Text 36
ТЕКСТ 36
Devanagari
Деванагари (азбука)
स्वजनवधाद्विमुखस्य दोषबुद्ध्या ।
कुमतिमहरदात्मविद्यया य-
श्चरणरति: परमस्य तस्य मेऽस्तु ॥ ३६ ॥
Text
Текст
sva-jana-vadhād vimukhasya doṣa-buddhyā
kumatim aharad ātma-vidyayā yaś
caraṇa-ratiḥ paramasya tasya me ’stu
сва-джана-вадха̄д вимукхася дош̣а-буддхя̄
куматим ахарад а̄тма-видяя̄ яш
чаран̣а-ратих̣ парамася тася ме 'сту
Synonyms
Дума по дума
vyavahita — standing at a distance; pṛtanā — soldiers; mukham — faces; nirīkṣya — by looking upon; sva-jana — kinsmen; vadhāt — from the act of killing; vimukhasya — one who is reluctant; doṣa-buddhyā — by polluted intelligence; kumatim — poor fund of knowledge; aharat — eradicated; ātma-vidyayā — by transcendental knowledge; yaḥ — He who; caraṇa — to the feet; ratiḥ — attraction; paramasya — of the Supreme; tasya — for Him; me — my; astu — let there be.
вявахита – стоейки на разстояние; пр̣тана̄ – воини; мукхам – лица; нирӣкш̣я – гледайки; сва-джана – роднини; вадха̄т – от убиването; вимукхася – този, който не е склонен; дош̣а-буддхя̄ – заради замърсена интелигентност; куматим – бедни познания; ахарат – разпръсна; а̄тма-видяя̄ – чрез трансценденталното знание; ях̣ – Той, който; чаран̣а – към нозете; ратих̣ – влечение; парамася – на Върховния; тася – за него; ме – моето; асту – нека бъде.
Translation
Превод
When Arjuna was seemingly polluted by ignorance upon observing the soldiers and commanders before him on the battlefield, the Lord eradicated his ignorance by delivering transcendental knowledge. May His lotus feet always remain the object of my attraction.
Когато оглеждаше воините и военачалниците на бойното поле, Арджуна изглеждаше като че ли замърсен от невежество, но Богът отстрани това невежество, предавайки му трансценденталното знание. Нека лотосовите нозе на Бога вечно ме привличат.
Purport
Пояснение
The kings and the commanders were to stand in the front of the fighting soldiers. That was the system of actual fighting. The kings and commanders were not so-called presidents or ministers of defense as they are today. They would not stay home while the poor soldiers or mercenaries were fighting face to face. This may be the regulation of modern democracy, but when actual monarchy was prevailing, the monarchs were not cowards elected without consideration of qualification. As it was evident from the Battlefield of Kurukṣetra, all the executive heads of both parties, like Droṇa, Bhīṣma, Arjuna and Duryodhana, were not sleeping; all of them were actual participants in the fighting, which was selected to be executed at a place away from the civil residential quarters. This means that the innocent citizens were immune from all effects of fighting between the rival royal parties. The citizens had no business in seeing what was going to happen during such fighting. They were to pay one fourth of their income to the ruler, whether he be Arjuna or Duryodhana. All the commanders of the parties on the Battlefield of Kurukṣetra were standing face to face, and Arjuna saw them with great compassion and lamented that he was to kill his kinsmen on the battlefield for the sake of the empire. He was not at all afraid of the giant military phalanx presented by Duryodhana, but as a merciful devotee of the Lord, renunciation of worldly things was natural for him, and thus he decided not to fight for worldly possessions. But this was due to a poor fund of knowledge, and therefore it is said here that his intelligence became polluted. His intelligence could not be polluted at any time because he was a devotee and constant companion of the Lord, as is clear in the Fourth Chapter of the Bhagavad-gītā. Apparently Arjuna’s intelligence became polluted because otherwise there would not have been a chance to deliver the teachings of Bhagavad-gītā for the good of all polluted conditioned souls engaged in material bondage by the conception of the false material body. The Bhagavad-gītā was delivered to the conditioned souls of the world to deliver them from the wrong conception of identifying the body with the soul and to reestablish the soul’s eternal relation with the Supreme Lord. Ātma-vidyā, or transcendental knowledge of Himself, was primarily spoken by the Lord for the benefit of all concerned in all parts of the universe.
Царете и военачалниците били длъжни да стоят начело на сражаващите се воини. Такива били правилата на истинския бой. Царете и военачалниците тогава не били като днешните президенти и министри на отбраната. Те не си стояли у дома, докато нещастните войници или наемници се сражават гърди в гърди с враговете. Това може и да съответства на правилата на съвременната демокрация, но по времето, когато господствала истинската монархия, царете не били страхливци, избрани въпреки лошите си качества. От описанията на битката при Курукш̣етра става ясно, че предводителите на двете страни – Дрон̣а, Бхӣш̣ма, Арджуна и Дурьодхана – не бездействали. Наравно с всички те участвали в боя, за който било избрано място далеч от жилищата на мирните жители. Това означава, че невинните поданици били щадени от последствията на сражението между войските на враждуващите царе. Поданиците нямало защо да наблюдават какво става по време на битката. Независимо кой щял да стане цар, Арджуна или Дурьодхана, те били длъжни да му плащат една четвърт от доходите си. Всички военачалници на бойното поле Курукш̣етра стояли един срещу друг и докато ги гледал, Арджуна почувствал огромно състрадание към тях. Той много съжалил, че заради императорския трон трябва да убива на бойното поле свои роднини. Той не се боял от безчислените бойни фаланги на Дурьодхана, но като милостив предан на Бога му било присъщо отречението от светските притежания. Затова той решил, че не трябва да се сражава заради светски притежания. Но това разбиране било много ограничено. Затова тук се казва, че интелигентността на Арджуна се била замърсила. И както става ясно от четвъртата глава на Бхагавад-гӣта̄, той бил предан и постоянен спътник на Бога, затова не било възможно интелигентността му да се замърси. Но отстрани изглеждало така, защото това предоставяло възможност да бъде предадено учението на Бхагавад-гӣта̄ за благото на всички обусловени замърсени души, попаднали в материалното робство заради лъжливите си представи за материалното тяло. Бхагавад-гӣта̄ била произнесена заради обусловените души от този свят – за да им помогне да се освободят от погрешните представи, които ги карат да отъждествяват тялото с душата, и да възстановят вечната връзка на душата с Върховния Бог. Богът изговорил а̄тма-видя̄, трансценденталното знание за себе си, заради благото на всички.