Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Трета Песен: Статуквото » ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ТЕКСТ 3

Text 3

Текст

Text

бхагава̄н сва̄тма-ма̄я̄я̄
гатим̇ та̄м авалокя сах̣
сарасватӣм упаспр̣шя
вр̣кш̣а-мӯлам упа̄вишат
bhagavān svātma-māyāyā
gatiṁ tām avalokya saḥ
sarasvatīm upaspṛśya
vṛkṣa-mūlam upāviśat

Дума по дума

Synonyms

бхагава̄н – Божествената Личност; сва-а̄тма-ма̄я̄я̄х̣ – чрез вътрешната си енергия; гатим – края; та̄м – това; авалокя – предвиждайки; сах̣ – Той (Кр̣ш̣н̣а); сарасватӣм – река Сарасватӣ; упаспр̣шя – като пийна вода; вр̣кш̣а-мӯлам – при корените на едно дърво; упа̄вишат – седна.

bhagavān — the Personality of Godhead; sva-ātma-māyāyā — by His internal potency; gatim — the end; tām — that; avalokya — foreseeing; saḥ — He (Kṛṣṇa); sarasvatīm — the river Sarasvatī; upaspṛśya — after sipping water; vṛkṣa-mūlam — at the foot of a tree; upāviśat — sat down.

Превод

Translation

Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, с помощта на вътрешната си енергия предвиждаше края (на своя род). Тогава Той отиде на брега на река Сарасватӣ, пийна малко вода и седна под едно дърво.

The Personality of Godhead, Lord Śrī Kṛṣṇa, after foreseeing the end [of His family] by His internal potency, went to the bank of the river Sarasvatī, sipped water, and sat down underneath a tree.

Пояснение

Purport

Всички описани по-горе събития, които се случили с Я̄давите и Бходжите, били осъществени от вътрешната енергия на Бога, защото Той искал когато изпълни мисията си на Земята, роднините му да се върнат обратно по своите обители. Те всички били негови синове и внуци и родителската му любов ги закриляла от всички беди. Как тогава било възможно да загинат, докато Той още е на Земята? Отговорът на този въпрос се съдържа в настоящата строфа: всичко това било дело на самия Бог (сва̄тма-ма̄я̄я̄х̣). Роднините на Бога били или инкарнации на негови пълни експанзии, или полубогове от райските планети, затова преди да напусне този свят, с помощта на вътрешната си енергия Той ги разделил. Преди да се отправят всеки към своята обител, те били изпратени в святото място Прабха̄са, където извършили благочестиви ритуали и после се наяли и напили до насита. След това Богът направил така, че те заминали обратно за своите обители и светът научил, че могъщата династия Яду вече не съществува. В предишната строфа много важна беше думата анугя̄та, която посочва, че всички тези събития били предизвикани лично от Бога. Тези негови забавления не са проявления на външната му енергия, материалната природа. Те са изява на вътрешната енергия и са вечни, затова човек не трябва да мисли, че Я̄давите и Бходжите са загинали в обикновено пиянско сбиване. Като коментира тези събития, Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ ги нарича чародейства.

All the above-mentioned activities of the Yadus and Bhojas were executed by the internal potency of the Lord because He wanted them to be dispatched to their respective abodes after He had finished His mission of descent. They were all His sons and grandsons and were given complete protection by the paternal affection of the Lord. How they could be vanquished in the presence of the Lord is answered in this verse: everything was done by the Lord Himself (svātma-māyāyāḥ). The Lord’s family members were either incarnations of His plenary expansions or demigods from the heavenly planets, and thus before His departure He separated them by His internal potency. Before being dispatched to their respective abodes, they were sent to the holy place of Prabhāsa, where they performed pious activities and took food and drink to their heart’s content. It was then arranged for them to be sent back to their abodes so that others could see that the powerful Yadu dynasty was no longer in the world. In the previous verse, the word anujñāta, indicating that the whole sequence of events was arranged by the Lord, is significant. These particular pastimes of the Lord are not a manifestation of His external energy, or material nature. Such an exhibition of His internal potency is eternal, and therefore one should not conclude that the Yadus and Bhojas died in a drunken state in an ordinary fratricidal war. Śrī Jīva Gosvāmī comments on these incidents as magical performances.