Skip to main content
Library » Bhagavad-gītā As It Is » Chapter Three

TEXT 1

TEXT 1

Devanagari

Деванагари (азбука)

अर्जुन उवाच
ज्यायसी चेत्कर्मणस्ते मता बुद्धिर्जनार्दन ।
तत्किं कर्मणि घोरे मां नियोजयसि केशव ॥ १ ॥

Text

Текст

arjuna uvāca
jyāyasī cet karmaṇas te
matā buddhir janārdana
tat kiṁ karmaṇi ghore māṁ
niyojayasi keśava
арджуна ува̄ча
джя̄ясӣ чет карман̣ас те
мата̄ буддхир джана̄рдана
тат ким̇ карман̣и гхоре ма̄м̇
нийоджаяси кешава

Synonyms

Дума по дума

arjunaḥ uvāca — Arjuna said; jyāyasī — better; cet — if; karmaṇaḥ — than fruitive action; te — by You; matā — is considered; buddhiḥ — intelligence; janārdana — O Kṛṣṇa; tat — therefore; kim — why; karmaṇi — in action; ghore — ghastly; mām — me; niyojayasi — You are engaging; keśava — O Kṛṣṇa.

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; джя̄ясӣ – по-добре; чет – ако; карман̣ах̣ – от плодоносна дейност; те – от теб; мата̄ – се счита; буддхих̣ – интелигентност; джана̄рдана – о, Кр̣ш̣н̣а; тат – затова; ким – защо; карман̣и – в действие; гхоре – ужасно; ма̄м – мен; нийоджаяси – въвличаш; кешава – о, Кр̣ш̣н̣а.

Translation

Превод

Arjuna said: O Janārdana, O Keśava, why do You want to engage me in this ghastly warfare, if You think that intelligence is better than fruitive work?

Арджуна каза: О, Джана̄рдана, о, Кешава, защо искаш да ме въвлечеш в тази ужасна война, щом мислиш, че интелигентността е по-добра от плодоносната дейност?

Purport

Пояснение

The Supreme Personality of Godhead Śrī Kṛṣṇa has very elaborately described the constitution of the soul in the previous chapter, with a view to delivering His intimate friend Arjuna from the ocean of material grief. And the path of realization has been recommended: buddhi-yoga, or Kṛṣṇa consciousness. Sometimes Kṛṣṇa consciousness is misunderstood to be inertia, and one with such a misunderstanding often withdraws to a secluded place to become fully Kṛṣṇa conscious by chanting the holy name of Lord Kṛṣṇa. But without being trained in the philosophy of Kṛṣṇa consciousness, it is not advisable to chant the holy name of Kṛṣṇa in a secluded place, where one may acquire only cheap adoration from the innocent public. Arjuna also thought of Kṛṣṇa consciousness or buddhi-yoga, or intelligence in spiritual advancement of knowledge, as something like retirement from active life and the practice of penance and austerity at a secluded place. In other words, he wanted to skillfully avoid the fighting by using Kṛṣṇa consciousness as an excuse. But as a sincere student, he placed the matter before his master and questioned Kṛṣṇa as to his best course of action. In answer, Lord Kṛṣṇa elaborately explained karma-yoga, or work in Kṛṣṇa consciousness, in this Third Chapter.

В предишната глава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, описа подробно природата на душата, за да спаси близкия си приятел Арджуна от океана на материалната скръб. За духовно познание Той му препоръча пътя на буддхи йога, т.е. Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога погрешно се смята, че Кр̣ш̣н̣а съзнание означава пасивност. Под влияние на такова неправилно разбиране, често се случва човек да се оттегли на свято място с намерението да стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, като повтаря святото име на Бога в уединение. Но уединението не се препоръчва на необучения във философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото всичко, което той би могъл да постигне, е евтината почит на наивните хора. Арджуна също мисли, че буддхи йога – Кр̣ш̣н̣а съзнание, или използване на интелигентността за напредък в духовното знание – означава оттегляне от активния живот, аскетизъм и въздържание на усамотено място. С други думи, той иска да избегне сражението, като използва за претекст Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но понеже е искрен ученик, излага проблема си пред своя учител Кр̣ш̣н̣а и пита как е най-добре да постъпи. В отговор в настоящата трета глава Бог Кр̣ш̣н̣а подробно обяснява какво представлява карма йога – работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание.