Text 24
ТЕКСТ 24
Devanagari
Деванагари (азбука)
विश्रभ्य विप्रा इति कृत्यतायाम् ।
सर्वात्मना म्रियमाणैश्च कृत्यं
शुद्धं च तत्रामृशताभियुक्ता: ॥ २४ ॥
Text
Текст
viśrabhya viprā iti kṛtyatāyām
sarvātmanā mriyamāṇaiś ca kṛtyaṁ
śuddhaṁ ca tatrāmṛśatābhiyuktāḥ
вишрабхя випра̄ ити кр̣тята̄я̄м
сарва̄тмана̄ мрияма̄н̣аиш ча кр̣тям̇
шуддхам̇ ча татра̄мр̣шата̄бхиюкта̄х̣
Synonyms
Дума по дума
tataḥ — as such; ca — and; vaḥ — unto you; pṛcchyam — that which is to be asked; imam — this; vipṛcche — beg to ask you; viśrabhya — trustworthy; viprāḥ — brāhmaṇas; iti — thus; kṛtyatāyām — out of all different duties; sarva-ātmanā — by everyone; mriyamāṇaiḥ — especially those who are just about to die; ca — and; kṛtyam — dutiful; śuddham — perfectly correct; ca — and; tatra — therein; āmṛśata — by complete deliberation; abhiyuktāḥ — just befitting.
татах̣ – затова; ча – и; вах̣ – на вас; пр̣ччхям – това, което трябва да се попита; имам – това; випр̣ччхе – искам да ви попитам; вишрабхя – заслужаващи доверие; випра̄х̣ – бра̄хман̣и; ити – така; кр̣тята̄я̄м – от различните задължения; сарва-а̄тмана̄ – от всички; мрияма̄н̣аих̣ – особено тези, които скоро ще умрат; ча – и; кр̣тям – задължителен; шуддхам – напълно правилен; ча – и; татра – там; а̄мр̣шата – след цялостно обмисляне; абхиюкта̄х̣ – подходящ.
Translation
Превод
O trustworthy brāhmaṇas, I now ask you about my immediate duty. Please, after proper deliberation, tell me of the unalloyed duty of everyone in all circumstances, and specifically of those who are just about to die.
О, бра̄хман̣и, които заслужавате пълно доверие, сега искам да ви попитам какви са непосредствените ми задължения. Моля ви, размислете колкото е необходимо и ми кажете в какво се състои чистият дълг на всеки, независимо от обстоятелствата, и особено на тези, които са на прага на смъртта.
Purport
Пояснение
In this verse the King has placed two questions before the learned sages. The first question is what is the duty of everyone in all circumstances, and the second question is what is the specific duty of one who is to die very shortly. Out of the two, the question relating to the dying man is most important because everyone is a dying man, either very shortly or after one hundred years. The duration of life is immaterial, but the duty of a dying man is very important. Mahārāja Parīkṣit placed these two questions before Śukadeva Gosvāmī also on his arrival, and practically the whole of the Śrīmad-Bhāgavatam, beginning from the Second Canto up to the last, the Twelfth Canto, deals with these two questions. The conclusion arrived at thereof is that devotional service of the Lord Śrī Kṛṣṇa, as it is confirmed by the Lord Himself in the last phases of the Bhagavad-gītā, is the last word in relation to everyone’s permanent duty in life. Mahārāja Parīkṣit was already aware of this fact, but he wanted the great sages assembled there to unanimously give their verdict on his conviction so that he might be able to go on with his confirmed duty without controversy. He has especially mentioned the word śuddha, or perfectly correct. For transcendental realization or self-realization, many processes are recommended by various classes of philosophers. Some of them are first-class methods, and some of them are second- or third-class methods. The first-class method demands that one give up all other methods and surrender unto the lotus feet of the Lord and thus be saved from all sins and their reactions.
В тази шлока царят поставя пред учените мъдреци два въпроса. Първият е в какво се състои дългът на всеки, при всички обстоятелства, а вторият – какви са по-особените задължения на човек, който ще умре много скоро. От тях по-важен е въпросът за умиращия човек, защото всички са смъртни, независимо дали смъртта ще дойде веднага или след сто години. Продължителността на живота не е толкова съществена, по-важен е дългът на умиращия човек. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал тези въпроси и на Шукадева Госва̄мӣ, когато той пристигнал, и всъщност целият Шрӣмад Бха̄гаватам, като се започне от Втора песен до края на Дванадесета, се занимава с отговора на тези два въпроса. Заключението било, че преданото служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, както самият Бог потвърждава в края на Бхагавад-гӣта̄, е висшият и вечен дълг на всеки. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил разбрал това, но искал великите мъдреци единодушно да потвърдят убеждението му, за да продължи да изпълнява дълга си, освободен от всякакви съмнения. Той съзнателно използвал думата шуддха – „съвършено правилен“. Различните философи препоръчват различни процеси за постигане на трансцендентално познание, или себепознание. Някои от тези методи са първа категория, други са втора или трета. Първокласният метод изисква човек да изостави всички други пътища и да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, като по този начин се освободи от всички грехове и последствията от тях.