Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.36
Деванагари
व्यवहितपृतनामुखं निरीक्ष्य
स्वजनवधाद्विमुखस्य दोषबुद्ध्या ।
कुमतिमहरदात्मविद्यया य-
श्चरणरति: परमस्य तस्य मेऽस्तु ॥ ३६ ॥
स्वजनवधाद्विमुखस्य दोषबुद्ध्या ।
कुमतिमहरदात्मविद्यया य-
श्चरणरति: परमस्य तस्य मेऽस्तु ॥ ३६ ॥
Стих
вявахита-пр̣тана̄-мукхам̇ нирӣкш̣я
сва-джана-вадха̄д вимукхася дош̣а-буддхя̄
куматим ахарад а̄тма-видяя̄ яш
чаран̣а-ратих̣ парамася тася ме 'сту
сва-джана-вадха̄д вимукхася дош̣а-буддхя̄
куматим ахарад а̄тма-видяя̄ яш
чаран̣а-ратих̣ парамася тася ме 'сту
Дума по дума
вявахита — стоейки на разстояние; пр̣тана̄ — воини; мукхам — лица; нирӣкш̣я — гледайки; сва-джана — роднини; вадха̄т — от убиването; вимукхася — този, който не е склонен; дош̣а-буддхя̄ — заради замърсена интелигентност; куматим — бедни познания; ахарат — разпръсна; а̄тма-видяя̄ — чрез трансценденталното знание; ях̣ — Той, който; чаран̣а — към нозете; ратих̣ — влечение; парамася — на Върховния; тася — за него; ме — моето; асту — нека бъде.
Превод
Когато оглеждаше воините и военачалниците на бойното поле, Арджуна изглеждаше като че ли замърсен от невежество, но Богът отстрани това невежество, предавайки му трансценденталното знание. Нека лотосовите нозе на Бога вечно ме привличат.
Пояснение
Царете и военачалниците били длъжни да стоят начело на сражаващите се воини. Такива били правилата на истинския бой. Царете и военачалниците тогава не били като днешните президенти и министри на отбраната. Те не си стояли у дома, докато нещастните войници или наемници се сражават гърди в гърди с враговете. Това може и да съответства на правилата на съвременната демокрация, но по времето, когато господствала истинската монархия, царете не били страхливци, избрани въпреки лошите си качества. От описанията на битката при Курукш̣етра става ясно, че предводителите на двете страни – Дрон̣а, Бхӣш̣ма, Арджуна и Дурьодхана – не бездействали. Наравно с всички те участвали в боя, за който било избрано място далеч от жилищата на мирните жители. Това означава, че невинните поданици били щадени от последствията на сражението между войските на враждуващите царе. Поданиците нямало защо да наблюдават какво става по време на битката. Независимо кой щял да стане цар, Арджуна или Дурьодхана, те били длъжни да му плащат една четвърт от доходите си. Всички военачалници на бойното поле Курукш̣етра стояли един срещу друг и докато ги гледал, Арджуна почувствал огромно състрадание към тях. Той много съжалил, че заради императорския трон трябва да убива на бойното поле свои роднини. Той не се боял от безчислените бойни фаланги на Дурьодхана, но като милостив предан на Бога му било присъщо отречението от светските притежания. Затова той решил, че не трябва да се сражава заради светски притежания. Но това разбиране било много ограничено. Затова тук се казва, че интелигентността на Арджуна се била замърсила. И както става ясно от четвъртата глава на Бхагавад-гӣта̄, той бил предан и постоянен спътник на Бога, затова не било възможно интелигентността му да се замърси. Но отстрани изглеждало така, защото това предоставяло възможност да бъде предадено учението на Бхагавад-гӣта̄ за благото на всички обусловени замърсени души, попаднали в материалното робство заради лъжливите си представи за материалното тяло. Бхагавад-гӣта̄ била произнесена заради обусловените души от този свят – за да им помогне да се освободят от погрешните представи, които ги карат да отъждествяват тялото с душата, и да възстановят вечната връзка на душата с Върховния Бог. Богът изговорил а̄тма-видя̄, трансценденталното знание за себе си, заради благото на всички.