Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.35

В Бхагавад-гӣта̄ (1.21 – 25) се описва как Арджуна заповядал на непогрешимия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а да изкара колесницата между двете армии и да я задържи там, докато той разгледа добре враговете, срещу които ще трябва да се сражава. Богът веднага изпълнил тази молба като най-обикновен слуга и започнал да му показва всички важни мъже от противниковата страна: „Ето тук е Бхӣш̣ма, това е Дрон̣а“ и т.н. Богът е върховното живо същество и не е длъжен да изпълнява ничии заповеди. Но поради безпричинната си милост и любов към чистите си предани понякога Той изпълнява поръките им като най-покорен слуга. Това доставя наслаждение на Бога, както бащата се радва, когато изпълнява желанията на малкото си дете, и е възможно само благодарение на чистата трансцендентална любов между Бога и преданите му. Бхӣш̣мадева добре съзнавал тази истина. Затова той нарекъл Бога „приятел на Арджуна“.

С милостивия си поглед Богът съкратил живота на вражите войници. Казано е, че всички воини, които се били събрали на бойното поле Курукш̣етра, постигнали освобождение, защото в мига на смъртта си видели Бога със собствените си очи. Следователно това, че Кр̣ш̣н̣а съкратил живота на противниците на Арджуна, не означава, че е бил пристрастен към каузата на Арджуна. Всъщност Той бил милостив към враговете му, защото ако бяха умрели по домовете си, заети с обикновените си дейности, те нямаше да постигнат освобождение. Богът им дал възможност да го видят в мига на смъртта си и да се освободят от материалния живот. Следователно Той е добър към всички и всичко, което прави, носи всеобщо благо. На пръв поглед действията на Кр̣ш̣н̣а осигурявали победата на Арджуна, близкия му приятел, но всъщност те били добро и за враговете на Арджуна. Такива са трансценденталните дейности на Бога и който разбере това, също ще постигне освобождение, след като напусне материалното си тяло. Богът никога не прави нищо лошо, защото е абсолютен и вседобър при всички обстоятелства.