TEXT 43
ТЕКСТ 43
Texto
Текст
saṁstabhyātmānam ātmanā
jahi śatruṁ mahā-bāho
kāma-rūpaṁ durāsadam
сам̇стабхя̄тма̄нам а̄тмана̄
джахи шатрум̇ маха̄-ба̄хо
ка̄ма-рӯпам̇ дура̄садам
Palabra por palabra
Дума по дума
evam — así pues; buddheḥ — a la inteligencia; param — superior; buddhvā — sabiendo; saṁstabhya — estabilizando; ātmānam — la mente; ātmanā — mediante una inteligencia deliberada; jahi — conquista; śatrum — el enemigo; mahā-bāho — ¡oh, tú, el de los poderosos brazos!; kāma-rūpam — en la forma de la lujuria; durāsadam — formidable.
евам – така; буддхех̣ – спрямо интелигентността; парам – по-висш; буддхва̄ – като знае; сам̇стабхя – чрез обуздаване; а̄тма̄нам – умът; а̄тмана̄ – със съзнателна интелигентност; джахи – да победи; шатрум – врага; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; ка̄ма-рӯпам – под формата на похот; дура̄садам – страшен.
Traducción
Превод
En consecuencia, sabiendo que uno es trascendental a los sentidos, la mente y la inteligencia materiales, ¡oh, Arjuna, el de los poderosos brazos!, se debe estabilizar la mente mediante una inteligencia espiritual deliberada [el proceso de conciencia de Kṛṣṇa], y así, mediante la fuerza espiritual, conquistar a ese insaciable enemigo conocido como la lujuria.
О, силноръки Арджуна, когато разбере, че е трансцендентален към материалните сетива, ума и интелигентността, човек трябва да обуздае ума си със съзнателна духовна интелигентност (Кр̣ш̣н̣а съзнание) и така с духовна сила да победи този ненаситен враг – похотта.
Significado
Пояснение
Este tercer capítulo del Bhagavad-gītā dirige de un modo concluyente hacia el estado de conciencia de Kṛṣṇa, mediante el hecho de uno conocerse como servidor eterno de la Suprema Personalidad de Dios, sin considerar que el vacío impersonal es el fin último. En la existencia material de la vida, es indudable que a uno lo influencian las propensiones de la lujuria y el deseo de dominar los recursos de la naturaleza material. El deseo de enseñorearse y de complacer los sentidos es el peor enemigo del alma condicionada; pero mediante la fuerza del proceso de conciencia de Kṛṣṇa, uno puede controlar los sentidos materiales, la mente y la inteligencia. Uno no debe abandonar repentinamente el trabajo y los deberes prescritos; pero por medio del desarrollo gradual de conciencia de Kṛṣṇa, uno puede situarse en una posición trascendental —sin que lo influencien la mente y los sentidos materiales—, en virtud de una inteligencia estable, dirigida hacia la identidad pura de uno. Ésa es la esencia de este capítulo. En la etapa inmadura de la existencia material, las especulaciones filosóficas y los intentos artificiales de controlar los sentidos a través de la supuesta práctica de posturas yóguicas, nunca pueden ayudar al hombre a dirigirse hacia la vida espiritual. Él debe ser adiestrado en el proceso de conciencia de Kṛṣṇa por una inteligencia superior.
Трета глава на Бхагавад-гӣта̄ окончателно насочва към Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като става ясно, че човек е вечен слуга на Върховната Божествена Личност и безличностната пустота не е крайната цел на човешкия живот. Материалното съществуване предполага склонност към похот и желание за господство над природните ресурси. Жаждата за власт и сетивно наслаждение е най-големият враг на обусловената душа; но със силата на Кр̣ш̣н̣а съзнание могат да се овладеят материалните сетива, ума и интелигентността. Няма нужда човек да изоставя работата и предписаните си задължения изведнъж; постепенното развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание ще го издигне до духовно равнище, отвъд влиянието на сетивата и ума – достатъчно е неговата интелигентност да бъде постоянно насочена към чистата му същност. Това е целият смисъл на тази глава. В незрелия стадий на материално съществуване философските търсения и изкуствените опити да се овладеят сетивата чрез т.нар. практика на йогийски пози няма да помогнат в духовния живот. Човек трябва да бъде обучен в Кр̣ш̣н̣а съзнание от по-висша интелигентност.
Así terminan los significados de Bhaktivedanta correspondientes al capítulo tercero del Śrīmad Bhagavad-gītā, titulado: «Karma-yoga, o el desempeño del deber prescrito de uno con conciencia de Kṛṣṇa».
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху трета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Карма йога – изпълняване на предписаните задължения в Кр̣ш̣н̣а съзнание“.