TEXT 37
ТЕКСТ 37
Texto
Текст
bhasma-sāt kurute ’rjuna
jñānāgniḥ sarva-karmāṇi
bhasma-sāt kurute tathā
бхасма-са̄т куруте 'рджуна
гя̄на̄гних̣ сарва-карма̄н̣и
бхасма-са̄т куруте татха̄
Palabra por palabra
Дума по дума
yathā — tal como; edhāṁsi — leña; samiddhaḥ — ardiente; agniḥ — fuego; bhasma-sāt — a cenizas; kurute — reduce; arjuna — ¡oh, Arjuna!; jñāna-agniḥ — el fuego del conocimiento; sarva-karmāṇi — todas las reacciones a las actividades materiales; bhasma-sāt — a cenizas; kurute — reduce; tathā — de manera similar.
ятха̄ – точно както; едха̄м̇си – дърва за горене; самиддхах̣ – пламтящият; агних̣ – огън; бхасма-са̄т – пепел; куруте – превръща; арджуна – о, Арджуна; гя̄на-агних̣ – огънят на знанието; сарва-карма̄н̣и – всички последици от материалните дейности; бхасма-са̄т – на пепел; куруте – то превръща; татха̄ – по същия начин.
Traducción
Превод
Así como un fuego ardiente convierte la leña en cenizas, ¡oh, Arjuna!, así mismo el fuego del conocimiento reduce a cenizas todas las reacciones de las actividades materiales.
О, Арджуна, както пламтящият огън превръща дървата в пепел, така и огънят на знанието изпепелява всички последици от материалните дейности.
Significado
Пояснение
El conocimiento perfecto acerca del ser y el Superser y de la relación que hay entre ellos, se dice aquí que se asemeja al fuego. Este fuego no solo quema todas las reacciones de las actividades impías, sino también todas las reacciones de las actividades piadosas, reduciéndolas a cenizas. Hay muchas etapas de reacción: reacción en formación, reacción en estado de fructificación, reacción ya obtenida y reacción a priori. Pero el conocimiento acerca de la posición constitucional de la entidad viviente reduce todo a cenizas. Cuando uno tiene conocimiento completo, todas las reacciones, tanto a priori como a posteriori, quedan consumidas. En los Vedas (Bṛhad-āraṇyaka Upaniṣad 4.4.22) se declara: ubhe uhaivaiṣa ete taraty amṛtaḥ sādhv-asādhūni, «Uno supera tanto las acciones piadosas del trabajo como las impías».
Съвършеното знание за душата, Свръхдушата и техните взаимоотношения тук е сравнено с огън. Този огън изпепелява не само последиците от греховни дейности, но също и тези от благочестивите ни дела. Последиците могат да бъдат най-различни: назряващи, даващи плод, вече изживени и все още непроявени. Но знанието за духовната природа на живото същество превръща всичко в пепел. Със съвършено знание всички последствия – проявени и непроявени – се унищожават. Във Ведите (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 4.4.22) се казва: убхе ухаиваиш̣а ете таратй амр̣тах̣ са̄дхв-аса̄дхӯнӣ – „Човек преодолява както благочестивите, така и неблагочестивите последствия от дейностите си“.