, също били негови вечни спътници, както и Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира със своите братя, майка и пр. Появяването и напускането на Бога и на вечните му придружители е трансцендентално, затова човек не трябва да се подвежда по външните белези на тези дейности.