TEXT 38
ТЕКСТ 38
Tekst
Текст
lābhālābhau jayājayau
tato yuddhāya yujyasva
naivaṁ pāpam avāpsyasi
ла̄бха̄ла̄бхау джая̄джаяу
тато юддха̄я юджясва
наивам̇ па̄пам ава̄псяси
Synonyms
Дума по дума
sukha — lykke; duḥkhe — og lidelse; same — i ligevægt; kṛtvā — efter således at have bragt; lābha-alābhau — både vinding og tab; jaya-ajayau — både sejr og nederlag; tataḥ — derefter; yuddhāya — for at kæmpe; yujyasva — engagér (dig i at kæmpe); na — aldrig; evam — på denne måde; pāpam — syndig reaktion; avāpsyasi — du vil modtage.
сукха – щастие; дух̣кхе – и нещастие; саме – с уравновесеност; кр̣тва̄ – постъпва така; ла̄бха-ала̄бхау – печалба и загуба; джая-аджаяу – победа и поражение; татах̣ – след това; юддха̄я – заради самото сражение; юджясва – сражавай се; на – никога; евам – по този начин; па̄пам – последица от греховете; ава̄псяси – ще получиш.
Translation
Превод
Kæmp derfor for kampens skyld uden at bekymre dig om lykke eller lidelse, tab eller vinding, sejr eller nederlag, for på den måde vil du aldrig pådrage dig synd.
Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Her siger Herren Kṛṣṇa direkte til Arjuna, at han skal kæmpe for kampens skyld, fordi Han (Kṛṣṇa) ønsker krigen. Når man handler i Kṛṣṇa-bevidsthed, bekymrer man sig ikke om glæde eller sorg, vinding eller tab eller sejr eller nederlag. At alt bør gøres for Kṛṣṇas skyld, er transcendental bevidsthed, så der er ingen reaktioner på materielle handlinger. Den, der handler for sin egen sansenydelses skyld, uanset om det er i godhed eller lidenskab, vil modtage reaktionerne derpå, hvad end de er gode eller dårlige. Men har man overgivet sig helt til at handle i Kṛṣṇa-bevidsthed, er man ikke længere forpligtet over for nogen eller skylder nogen noget, som tilfældet er det under normale omstændigheder. Der står skrevet (ŚB. 11.5.41):
Бог Кр̣ш̣н̣а открито заявява на Арджуна, че трябва да се сражава заради самото сражение, защото Той желае тази битка. Човек, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не мисли за щастие и нещастие, печалба и загуба, победа и поражение. Съзнанието е трансцендентално, когато всяка дейност се посвещава на Кр̣ш̣н̣а. По този начин няма последици от материалните дейности. Човек, действащ за удовлетворение на собствените си желания, независимо дали под влияние на доброто, или на страстта, е подвластен на резултата – бил той добър или лош. Но който изцяло се е посветил на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, повече не е задължен на никого, както би бил при обикновени обстоятелства. Казано е:
na kiṅkaro nāyam ṛṇī ca rājan
sarvātmanā yaḥ śaraṇaṁ śaraṇyaṁ
gato mukundaṁ parihṛtya kartam
на кин̇каро на̄ям р̣н̣ӣ ча ра̄джан
сарва̄тмана̄ ях̣ шаран̣ам̇ шаран̣ям̇
гато мукундам̇ парихр̣тя картам
“Alle, der helt har overgivet sig til Kṛṣṇa eller Mukunda og opgivet alle andre pligter, skylder ikke længere nogen noget og er ikke forpligtet over for hverken halvguder, vismænd, folk i almindelighed, slægtninge, menneskeheden eller forfædrene.” Det er den indirekte hentydning, Kṛṣṇa giver Arjuna i dette vers, og sagen vil blive yderligere forklaret i de følgende vers.
„Всеки, напълно отдал се на Кр̣ш̣н̣а, Мукунда, и изоставил всички други задължения, не е длъжен на никого за нищо – нито на полубоговете, нито на мъдреците, нито на хората, нито на роднините, нито на човечеството, нито на прадедите“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.41). В този стих Кр̣ш̣н̣а само загатва на Арджуна за това, което по-ясно ще бъде обяснено в следващите стихове.