Skip to main content
Library » Śrīmad-Bhāgavatam (Bhāgavata Purāṇa) » Canto 3: The Status Quo

CHAPTER FOUR

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Vidura Approaches Maitreya

Видура среща Маитрея

Text 1:
Thereafter, all of them [the descendants of Vṛṣṇi and Bhoja], being permitted by the brāhmaṇas, partook of the remnants of prasāda and also drank liquor made of rice. By drinking they all became delirious, and, bereft of knowledge, they touched the cores of each other’s hearts with harsh words.
ТЕКСТ 1:
После всички (потомците на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа) с позволението на бра̄хман̣ите опитаха остатъците от праса̄да и освен това пиха оризово вино. От виното те се опиха и в несвяст започнаха да сипят един срещу друг груби думи, които ги засегнаха до дъното на сърцата им.
Text 2:
As by the friction of bamboos destruction takes place, so also, at sunset, by the interaction of the faults of intoxication, all their minds became unbalanced, and destruction took place.
ТЕКСТ 2:
Както триенето между бамбуците води до унищожение, така на залез-слънце заради пороците на пиянството разсъдъкът им се помъти и те започнаха да се изтребват взаимно.
Text 3:
The Personality of Godhead, Lord Śrī Kṛṣṇa, after foreseeing the end [of His family] by His internal potency, went to the bank of the river Sarasvatī, sipped water, and sat down underneath a tree.
ТЕКСТ 3:
Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, с помощта на вътрешната си енергия предвиждаше края (на своя род). Тогава Той отиде на брега на река Сарасватӣ, пийна малко вода и седна под едно дърво.
Text 4:
The Lord is the vanquisher of the distresses of one who is surrendered unto Him. Thus He who desired to destroy His family told me previously to go to Badarikāśrama.
ТЕКСТ 4:
Богът предпазва от всички страдания този, който му се е отдал. Затова когато реши да унищожи рода си, преди това Той ми каза да отида в Бадарика̄шрама.
Text 5:
Yet in spite of my knowing His desire [to destroy the dynasty], O Arindama [Vidura], I followed Him because it was impossible for me to bear separation from the lotus feet of the master.
ТЕКСТ 5:
Но въпреки че знаех за желанието му (да унищожи династията), о, Ариндама (Видура), аз го последвах, защото не можех да понеса раздялата с лотосовите нозе на моя господар.
Text 6:
Thus following, I saw my patron and master [Lord Śrī Kṛṣṇa] sitting alone and deeply thinking, taking shelter on the bank of the river Sarasvatī although He is the shelter of the goddess of fortune.
ТЕКСТ 6:
И така, аз тръгнах след него и видях как моят покровител и господар (Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) седи усамотен и потънал в дълбок размисъл, приел подслон на брега на река Сарасватӣ, въпреки че Той самият е подслон за богинята на процъфтяването.
Text 7:
The Lord’s body is blackish, but is eternal, full of bliss and knowledge, and very, very beautiful. His eyes are always peaceful, and they are reddish like the rising morning sun. I could immediately recognize Him as the Supreme Personality of Godhead by His four hands, different symbolic representations, and yellow silk garments.
ТЕКСТ 7:
Тялото на Бога е възчерно на цвят, но е вечно, изпълнено с блаженство и знание и много, много красиво. Очите му, винаги безметежни, са червеникави като изгряващото утринно слънце. Когато видях четирите му ръце, различните символи в тях и жълтите му копринени дрехи, веднага разбрах, че Той е Върховната Божествена Личност.
Text 8:
The Lord was sitting, taking rest against a young banyan tree, with His right lotus foot on His left thigh, and although He had left all household comforts, He looked quite cheerful in that posture.
ТЕКСТ 8:
Богът седеше, облегнал гръб на едно младо баняново дърво, положил десния си лотосов крак върху лявото си бедро, и макар че се беше отказал от семейния уют, изглеждаше много радостен в тази поза.
Text 9:
At that time, after traveling in many parts of the world, Maitreya, a great devotee of the Lord and a friend and well-wisher of the great sage Kṛṣṇa-dvaipāyana Vyāsa, reached that spot out of his own perfect accord.
ТЕКСТ 9:
Тогава по волята на щастливия случай, след дълго странстване по света, на това място пристигна Маитрея, който бе велик предан на Бога, приятел и доброжелател на великия мъдрец Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са.
Text 10:
Maitreya Muni was greatly attached to Him [the Lord], and he was listening in a pleasing attitude, with his shoulder lowered. With a smile and a particular glance upon me, having allowed me to rest, the Lord spoke as follows.
ТЕКСТ 10:
Маитрея Муни бе силно привързан към него (към Бога) и го слушаше с радост, навел рамо на една страна. Богът погледна усмихнато право към мен и след като ме покани да седна, каза следните думи.
Text 11:
O Vasu, I know from within your mind what you desired in the days of yore when the Vasus and other demigods responsible for expanding the universal affairs performed sacrifices. You particularly desired to achieve My association. This is very difficult for others to obtain, but I award it unto you.
ТЕКСТ 11:
О, Васу, познавам всички твои помисли и затова ми е известно какво желаеше в далечни времена, когато Васувците и останалите полубогове, които бяха отговорни за хода на вселенските дела, извършваха жертвоприношения. Ти искаше единствено да можеш да общуваш с мен. Аз те дарявам с тази възможност, която е непостижима за другите.
Text 12:
O honest one, your present life is the last and the supermost because in this term of life you have been awarded My ultimate favor. Now you can go to My transcendental abode, Vaikuṇṭha, by leaving this universe of conditioned living entities. Your visit to Me in this lonely place because of your pure and unflinching devotional service is a great boon for you.
ТЕКСТ 12:
О, достопочтени, сегашният ти живот е последен за теб и е най-съвършеният, защото в него ти получи моята най-висша милост. Сега можеш да напуснеш тази вселена на обусловени живи същества и да заминеш за трансценденталната ми обител Вайкун̣т̣ха. Това, че воден от чистото си и непоколебимо предано служене, ме срещна в това уединено място, е голямо благо за теб.
Text 13:
O Uddhava, in the lotus millennium in the days of yore, at the beginning of the creation, I spoke unto Brahmā, who is situated on the lotus that grows out of My navel, about My transcendental glories, which the great sages describe as Śrīmad-Bhāgavatam.
ТЕКСТ 13:
О, Уддхава, в дълбока древност, още в началото на творението, по време на милениума на лотоса, Аз говорих на Брахма̄, който седи върху израсналия от пъпа ми лотосов цвят, за моето трансцендентално величие. Великите мъдреци наричат това откровение „Шрӣмад Бха̄гаватам“.
Text 14:
Uddhava said: O Vidura, when I was thus favored at every moment by the Supreme Personality of Godhead and addressed by Him with great affection, my words failed in tears, and the hairs on my body erupted. After smearing my tears, I, with folded hands, spoke like this.
ТЕКСТ 14:
Уддхава каза: О, Видура, така Върховната Божествена Личност всеки един миг изливаше благословията си върху мен и ми говореше с огромна любов, и тогава моите слова заседнаха в гърлото ми, удавени в сълзи, а космите по тялото ми настръхнаха. Щом избърсах сълзите си, аз допрях молитвено длани и казах.
Text 15:
O my Lord, devotees who engage in the transcendental loving service of Your lotus feet have no difficulty in achieving anything within the realm of the four principles of religiosity, economic development, sense gratification and liberation. But, O great one, as far as I am concerned, I have preferred only to engage in the loving service of Your lotus feet.
ТЕКСТ 15:
О, Господи мой, преданите, които са се посветили на трансцендентално любовно служене в твоите лотосови нозе, лесно постигат всичко, свързано с четирите принципа: религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но лично аз, о, велики, предпочитам да служа с любов на лотосовите Ти нозе.
Text 16:
My Lord, even the learned sages become disturbed in their intelligence when they see that Your Greatness engages in fruitive work although You are free from all desires, that You take birth although You are unborn, that You flee out of fear of the enemy and take shelter in a fort although You are the controller of invincible time, and that You enjoy householder life surrounded by many women although You enjoy in Your Self.
ТЕКСТ 16:
О, Господи, дори учените мъдреци се объркват, когато видят как Ти, Всемогъщият, се занимаваш с плодоносни дейности, въпреки че си напълно лишен от желания, как се раждаш, въпреки че си нероден, как Ти, господарят на непобедимото време, в страха си бягаш от врага и се скриваш в крепост, как въпреки че си удовлетворен вътре в себе си, се наслаждаваш на семеен живот и се обграждаш с много жени.
Text 17:
O my Lord, Your eternal Self is never divided by the influence of time, and there is no limitation to Your perfect knowledge. Thus You were sufficiently able to consult with Yourself, yet You called upon me for consultation, as if bewildered, although You are never bewildered. And this act of Yours bewilders me.
ТЕКСТ 17:
О, Господи, времето няма власт на тебе, вечния и неделимия, а съвършеното Ти знание не знае предели. Ти си напълно способен да вземаш съвсем сам всички решения и въпреки това ме викаше, за да чуеш моя съвет, сякаш наистина беше объркан, макар че нищо не е в състояние да те обърка. Тези твои постъпки ме озадачават.
Text 18:
My Lord, kindly explain to us, if You think us competent to receive it, that transcendental knowledge which gives enlightenment about Yourself and which You explained before to Brahmājī.
ТЕКСТ 18:
О, Господи, ако смяташ, че съм достоен, моля те, повери ми това трансцендентално знание, което разкрива тебе самия и което преди време Ти предаде на Брахма̄джӣ.
Text 19:
When I thus expressed my heartfelt desires unto the Supreme Personality of Godhead, the lotus-eyed Lord instructed me about His transcendental situation.
ТЕКСТ 19:
Когато открих съкровените си желания пред Върховната Божествена Личност, лотосоокият Бог ми разказа за трансценденталното си положение.
Text 20:
I have studied the path of understanding self-knowledge from my spiritual master, the Personality of Godhead, and thus after circumambulating Him I have come to this place, very much aggrieved due to separation.
ТЕКСТ 20:
Така от духовния си учител, Божествената Личност, аз узнах пътя на себепознанието и след като обиколих Бога, дойдох тук, съкрушен от раздялата.
Text 21:
My dear Vidura, now I am mad for want of the pleasure of seeing Him, and just to mitigate this I am now proceeding to Badarikāśrama in the Himālayas for association, as I have been instructed by Him.
ТЕКСТ 21:
Скъпи Видура, сега, лишен от щастието да го виждам, съм като обезумял от скръб и за да облекча болката си, съм тръгнал за Бадарика̄шрама в Хималаите, където да общувам, както самият Той ми повели.
Text 22:
There in Badarikāśrama the Personality of Godhead, in His incarnation as the sages Nara and Nārāyaṇa, has been undergoing great penance since time immemorial for the welfare of all amiable living entities.
ТЕКСТ 22:
Там, в Бадарика̄шрама, Божествената Личност, инкарнирала в образа на мъдреците Нара и На̄ра̄ян̣а, от незапомнени времена извършва сурови отречения за благото на всички скъпи за него живи същества.
Text 23:
Śrī Śukadeva Gosvāmī said: After hearing from Uddhava all about the annihilation of his friends and relatives, the learned Vidura pacified his overwhelming bereavement by dint of his transcendental knowledge.
ТЕКСТ 23:
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: С помощта на трансценденталното си знание мъдрият Видура успя да уталожи безутешната скръб, която го бе обзела, когато той научи от Уддхава за изтреблението на своите приятели и роднини.
Text 24:
While Uddhava, the chief and most confidential amongst the devotees of the Lord, was going away, Vidura, in affection and confidence, questioned him.
ТЕКСТ 24:
Когато Уддхава, главният и най-довереният от отдадените на Бога, вече се канеше да си ходи, Видура, движен от любов и вяра, се обърна към него с молба.
Text 25:
Vidura said: O Uddhava, because the servants of Viṣṇu, the Lord, wander in the interest of serving others, it is quite fit that you kindly describe the self-knowledge with which you have been enlightened by the Lord Himself.
ТЕКСТ 25:
Видура каза: О, Уддхава, слугите на Бог Виш̣н̣у бродят по света, за да служат на другите, затова ще е много уместно, ако проявиш добрина и ми предадеш знанието за аза, с което те просветли самият Бог.
Text 26:
Śrī Uddhava said: You may take lessons from the great learned sage Maitreya, who is nearby and who is worshipable for reception of transcendental knowledge. He was directly instructed by the Personality of Godhead while He was about to quit this mortal world.
ТЕКСТ 26:
Шрӣ Уддхава каза: Можеш да приемеш наставления от великия и учен мъдрец Маитрея, който е наблизо и е достоен за почит, защото е получил трансцендентално знание. То му бе предадено от самия Бог, Върховната Личност, когато Той се готвеше да напусне тленния свят.
Text 27:
Śukadeva Gosvāmī said: O King, after thus discussing with Vidura the transcendental name, fame, qualities, etc., on the bank of the Yamunā, Uddhava was overwhelmed with great affliction. He passed the night as if it were a moment, and thereafter he went away.
ТЕКСТ 27:
Шукадева Госва̄мӣ каза: О, царю, след този разговор с Видура на брега на Ямуна̄, в който двамата беседваха за трансценденталното име, слава и качества, Уддхава отново бе обзет от силна мъка. За него нощта премина като един миг, а после, когато настъпи утрото, той си отиде.
Text 28:
The King inquired: At the end of the pastimes of the Lord of the three worlds, Śrī Kṛṣṇa, and after the disappearance of the members of the Vṛṣṇi and Bhoja dynasties, who were the best of the great commanders, why did Uddhava alone remain?
ТЕКСТ 28:
Царят попита: Забавленията на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Бога на трите свята, приключиха и най-добрите от великите пълководци, потомците на династиите Вр̣ш̣н̣и и Бходжа, напуснаха този свят. Защо единствен Уддхава остана?
Text 29:
Śukadeva Gosvāmī replied: My dear King, the cursing of the brāhmaṇas was only a plea, but the actual fact was the supreme desire of the Lord. He wanted to disappear from the face of the earth after dispatching His excessively numerous family members. He thought to Himself as follows.
ТЕКСТ 29:
Шукадева Госва̄мӣ отвърна: Скъпи царю, проклятието на бра̄хман̣ите беше само предлог. Истинската причина бе висшата воля на Бога. Той искаше да изчезне от лицето на Земята, след като изпрати оттук първо безбройните си роднини. Той мислеше следното.
Text 30:
Now I shall leave the vision of this mundane world, and I see that Uddhava, the foremost of My devotees, is the only one who can be directly entrusted with knowledge about Me.
ТЕКСТ 30:
Сега ще се скрия от погледа на материалния свят и виждам, че Уддхава, най-издигнатият от моите предани, е единственият, който заслужава да му бъде поверено знанието за мен.
Text 31:
Uddhava is not inferior to Me in any way because he is never affected by the modes of material nature. Therefore he may remain in this world in order to disseminate specific knowledge of the Personality of Godhead.
ТЕКСТ 31:
Уддхава по нищо не ми отстъпва, защото никога не е под въздействието на материалните гун̣и. Затова нека той да остане в този свят и да разпространява съкровеното знание за мен, Божествената Личност.
Text 32:
Śukadeva Gosvāmī informed the King that Uddhava, being thus instructed by the Supreme Personality of Godhead, who is the source of all Vedic knowledge and the spiritual master of the three worlds, reached the pilgrimage site of Badarikāśrama and engaged himself there in trance to satisfy the Lord.
ТЕКСТ 32:
Шукадева Госва̄мӣ каза на царя, че след като получил наставленията на Върховната Божествена Личност, която е източник на цялото ведическо знание и духовен учител на трите свята, Уддхава тръгнал на път и така стигнал до святото място Бадарика̄шрама, където се потопил в транс, за да удовлетвори Бога.
Text 33:
Vidura also heard from Uddhava about the appearance and disappearance of Lord Kṛṣṇa, the Supersoul, in the mortal world, which is a subject matter sought after with great perseverance by the great sages.
ТЕКСТ 33:
Видура чу от Уддхава и за появяването и напускането на Бог Кр̣ш̣н̣а, Свръхдушата, в тленния свят. Това беше въпрос, който великите мъдреци много упорито се стремяха да разгадаят.
Text 34:
The Lord’s glorious acts and His acceptance of various transcendental forms for the performance of extraordinary pastimes in the mortal world are very difficult for anyone other than His devotees to understand, and for the beasts they are simply a mental disturbance.
ТЕКСТ 34:
Великите дела на Бога и разнообразните трансцендентални форми, които Той приема, за да извършва необикновените си забавления в тленния свят, много трудно могат да бъдат разбрани от хората, които не са негови предани. А у животните те причиняват само раздразнение на ума.
Text 35:
Understanding that he was remembered by Lord Kṛṣṇa [while quitting this world], Vidura began to cry loudly, overwhelmed by the ecstasy of love.
ТЕКСТ 35:
Щом разбра, че (докато е напускал този свят) Бог Кр̣ш̣н̣а си е спомнил за него, Видура се разрида, обзет от екстаза на любовта.
Text 36:
After passing a few days on the bank of the river Yamunā, Vidura, the self-realized soul, reached the bank of the Ganges, where the great sage Maitreya was situated.
ТЕКСТ 36:
Така Видура, себепозналата се душа, прекара няколко дена на брега на река Ямуна̄ и после се отправи към брега на река Ганг, където се намираше великият мъдрец Маитрея.