Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.34
Деванагари
युधि तुरगरजोविधूम्रविष्वक्-
कचलुलितश्रमवार्यलङ्कृतास्ये ।
मम निशितशरैर्विभिद्यमान-
त्वचि विलसत्कवचेऽस्तु कृष्ण आत्मा ॥ ३४ ॥
कचलुलितश्रमवार्यलङ्कृतास्ये ।
मम निशितशरैर्विभिद्यमान-
त्वचि विलसत्कवचेऽस्तु कृष्ण आत्मा ॥ ३४ ॥
Стих
юдхи турага-раджо-видхӯмра-виш̣вак-
кача-лулита-шрамава̄рй-алан̇кр̣та̄сйе
мама нишита-шараир вибхидяма̄на-
твачи виласат-каваче 'сту кр̣ш̣н̣а а̄тма̄
кача-лулита-шрамава̄рй-алан̇кр̣та̄сйе
мама нишита-шараир вибхидяма̄на-
твачи виласат-каваче 'сту кр̣ш̣н̣а а̄тма̄
Дума по дума
юдхи — на бойното поле; турага — коне; раджах̣ — прах; видхӯмра — станаха пепеляви на цвят; виш̣вак — къдрави; кача — коси; лулита — разпилени; шрамава̄ри — изпотяване; алан̇кр̣та — украсен с; а̄сйе — по лицето; мама — моите; нишита — остри; шараих̣ — от стрелите; вибхидяма̄на — пронизан от; твачи — в кожата; виласат — наслаждава се на удоволствието; каваче — защитни доспехи; асту — нека бъде; кр̣ш̣н̣е — на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; а̄тма̄ — ум.
Превод
На бойното поле (където Шрӣ Кр̣ш̣н̣а помагал на Арджуна заради приятелството им) развятата коса на Бог Кр̣ш̣н̣а стана пепелява от облаците прах, които се вдигаха изпод копитата на конете. От напрежение по лицето му избиха едри капки пот. И Той се наслаждаваше на тези украшения, към които се прибавяха и раните, причинени от острите ми стрели. О, нека умът ми се устреми към Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Богът е абсолютната форма на вечност, блаженство и знание. Затова Той милостиво приема трансценденталното служене в някой от петте основни вида отношения – ша̄нта, да̄ся, сакхя, ва̄тсаля и ма̄дхуря, т.е. неутрални взаимоотношения, отношения между слуга и господар, приятелство, родителски взаимоотношения и съпружеска любов, – ако то му се отдава с истинска любов и привързаност. Шрӣ Бхӣш̣мадева е велик предан на Бога и отношенията между тях са като между слуга и господар. Затова стрелите, които той пускал срещу трансценденталното тяло на Бога, практически не се различавали от нежните рози, с които друг предан обсипва Бога, когато го обожава.
Отстрани изглеждало, че Бхӣш̣мадева се разкайва за действията си срещу личността на Бога. Но в действителност тялото на Бога не изпитвало никаква болка, защото то е трансцендентално. Тялото на Бога не е изградено от материя. Както Той самият, така и тялото му са завършена духовна същност. Духът никога не може да бъде пронизан, изгорен, изсушен, намокрен и пр. Това е обяснено много живо в Бхагавад-гӣта̄, а също и в Сканда Пура̄н̣а. Там се казва, че духът не може да бъде докоснат от материалните замърсявания и е неразрушим; че не може нито да му се причини страдание, нито да бъде пресушен. Когато Бог Виш̣н̣у се появява пред нас в инкарнацията си, Той прилича на някоя от обусловените души, попаднали в капана на материалната природа. Но това е нужно само за да заблуди асурите, невярващите, които винаги са готови да убият Бога, още от мига, в който Той се появи. Кам̇са искал да убие Кр̣ш̣н̣а, а Ра̄ван̣а искал да убие Ра̄ма – от глупост те не разбирали, че никой не може да убие Бога, тъй като духът е неунищожим.
Така че фактът, че Бхӣш̣мадева със стрелите си нанасял рани по тялото на Бога, обърква неотдадения атеист, но преданите, освободените души, не се заблуждават.
Бхӣш̣мадева се възхищавал на великото милосърдие на Бога – Той не изоставил Арджуна, въпреки че острите стрели на Бхӣш̣мадева не му давали и миг покой, и след това веднага дошъл край смъртния му одър, въпреки че на бойното поле Бхӣш̣мадева бил безпощаден към него. Разкаянието на Бхӣш̣ма и великодушието на Бога в тази сцена нямат равни на себе си.
Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря и предан, който се намира в отношения на съпружеска любов с Бога, прави в тази връзка интересна забележка. Той казва, че раните по тялото на Бога, нанасяни от острите стрели на Бхӣш̣мадева, му доставяли същото удоволствие като ухапванията на годеницата му, подтиквана от непреодолимо любовно желание. Никой не смята този вид ухапвания за проява на враждебност от страна на противоположния пол, дори когато те оставят рани по тялото. Следователно схватката, в която Богът и чистият му предан Шрӣ Бхӣш̣мадева обменяли трансцендентално наслаждение, съвсем не била материална. Тъй като тялото на Бога и самият Бог са тъждествени, не е възможно абсолютното тяло да бъде ранено. Това, което изглеждало като рани от стрели, подвежда обикновените хора, но този, който има поне малко абсолютно знание, може да разбере трансценденталните взаимоотношения в тази героична раса. Богът се чувствал напълно щастлив от раните, които му нанасяли острите стрели на Бхӣш̣мадева. Особено внимание тук заслужава думата вибхидяма̄на, тъй като кожата на Бога не се различава от него самия. Нашата кожа се различава от душата ни и затова в нашия случай думата вибхидяма̄на – ожулен и насечен – би била съвсем подходяща. Трансценденталното блаженство има най-различни разновидности, а многообразието на дейностите в материалния свят е само изкривено отражение на трансценденталното блаженство. Всичко в материалния свят е материално по качество и затова е изпълнено с безпокойство, но в абсолютните владения има многообразни наслаждения, лишени от всякакво безпокойство, защото там природата на всичко е единна и абсолютна. Богът се наслаждавал на раните, нанесени му от великия предан Бхӣш̣мадева. И тъй като Бхӣш̣мадева се намирал във воински взаимоотношения с Бога, той съсредоточил ума си върху образа на ранения Кр̣ш̣н̣а.