Texts 5-6
ТЕКСТОВЕ 5 – 6
Devanagari
Деванагари (азбука)
अयं जनो नाम चलन् पृथिव्यां
य: पार्थिव: पार्थिव कस्य हेतो: ।
तस्यापि चाङ्घ्र्योयोरधि गुल्फजङ्घा-
जानूरुमध्योरशिरोधरांसा: ॥ ५ ॥
अंसेऽधि दार्वी शिबिका च यस्यां
सौवीरराजेत्यपदेश आस्ते ।
यस्मिन् भवान् रूढनिजाभिमानो
राजास्मि सिन्धुष्विति दुर्मदान्ध: ॥ ६ ॥
Text
Текст
ayaṁ jano nāma calan pṛthivyāṁ
yaḥ pārthivaḥ pārthiva kasya hetoḥ
tasyāpi cāṅghryor adhi gulpha-jaṅghā-
jānūru-madhyora-śirodharāṁsāḥ
аям̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивя̄м̇
ях̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива кася хетох̣
тася̄пи ча̄н̇гхрьор адхи гулпха-джан̇гха̄-
джа̄нӯру-мадхьора-широдхара̄м̇са̄х̣
sauvīra-rājety apadeśa āste
yasmin bhavān rūḍha-nijābhimāno
rājāsmi sindhuṣv iti durmadāndhaḥ
саувӣра-ра̄джетй ападеша а̄сте
ясмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но
ра̄джа̄сми синдхуш̣в ити дурмада̄ндхах̣
Synonyms
Дума по дума
brāhmaṇaḥ uvāca — the brāhmaṇa said; ayam — this; janaḥ — person; nāma — celebrated as such; calan — moving; pṛthivyām — on the earth; yaḥ — who; pārthivaḥ — a transformation of the earth; pārthiva — O King, who possesses a similar earthly body; kasya — for what; hetoḥ — reason; tasya api — of him also; ca — and; aṅghryoḥ — feet; adhi — above; gulpha — ankles; jaṅghā — calves; jānu — knees; uru — thighs; madhyora — waist; śiraḥ-dhara — neck; aṁsāḥ — shoulders; aṁse — shoulder; adhi — upon; dārvī — made of wood; śibikā — palanquin; ca — and; yasyām — on which; sauvīra-rājā — the King of Sauvīra; iti — thus; apadeśaḥ — known as; āste — there is; yasmin — in which; bhavān — Your Lordship; rūḍha — imposed upon; nija-abhimānaḥ — having a conception of false prestige; rājā asmi — I am the King; sindhuṣu — in the state of Sindhu; iti — thus; durmada-andhaḥ — captivated by false prestige.
бра̄хман̣ах̣ ува̄ча – бра̄хман̣ът каза; аям – този; джанах̣ – човек; на̄ма – известен като; чалан – движещ се; пр̣тхивя̄м – по земята; ях̣ – който; па̄ртхивах̣ – преобразувана пръст; па̄ртхива – о, царю, който притежава също такова тяло от пръст; кася – поради каква; хетох̣ – причина; тася апи – на него също; ча – и; ан̇гхрьох̣ – стъпала; адхи – горе; гулпха – глезени; джан̇гха̄ – прасци; джа̄ну – колена; уру – бедра; мадхьора – кръст; ширах̣-дхара – шия; ам̇са̄х̣ – рамене; ам̇се – рамо; адхи – върху; да̄рвӣ – направен от дърво; шибика̄ – паланкин; ча – и; яся̄м – в който; саувӣра-ра̄джа̄ – царят на Саувӣра; ити – така; ападешах̣ – наречен; а̄сте – има; ясмин – в което; бхава̄н – твоя милост; рӯд̣ха – мамещ се; ниджа-абхима̄нах̣ – с погрешни високомерни представи; ра̄джа̄ асми – аз съм царят; синдхуш̣у – в държавата Синдху; ити – така; дурмада-андхах̣ – пленен от фалшив престиж.
Translation
Превод
The self-realized brāhmaṇa Jaḍa Bharata said: Among the various material combinations and permutations, there are various forms and earthly transformations. For some reason, these move on the surface of the earth and are called palanquin carriers. Those material transformations which do not move are gross material objects like stones. In any case, the material body is made of earth and stone in the form of feet, ankles, calves, knees, thighs, torso, throat and head. Upon the shoulders is the wooden palanquin, and within the palanquin is the so-called King of Sauvīra. The body of the King is simply another transformation of earth, but within that body Your Lordship is situated and falsely thinking that you are the King of the state of Sauvīra.
Просветленият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Различните материални съчетания и форми не са нищо друго, освен преобразувания на пръстта. По една или друга причина някои от тях се скитат по света и се наричат носачи на паланкин. Преобразуванията, които не се движат, са груби материални обекти, например камъни. Материалното тяло е направено от пръст и камък под формата на стъпала, глезени, прасци, колена, бедра, торс, шия и глава. Раменете носят дървения паланкин, а вътре седи великият цар на Саувӣра. Царското тяло е просто видоизменена пръст, но в това тяло се намира твоя милост и се самозалъгва, че е владетелят на царство Саувӣра.
Purport
Пояснение
After analyzing the material bodies of the palanquin carrier and the palanquin passenger, Jaḍa Bharata concludes that the real living force is the living entity. The living entity is the offshoot or offspring of Lord Viṣṇu; therefore within this material world, among moving and nonmoving things, the real principle is Lord Viṣṇu. Due to His presence, everything is working, and there are actions and reactions. One who understands Lord Viṣṇu as the original cause of everything is to be understood to be perfectly situated in knowledge. Although he was falsely proud of being a king, King Rahūgaṇa was not really situated in knowledge. Therefore he was rebuking the palanquin carriers, including the self-realized brāhmaṇa Jaḍa Bharata. This is the first accusation Jaḍa Bharata made against the King, who was daring to talk to a learned brāhmaṇa from the flimsy ground of ignorance, identifying everything with matter. King Rahūgaṇa argued that the living entity is within the body and that when the body is fatigued the living entity within must therefore be suffering. It is clearly explained in the following verses that the living entity does not suffer due to the body’s fatigue. Śrīla Viśvanātha Cakravartī gives an example of a child heavily decorated with ornaments; although the child’s body is very delicate, he does not feel fatigue, nor do the parents think that his ornaments should be taken away. The living entity has nothing to do with bodily pains and pleasures. These are simply mental concoctions. An intelligent man will find the original cause of everything. Material combinations and permutations may be a matter of fact in worldly dealings, but actually the living force, the soul, has nothing to do with them. Those who are materially upset take care of the body and manufacture daridra-nārāyaṇa (poor Nārāyaṇa). However, it is not a fact that the soul or Supersoul becomes poor simply because the body is poor. These are the statements of ignorant people. The soul and Supersoul are always apart from bodily pleasure and pain.
Като анализира материалните тела на носача на паланкина и на пътника в него, Джад̣а Бхарата стига до заключението, че истинската жизнена сила е живото същество. Живото същество е потомък или частица от Бог Виш̣н̣у; тоест в материалния свят Бог Виш̣н̣у е действеният принцип на движещите се и неподвижните създания. От неговото присъствие се задвижва всичко, осъществяват се действия и последици. Този, който приема Бог Виш̣н̣у за изначална причина на всичко, е постигнал съвършено знание. Високомерен и надут, цар Рахӯган̣а бил далеч от истинското знание. Затова се разгневил на носачите, в това число и на просветления бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата. Това е първото обвинение на Джад̣а Бхарата срещу царя, осмелил се да поучава един образован бра̄хман̣а, приравнявайки всичко с материята от неубедителната позиция на невежеството. Цар Рахӯган̣а твърдял, че живото същество се намира в тялото и когато тялото е уморено, душата в него страда. В следващите стихове изрично ще бъде обяснено, че живото същество не страда от умората на тялото. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ дава пример с дете, отрупано с накити; въпреки че тялото му е нежно и слабо, то не се уморява от тежките бижута, а и родителите му не искат да ги свалят. Живото същество няма нищо общо с телесните страдания и удоволствия. Те са само умствени измислици. Интелигентният човек би открил изначалната причина на всичко. Материалните превъплъщения и преобразувания може да са осезаема реалност в светските отношения, но в действителност жизнената сила, душата, няма нищо общо с тях. Материално разочарованите посвещават много време и грижи на тялото и създават култа към даридра-на̄ра̄ян̣а (бедният На̄ра̄ян̣а). Но Свръхдушата или душата не стават бедни просто защото тялото е бедно. Така разсъждават само невежите. Душата и Свръхдушата са отвъд удоволствието и болката на тялото.