Text 77
ТЕКСТ 77
Devanagari
Деванагари (азбука)
मद्गीतगीतात्सुप्रीताच्छ्रेयसामेकवल्लभात् ॥ ७७ ॥
Text
Текст
yad yad icchaty asatvaram
mad-gīta-gītāt suprītāc
chreyasām eka-vallabhāt
яд яд иччхатй асатварам
мад-гӣта-гӣта̄т супрӣта̄ч
чхреяса̄м ека-валлабха̄т
Synonyms
Дума по дума
vindate — achieves; puruṣaḥ — a devotee; amuṣmāt — from the Personality of Godhead; yat yat — that which; icchati — desires; asatvaram — being fixed; mat-gīta — sung by me; gītāt — by the song; su-prītāt — from the Lord, who is very pleased; śreyasām — of all benediction; eka — one; vallabhāt — from the dearmost.
виндате – получава; пуруш̣ах̣ – предан; амуш̣ма̄т – от Божествената Личност; ят ят – това, което; иччхати – поиска; асатварам – твърдо следващ; мат-гӣта – изпята от мен; гӣта̄т – от песента; су-прӣта̄т – от Бога, който е много доволен; шреяса̄м – на всички благословии; ека – една; валлабха̄т – от най-скъпата.
Translation
Превод
The Supreme Personality of Godhead is the dearmost objective of all auspicious benedictions. A human being who sings this song sung by me can please the Supreme Personality of Godhead. Such a devotee, being fixed in the Lord’s devotional service, can acquire whatever he wants from the Supreme Lord.
Всички благословии водят към една цел – Върховната Божествена Личност, която е най-скъпа на всички. Като пее тази песен, изпята от мен, човек може да удовлетвори Върховния Бог. Такъв предан, твърдо поел по пътя на преданото служене, може да получи от Бога всичко, което поиска.
Purport
Пояснение
As stated in Bhagavad-gītā (6.22), yaṁ labdhvā cāparaṁ lābhaṁ manyate nādhikaṁ tataḥ: if one can attain the favor of the Supreme Personality of Godhead, he has nothing to aspire for, nor does he desire any other gain. When Dhruva Mahārāja became perfect by austerity and saw the Supreme Personality of Godhead face to face, he was offered any kind of benediction he wanted. However, Dhruva replied that he did not want anything, for he was perfectly satisfied with the benediction of seeing the Lord. Except for the service of the Supreme Lord, whatever we want is called illusion, māyā. Śrī Caitanya Mahāprabhu said, jīvera ‘svarūpa’ haya — kṛṣṇera ‘nitya-dāsa’: every living entity is an eternal servant of the Lord. (Cc. Madhya 20.108) Therefore when one engages in the service of the Lord, he realizes the highest perfection of life. A faithful servant can fulfill any desire by the grace of the master, and one who engages in the transcendental loving service of the Lord has nothing to aspire for separately. All his desires are fulfilled simply by engaging constantly in the Lord’s loving service. Lord Śiva shows us that any devotee can be successful simply by chanting the prayers which he has recited.
В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) е казано: ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣ – ако човек спечели милостта на Върховната Божествена Личност, той не желае нищо повече и не се стреми към никакви други цели. Когато с лишения и аскетизъм Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал съвършенство и видял Върховната Божествена Личност лице в лице, Богът бил готов да му даде всичко, каквото той пожелаел. Но Дхрува отвърнал, че не му трябва нищо, защото е напълно удовлетворен от самата благословена възможност да го вижда. С изключение на служенето за Върховния Бог всичко останало, което бихме могли да желаем, е илюзия, ма̄я̄. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва: джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера нитя-да̄са (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.108). Всяко живо същество е вечен слуга на Бога. Следователно, когато служи на Бога, човек постига най-висшето съвършенство. Всички желания на верния слуга се изпълняват по милостта на неговия господар, затова този, който отдава на Бога трансцендентално любовно служене, не полага нарочни усилия, за да реализира желанията си. Всичките му желания се изпълняват благодарение на това че той постоянно и с любов служи на Бога. Шива ни уверява, че всеки предан може да постигне успех просто като повтаря молитвите, изпети от него.