Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.51

स्त्रीणां मद्धतबन्धूनां द्रोहो योऽसाविहोत्थित: ।
कर्मभिर्गृहमेधीयैर्नाहं कल्पो व्यपोहितुम् ॥ ५१ ॥
стрӣн̣а̄м̇ мад-дхата-бандхӯна̄м̇
дрохо йо 'са̄в ихоттхитах̣

кармабхир гр̣хамедхӣяир
на̄хам̇ калпо вяпохитум

Дума по дума

стрӣн̣а̄мна жените; матот мен; хата-бандхӯна̄мна приятелите, които са убити; дрохах̣вражда; ях̣това; асаувсички тези; ихаоттук; уттхитах̣случи се; кармабхих̣чрез дейностите; гр̣хамедхӣяих̣от личности, извършващи материални благотворителни дела; наникога; ахамаз; калпах̣мога да очаквам; вяпохитумда изменя това.

Превод

Аз убих много приятели на жените и по този начин предизвиках такава вражда, че е невъзможно да изкупя това с никаква материална благотворителност.

Пояснение

Човек, който се занимава с благотворителност заради материалното си благополучие, се нарича гр̣хамедхӣ. Понякога на пътя на материалното благополучие застават препятствия под формата на греховни дейности, защото в изпълнението на материалните си задължения материалистите са принудени да грешат, дори непреднамерено. За освобождение от последиците на такива грехове Ведите предписват няколко вида жертвоприношения. Във Ведите се казва, че човек може да се освободи от последиците дори на брахма-хатя̄ (убийството на бра̄хман̣а), като извърши ашвамедха-ягя (жертвоприношение на кон).
Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа направил такава ашвамедха-ягя, но мислел, че дори тези жертвоприношения не могат да го освободят от големите грехове, които бил извършил. Във войната вземат участие съпрузи, братя, даже бащи и синове. Гибелта им слага начало на нови вражди и по този начин веригата от действия и последствия продължава безкрай и не могат да я прекъснат дори десетки хиляди ашвамедха-яги.
Такъв е ходът на дейността (кармата). Тя предизвиква както действията, така и последствията им, удължава веригата на материалните дейности и завлича вършителя все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на материалното робство. В Бхагавад-гӣта̄ (9.27 – 28) се предлага изход – дейностите да се извършват заради Върховния Бог. Само тогава може да се сложи край на действията и на последиците им. В действителност битката при Курукш̣етра се състояла само заради волята на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както Той сам потвърждава, и само по неговата воля Юдхиш̣т̣хира бил възкачен на трона на Хастина̄пура. Затова Па̄н̣д̣авите не можели да бъдат докоснати от никакви грехове – те просто изпълнявали поръките на Бога. Но другите, които обявяват войни заради личните си интереси, поемат пълната отговорност за това.