Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.50
Деванагари
नैनो राज्ञ: प्रजाभर्तुर्धर्मयुद्धे वधो द्विषाम् ।
इति मे न तु बोधाय कल्पते शासनं वच: ॥ ५० ॥
इति मे न तु बोधाय कल्पते शासनं वच: ॥ ५० ॥
Стих
наино ра̄гях̣ праджа̄-бхартур
дхарма-юддхе вадхо двиш̣а̄м
ити ме на ту бодха̄я
калпате ша̄санам̇ вачах̣
дхарма-юддхе вадхо двиш̣а̄м
ити ме на ту бодха̄я
калпате ша̄санам̇ вачах̣
Дума по дума
на — никога; енах̣ — грехове; ра̄гях̣ — на царя; праджа̄-бхартух̣ — на този, който поддържа поданиците; дхарма — за справедливата кауза; юддхе — в сражението; вадхах̣ — убиване; двиш̣а̄м — на враговете; ити — всички тези; ме — за мен; на — никога; ту — но; бодха̄я — за удовлетворение; калпате — предназначени за управление; ша̄санам — предписание; вачах̣ — думите на.
Превод
За царя, който поддържа поданиците си и се сражава за справедлива кауза, убийството не е грях. Но това не се отнася до мен.
Пояснение
Макар Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да не управлявал царството, което Дурьодхана поддържал в добро състояние и не причинявал вреда на поданиците, той мислел, че причината за убиването на толкова много живи същества е само собствената му корист – да отнеме царството от ръцете на Дурьодхана. Тези убийства били извършени не заради нуждите на управлението, а от себичност, затова той смятал, че носи вината за всички грехове.