Text 51
ТЕКСТ 51
Devanagari
Деванагари (азбука)
कर्मभिर्गृहमेधीयैर्नाहं कल्पो व्यपोहितुम् ॥ ५१ ॥
Text
Текст
droho yo ’sāv ihotthitaḥ
karmabhir gṛhamedhīyair
nāhaṁ kalpo vyapohitum
дрохо йо 'са̄в ихоттхитах̣
кармабхир гр̣хамедхӣяир
на̄хам̇ калпо вяпохитум
Synonyms
Дума по дума
strīṇām — of the women; mat — by me; hata-bandhūnām — of the friends who are killed; drohaḥ — enmity; yaḥ — that; asau — all those; iha — herewith; utthitaḥ — has accrued; karmabhiḥ — by dint of work; gṛhamedhīyaiḥ — by persons engaged in material welfare; na — never; aham — I; kalpaḥ — can expect; vyapohitum — undoing the same.
стрӣн̣а̄м – на жените; мат – от мен; хата-бандхӯна̄м – на приятелите, които са убити; дрохах̣ – вражда; ях̣ – това; асау – всички тези; иха – оттук; уттхитах̣ – случи се; кармабхих̣ – чрез дейностите; гр̣хамедхӣяих̣ – от личности, извършващи материални благотворителни дела; на – никога; ахам – аз; калпах̣ – мога да очаквам; вяпохитум – да изменя това.
Translation
Превод
I have killed many friends of women, and I have thus caused enmity to such an extent that it is not possible to undo it by material welfare work.
Аз убих много приятели на жените и по този начин предизвиках такава вражда, че е невъзможно да изкупя това с никаква материална благотворителност.
Purport
Пояснение
The gṛhamedhīs are those whose only business is to perform welfare work for the sake of material prosperity. Such material prosperity is sometimes hampered by sinful activities, for the materialist is sure to commit sins, even unintentionally, in the course of discharging material duties. To get relief from such sinful reactions, the Vedas prescribe several kinds of sacrifices. It is said in the Vedas that by performing the aśvamedha-yajña (horse sacrifice) one can get relief from even brahma-hatyā (killing of a brāhmaṇa).
Човек, който се занимава с благотворителност заради материалното си благополучие, се нарича гр̣хамедхӣ. Понякога на пътя на материалното благополучие застават препятствия под формата на греховни дейности, защото в изпълнението на материалните си задължения материалистите са принудени да грешат, дори непреднамерено. За освобождение от последиците на такива грехове Ведите предписват няколко вида жертвоприношения. Във Ведите се казва, че човек може да се освободи от последиците дори на брахма-хатя̄ (убийството на бра̄хман̣а), като извърши ашвамедха-ягя (жертвоприношение на кон).
Yudhiṣṭhira Mahārāja performed this aśvamedha-yajña, but he thinks that even by performing such yajñas it is not possible to get relief from the great sins committed. In war either the husband or the brother or even the father or sons go to fight. And when they are killed, a fresh enmity is created, and thus a chain of actions and reactions increases which is not possible to be counteracted even by thousands of aśvamedha-yajñas.
Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа направил такава ашвамедха-ягя, но мислел, че дори тези жертвоприношения не могат да го освободят от големите грехове, които бил извършил. Във войната вземат участие съпрузи, братя, даже бащи и синове. Гибелта им слага начало на нови вражди и по този начин веригата от действия и последствия продължава безкрай и не могат да я прекъснат дори десетки хиляди ашвамедха-яги.
The way of work (karma) is like that. It creates one action and another reaction simultaneously and thus increases the chain of material activities, binding the performer in material bondage. In the Bhagavad-gītā (9.27-28) the remedy is suggested that such actions and reactions of the path of work can be checked only when work is done on behalf of the Supreme Lord. The Battle of Kurukṣetra was actually fought by the will of the Supreme Lord Śrī Kṛṣṇa, as it is evident from His version, and only by His will was Yudhiṣṭhira placed on the throne of Hastināpura. Therefore, factually no sin whatsoever touched the Pāṇḍavas, who were only the order carriers of the Lord. For others, who declare war out of personal interest, the whole responsibility lies on them.
Такъв е ходът на дейността (кармата). Тя предизвиква както действията, така и последствията им, удължава веригата на материалните дейности и завлича вършителя все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на материалното робство. В Бхагавад-гӣта̄ (9.27 – 28) се предлага изход – дейностите да се извършват заради Върховния Бог. Само тогава може да се сложи край на действията и на последиците им. В действителност битката при Курукш̣етра се състояла само заради волята на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както Той сам потвърждава, и само по неговата воля Юдхиш̣т̣хира бил възкачен на трона на Хастина̄пура. Затова Па̄н̣д̣авите не можели да бъдат докоснати от никакви грехове – те просто изпълнявали поръките на Бога. Но другите, които обявяват войни заради личните си интереси, поемат пълната отговорност за това.