CHAPTER TWENTY-TWO

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

The Orbits of the Planets

Орбитите на планетите

In this chapter the orbits of the planets are described. According to the movements of the moon and other planets, all the inhabitants of the universe are prone to auspicious and inauspicious situations. This is referred to as the influence of the stars.

В тази глава са описани орбитите на планетите. Движенията на Луната и другите планети определят добрата и лошата участ на всички вселенски обитатели. Това се нарича влияние на звездите.

The sun-god, who controls the affairs of the entire universe, especially in regard to heat, light, seasonal changes and so on, is considered an expansion of Nārāyaṇa. He represents the three Vedas — Ṛg, Yajur and Sāma — and therefore he is known as Trayīmaya, the form of Lord Nārāyaṇa. Sometimes the sun-god is also called Sūrya Nārāyaṇa. The sun-god has expanded himself in twelve divisions, and thus he controls the six seasonal changes and causes winter, summer, rain and so on. Yogīs and karmīs following the varṇāśrama institution, who practice haṭha or aṣṭāṅga-yoga or who perform agnihotra sacrifices, worship Sūrya Nārāyaṇa for their own benefit. The demigod Sūrya is always in touch with the Supreme Personality of Godhead, Nārāyaṇa. Residing in outer space, which is in the middle of the universe, between Bhūloka and Bhuvarloka, the sun rotates through the time circle of the zodiac, represented by twelve rāśis, or signs, and assumes different names according to the sign he is in. For the moon, every month is divided into two fortnights. Similarly, according to solar calculations, a month is equal to the time the sun spends in one constellation; two months constitute one season, and there are twelve months in a year. The entire area of the sky is divided into two halves, each representing an ayana, the course traversed by the sun within a period of six months. The sun travels sometimes slowly, sometimes swiftly and sometimes at a moderate speed. In this way it travels within the three worlds, consisting of the heavenly planets, the earthly planets and outer space. These orbits are referred to by great learned scholars by the names Saṁvatsara, Parivatsara, Iḍāvatsara, Anuvatsara and Vatsara.

Богът на Слънцето, управляващ вселенските дела – най-вече излъчването на топлина и светлина, смяната на сезоните и пр., – е смятан за разширение на На̄ра̄ян̣а. Олицетворение на трите Веди – Р̣г, Яджур и Са̄ма – той е известен като Трайӣмая, форма на Бог На̄ра̄ян̣а. Понякога е наричан и Сӯря На̄ра̄ян̣а. Богът на Слънцето се разширява в дванайсет подразделения и така осъществява смяната на сезоните, настъпването на зимата и лятото, валежите от дъжд и пр. Следвайки принципите на варн̣а̄шрама, йогӣте, които практикуват хат̣ха и аш̣т̣а̄н̇га-йога и кармӣте, които извършват жертвоприношенията агнихотра, почитат Сӯря На̄ра̄ян̣а за собственото си благополучие. Полубогът Сӯря е винаги свързан с Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а. Слънцето обитава космическото пространство в средата на вселената – между Бхӯлока и Бхуварлока – и пътува през времевия кръг на зодиака, представен от дванайсетте ра̄ши, зодиакалните знаци; в зависимост от знака, в който се намира, той приема различни имена. Лунният месец се дели на два периода от по две седмици. А слънчевият месец е времето, през което Слънцето пребивава в дадено съзвездие; два месеца образуват един сезон, а дванайсет месеца съставляват една година. Небесната сфера се разделя на две половини; всяка от тях представлява една аяна – пътят, изминаван от Слънцето за шест месеца. Като се движи бавно, бързо или умерено, Слънцето обхожда трите свята, състоящи се от райските планети, земните планети и космическото пространство. Великите учени назовават орбитите му с имената Сам̇ватсара, Париватсара, Ид̣а̄ватсара, Ануватсара и Ватсара.

The moon is situated 100,000 yojanas above the rays of the sunshine. Day and night on the heavenly planets and Pitṛloka are calculated according to its waning and waxing. Above the moon by a distance of 200,000 yojanas are some stars, and above these stars is Śukra-graha (Venus), whose influence is always auspicious for the inhabitants of the entire universe. Above Śukra-graha by 200,000 yojanas is Budha-graha (Mercury), whose influence is sometimes auspicious and sometimes inauspicious. Next, above Budha-graha by 200,000 yojanas, is Aṅgāraka (Mars), which almost always has an unfavorable influence. Above Aṅgāraka by another 200,000 yojanas is the planet called Bṛhaspati-graha (Jupiter), which is always very favorable for qualified brāhmaṇas. Above Bṛhaspati-graha is the planet Śanaiścara (Saturn), which is very inauspicious, and above Saturn is a group of seven stars occupied by great saintly persons who are always thinking of the welfare of the entire universe. These seven stars circumambulate Dhruvaloka, which is the residence of Lord Viṣṇu within this universe.

Луната е разположена 100 000 йоджани над лъчите на Слънцето. Денят и нощта на райските планети и Питр̣лока се определят от нейните фази на намаляване и нарастване. На 300 000 йоджани над Луната има няколко други звезди, а над тях се намира Шукра-граха (Венера), която винаги влияе благотворно на всички жители във вселената. На 200 000 йоджани над Шукра-граха е Будха-граха (Меркурий), чието влияние понякога е благоприятно, а друг – неблагоприятно. На още 200 000 йоджани над Будха-граха е Ан̇га̄рака (Марс); нейното влияние почти винаги е отрицателно. 200 000 йоджани над Ан̇га̄рака е планетата Бр̣хаспати-граха (Юпитер), която е винаги благосклонна към достойните бра̄хман̣и. Над нея се намира планетата Шанаишчара (Сатурн) – много неблагоприятна, а над Сатурн са разположени седем звезди, обитавани от велики светци, постоянно загрижени за доброто на цялата вселена. Седемте звезди обикалят около Дхрувалока, жилището на Бог Виш̣н̣у във вселената.

Text 1:: King Parīkṣit inquired from Śukadeva Gosvāmī: My dear lord, you have already affirmed the truth that the supremely powerful sun-god travels around Dhruvaloka with both Dhruvaloka and Mount Sumeru on his right. Yet at the same time the sun-god faces the signs of the zodiac and keeps Sumeru and Dhruvaloka on his left. How can we reasonably accept that the sun-god proceeds with Sumeru and Dhruvaloka on both his left and right simultaneously?

ТЕКСТ 1:: Цар Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: Повелителю мой, ти потвърди, че могъщият бог на Слънцето обикаля около Дхрувалока, която заедно с планината Сумеру се пада от дясната му страна. Същевременно той е обърнат към знаците на зодиака, а Сумеру и Дхрувалока са от лявата му страна. Как да приемем обяснението, че при движението на Слънцето Сумеру и Дхрувалока са едновременно от лявата и дясната му страна?

Text 2:: Śrī Śukadeva Gosvāmī clearly answered: When a potter’s wheel is moving and small ants located on that big wheel are moving with it, one can see that their motion is different from that of the wheel because they appear sometimes on one part of the wheel and sometimes on another. Similarly, the signs and constellations, with Sumeru and Dhruvaloka on their right, move with the wheel of time, and the antlike sun and other planets move with them. The sun and planets, however, are seen in different signs and constellations at different times. This indicates that their motion is different from that of the zodiac and the wheel of time itself.

ТЕКСТ 2:: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ отговори ясно: Ако по въртящото се грънчарско колело лазят мравки, те описват движение, различно от неговото и понякога са в една част на колелото, а друг път – в друга. По същия начин зодиакалните знаци и съзвездията със Сумеру и Дхрувалока от дясната им страна се въртят с колелото на времето, а Слънцето и другите планети се движат заедно с тях, подобно на мравките. Но Слънцето и планетите по различно време се виждат в различни знаци и съзвездия. Тоест тяхното движение не съвпада с това на зодиака и колелото на времето.

Text 3:: The original cause of the cosmic manifestation is the Supreme Personality of Godhead, Nārāyaṇa. When great saintly persons, fully aware of the Vedic knowledge, offered prayers to the Supreme Person, He descended to this material world in the form of the sun to benefit all the planets and purify fruitive activities. He divided Himself into twelve parts and created seasonal forms, beginning with spring. In this way He created the seasonal qualities, such as heat, cold and so on.

ТЕКСТ 3:: Изначалната причина на космическото проявление е Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а. Когато велики святи личности, дълбоко запознати с ведическото знание, отправиха молитви към Върховния, Той се появи в материалния свят под формата на Слънцето, за да дари с благополучие всички планети и да пречисти плодоносните дейности. Той се раздели на дванайсет части и създаде различните сезони, като започна с пролетта. Така бяха създадени и техните характеристики: топлина, студ и пр.

Text 4:: According to the system of four varṇas and four āśramas, people generally worship the Supreme Personality of Godhead, Nārāyaṇa, who is situated as the sun-god. With great faith they worship the Supreme Personality as the Supersoul according to ritualistic ceremonies handed down in the three Vedas, such as agnihotra and similar higher and lower fruitive acts, and according to the process of mystic yoga. In this way they very easily attain the ultimate goal of life.

ТЕКСТ 4:: Според системата от четири варн̣и и четири а̄шрама, хората обикновено почитат Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, в облика му на бога на Слънцето. С голяма вяра те почитат Върховната Личност и в образа на Свръхдушата според ритуалите, изложени в трите Веди, например агнихотра и подобни висши или нисши плодоносни дейности; те следват и пътя на мистичната йога. Така всички лесно постигат крайната цел на живота.

Text 5:: The sun-god, who is Nārāyaṇa, or Viṣṇu, the soul of all the worlds, is situated in outer space between the upper and lower portions of the universe. Passing through twelve months on the wheel of time, the sun comes in touch with twelve different signs of the zodiac and assumes twelve different names according to those signs. The aggregate of those twelve months is called a saṁvatsara, or an entire year. According to lunar calculations, two fortnights — one of the waxing moon and the other of the waning — form one month. That same period is one day and night for the planet Pitṛloka. According to stellar calculations, a month equals two and one quarter constellations. When the sun travels for two months, a season passes, and therefore the seasonal changes are considered parts of the body of the year.

ТЕКСТ 5:: Богът на Слънцето, който е На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у – душата на всички светове, се намира в космическото пространство между горните и долните части на вселената. Минавайки през дванайсет месеца в колелото на времето, Слънцето влиза в съприкосновение с дванайсетте зодиакални знака и приема дванайсет различни имена. Сборът от дванайсетте месеца се нарича сам̇ватсара, една цяла година. От гледна точка на лунните изчисления, месецът се дели на два двуседмични периода, през които Луната се увеличава и намалява. Толкова трае едно денонощие на планетата Питр̣лока. Според звездните изчисления един месец е равен на две и една четвърт съзвездия. Докато Слънцето пътува два такива месеца, минава един сезон, затова смените на сезоните са считани за части от тялото на годината.

Text 6:: Thus the time the sun takes to rotate through half of outer space is called an ayana, or its period of movement [in the north or in the south].

ТЕКСТ 6:: А времето, за което Слънцето преминава половината от космическото пространство, се нарича аяна, неговият период на движение (на север или на юг).

Text 7:: The sun-god has three speeds — slow, fast and moderate. The time he takes to travel entirely around the spheres of heaven, earth and space at these three speeds is referred to, by learned scholars, by the five names Saṁvatsara, Parivatsara, Iḍāvatsara, Anuvatsara and Vatsara.

ТЕКСТ 7:: Богът на Слънцето се движи с три скорости: бавна, бърза и умерена. Учените обясняват времето, за което той прави една пълна обиколка на райските владения, земните планети и космическото пространство, с пет названия: Сам̇ватсара, Париватсара, Ид̣а̄ватсара, Ануватсара и Ватсара.

Text 8:: Above the rays of the sunshine by a distance of 100,000 yojanas [800,000 miles] is the moon, which travels at a speed faster than that of the sun. In two lunar fortnights the moon travels through the equivalent of a saṁvatsara of the sun, in two and a quarter days it passes through a month of the sun, and in one day it passes through a fortnight of the sun.

ТЕКСТ 8:: На 100 000 йоджани (1 300 000 километра) отвъд слънчевите лъчи се намира Луната, която се движи със скорост, по-голяма от тази на Слънцето. За два свои двуседмични периода Луната изминава разстояние, което Слънцето изминава за една сам̇ватсара; за два и четвърт дена – разстояние, изминавано от Слънцето за месец; за едно денонощие изминава толкова, колкото Слънцето за две седмици.

Text 9:: When the moon is waxing, the illuminating portions of it increase daily, thus creating day for the demigods and night for the pitās. When the moon is waning, however, it causes night for the demigods and day for the pitās. In this way the moon passes through each constellation of stars in thirty muhūrtas [an entire day]. The moon is the source of nectarean coolness that influences the growth of food grains, and therefore the moon-god is considered the life of all living entities. He is consequently called Jīva, the chief living being within the universe.

ТЕКСТ 9:: Когато Луната расте, светлата ѝ страна се увеличава ежедневно; тогава настъпва ден за полубоговете и нощ за питите. А когато Луната намалява, настава нощ за полубоговете и ден за питите. Така Луната преминава през всички съзвездия за трийсет мухӯрти (един цял ден). Тя излъчва нектарна хладина и влияе благотворно на посевите. Затова богът на Луната е смятан за жизнената сила на всички създания. Той е наричан още Джӣва, главното живо същество във вселената.

Text 10:: Because the moon is full of all potentialities, it represents the influence of the Supreme Personality of Godhead. The moon is the predominating deity of everyone’s mind, and therefore the moon-god is called Manomaya. He is also called Annamaya because he gives potency to all herbs and plants, and he is called Amṛtamaya because he is the source of life for all living entities. The moon pleases the demigods, pitās, human beings, animals, birds, reptiles, trees, plants and all other living entities. Everyone is satisfied by the presence of the moon. Therefore the moon is also called Sarvamaya [all-pervading].

ТЕКСТ 10:: Тъй като Луната притежава неизчерпаеми енергии, тя символизира могъществото на Върховната Божествена Личност. Луната е господстващото божество на ума, затова богът на Луната се нарича Маномая. Той е наричан и Аннамая, защото дава енергия на тревите и растенията, а също и Амр̣тамая – жизненият извор на всички създания. Луната носи щастие на полубогове, пити, хора, животни, птици, влечуги, дървета и растения и на всички други живи същества. Затова е наричана и Сарвамая (вездесъща).

Text 11:: There are many stars located 200,000 yojanas [1,600,000 miles] above the moon. By the supreme will of the Supreme Personality of Godhead, they are fixed to the wheel of time, and thus they rotate with Mount Sumeru on their right, their motion being different from that of the sun. There are twenty-eight important stars, headed by Abhijit.

ТЕКСТ 11:: На 300 000 йоджани (3 900 000 километра) над Луната се намират много звезди. По волята на Върховната Божествена Личност те са разположени в колелото на времето и описват своите орбити така, че планината Сумеру остава от дясната им страна. Тяхното движение е различно от това на Слънцето. Има двайсет и осем основни звезди, главната сред които – Абхиджит.

Text 12:: Some 1,600,000 miles above this group of stars is the planet Venus, which moves at almost exactly the same pace as the sun according to swift, slow and moderate movements. Sometimes Venus moves behind the sun, sometimes in front of the sun and sometimes along with it. Venus nullifies the influence of planets that are obstacles to rainfall. Consequently its presence causes rainfall, and it is therefore considered very favorable for all living beings within this universe. This has been accepted by learned scholars.

ТЕКСТ 12:: А на 2 600 000 километра над тези звезди се намира планетата Венера; тя също се движи бързо, бавно и умерено. Скоростите ѝ почти съвпадат с трите скорости на Слънцето. Понякога Венера се движи зад Слънцето, друг път – пред него, а понякога – редом с него. Венера обезсилва влиянието на планетите, причиняващи суша. Благодарение на присъствието ѝ валят обилни дъждове и затова тя е много благотворна за всички живи същества във вселената. Това е мнението на учените.

Text 13:: Mercury is described to be similar to Venus, in that it moves sometimes behind the sun, sometimes in front of the sun and sometimes along with it. It is 1,600,000 miles above Venus, or 7,200,000 miles above earth. Mercury, which is the son of the moon, is almost always very auspicious for the inhabitants of the universe, but when it does not move along with the sun, it forbodes cyclones, dust, irregular rainfall, and waterless clouds. In this way it creates fearful conditions due to inadequate or excessive rainfall.

ТЕКСТ 13:: Меркурий прилича на Венера по това, че се движи зад Слънцето, пред него и редом с него. Тази планета се намира на 2 600 000 километра над Венера и 11 700 000 километра над Земята. Меркурий е син на Луната и почти винаги влияе благотворно върху обитателите на вселената, но когато не се движи редом със Слънцето, вещае урагани, прашни бури, нередовни валежи и безводни облаци. Заради оскъдните или прекомерни дъждове, които предизвиква, Меркурий буди страх у хората.

Text 14:: Situated 1,600,000 miles above Mercury, or 8,800,000 miles above earth, is the planet Mars. If this planet does not travel in a crooked way, it crosses through each sign of the zodiac in three fortnights and in this way travels through all twelve, one after another. It almost always creates unfavorable conditions in respect to rainfall and other influences.

ТЕКСТ 14:: На 2 600 000 километра над Меркурий, на 14 300 000 километра над Земята, се намира планетата Марс. Ако не се движи ретроградно, Марс преминава през всеки един от дванайсетте зодиакални знака за шест седмици. Тази планета почти винаги създава неблагоприятни условия за валежите; има и други отрицателни влияния.

Text 15:: Situated 1,600,000 miles above Mars, or 10,400,000 miles above earth, is the planet Jupiter, which travels through one sign of the zodiac within the period of a Parivatsara. If its movement is not curved, the planet Jupiter is very favorable to the brāhmaṇas of the universe.

ТЕКСТ 15:: На 2 600 000 километра над Марс, 16 900 000 километра над Земята, се намира Юпитер, който преминава през всеки отделен знак на зодиака за една Париватсара, ако не се движи ретроградно. Юпитер влияе много благотворно на бра̄хман̣ите във вселената.

Text 16:: Situated 1,600,000 miles above Jupiter, or 12,000,000 miles above earth, is the planet Saturn, which passes through one sign of the zodiac in thirty months and covers the entire zodiac circle in thirty Anuvatsaras. This planet is always very inauspicious for the universal situation.

ТЕКСТ 16:: На 2 600 000 километра над Юпитер, 19 500 000 километра над Земята, се намира планетата Сатурн. Тя минава през един зодиакален знак за трийсет месеца и обхожда целия зодиак за трийсет Ануватсари. Тази планета е винаги неблагоприятна за всички във вселената.

Text 17:: Situated 8,800,000 miles above Saturn, or 20,800,000 miles above earth, are the seven saintly sages, who are always thinking of the well-being of the inhabitants of the universe. They circumambulate the supreme abode of Lord Viṣṇu, known as Dhruvaloka, the polestar.

ТЕКСТ 17:: На 14 300 000 километра над Сатурн, 33 800 000 километра над Земята, обитават седемте мъдреци, постоянно загрижени за благополучието на жителите на вселената. Техните седем звезди обикалят върховната обител на Бог Виш̣н̣у, наречена Дхрувалока, Полярната звезда.