Text 22

ТЕКСТ 22

Devanagari

Деванагари (азбука)

मनीषितानुभावोऽयं मम लोकावलोकनम् ।
यदुपश्रुत्य रहसि चकर्थ परमं तप: ॥ २२ ॥

Text

Текст

manīṣitānubhāvo ’yaṁ
mama lokāvalokanam
yad upaśrutya rahasi
cakartha paramaṁ tapaḥ

манӣш̣ита̄нубха̄во 'ям̇
мама лока̄валоканам
яд упашрутя рахаси
чакартха парамам̇ тапах̣

Synonyms

Дума по дума

manīṣita — ingenuity; anubhāvaḥ — perception; ayam — this; mama — My; loka — abode; avalokanam — seeing by actual experience; yat — because; upaśrutya — hearing; rahasi — in great penance; cakartha — having performed; paramam — highest; tapaḥ — penance.

манӣш̣ита – изкусност; анубха̄вах̣ – възприятие; аям – това; мама – моята; лока – обител; авалоканам – виждайки на практика; ят – защото; упашрутя – слушане; рахаси – с голямо отречение; чакартха – извършил; парамам – най-висшето; тапах̣ – отречение.

Translation

Превод

The highest perfectional ingenuity is the personal perception of My abodes, and this has been possible because of your submissive attitude in the performance of severe penance according to My order.

Най-съвършеното умение е човек непосредствено да види моите обители. И ти успя да го постигнеш благодарение на смирението, с което извършваше суровите отречения, подчинявайки се на волята ми.

Purport

Пояснение

The highest perfectional stage of life is to know the Lord by actual perception, by the grace of the Lord. This can be attained by everyone who is willing to discharge the act of devotional service to the Lord as enjoined in the revealed scriptures that are standard and accepted by the bona fide ācāryas, spiritual masters. For example, the Bhagavad-gītā is the approved Vedic literature accepted by all the great ācāryas, such as Śaṅkara, Rāmānuja, Madhva, Caitanya, Viśvanātha, Baladeva, Siddhānta Sarasvatī and many others. In that Bhagavad-gītā the Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa, asks that one always be mindful of Him, always be His devotee, always worship Him only, and always bow down before the Lord. And by doing so one is sure to go back home, back to Godhead, without any doubt. In other places also the same order is there, that one give up all other engagements and fully surrender unto the Lord without hesitation. And the Lord will give such a devotee all protection. These are the secrets of attaining the highest perfectional stage. Lord Brahmā exactly followed these principles without any superiority complex, and thus he attained the highest perfectional stage of experiencing the abode of the Lord and the Lord Himself with all His paraphernalia. Impersonal realization of the effulgence of the Lord’s body is not the highest perfectional stage, nor is the stage of Paramātmā realization. The word manīṣita is significant. Everyone is falsely or factually proud of his so-called learning. But the Lord says that the highest perfectional stage of learning is to know Him and His abode, devoid of all illusion.

Най-висшето съвършенство на живота е човек да узнае Бога, като го види лично, а това е възможно единствено по милостта на Бога. Всеки може да постигне това съвършенство, ако се старае да служи предано на Бога така, както препоръчват авторитетните свещени писания, признати от истинските а̄ча̄рии (духовните учители). Бхагавад-гӣта̄ например е ведическо писание, чиято авторитетност е призната от всички велики а̄ча̄рии: Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Мадхва, Чайтаня, Вишвана̄тха, Баладева, Сиддха̄нта Сарасватӣ и много други. В Бхагавад-гӣта̄ Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а ни моли винаги да го помним, да бъдем негови предани, да обожаваме единствено него и винаги да му се покланяме. Ако правим това, непременно ще се върнем вкъщи, обратно при него. Същата повеля откриваме и на други места – да изоставим всички други дейности и без колебание да се предадем на Бога. На такъв предан Богът дава личната си закрила. Това е тайната за постигането на най-висшето равнище на съвършенство. Освободен от чувство за превъзходство, Брахма̄ следвал тези принципи съвсем точно и постигнал най-висшето съвършенство – видял обителта на Бога и самия Бог с всичките му приближени. Осъзнаването на безличностното сияние от тялото на Бога, както и осъзнаването на Парама̄тма̄ не са най-висшето съвършенство. В тази шлока особено внимание заслужава думата манӣш̣ита. С основание или без основание, всеки много се гордее с така наречената си образованост. Но Богът казва, че най-висшето съвършенство на знанието е човек да узнае него и неговата обител, където няма място за илюзия.