Когато Кр̣ш̣н̣а изведнъж изчезнал от очите на гопӣте, те започнали да го търсят навсякъде. След като не го намерили никъде, те се уплашили и почти загубили разсъдъка си. Единственото, което им оставало, било да мислят с много любов и нежност за забавленията му. Потънали в такива мисли, те изгубили паметта си и с навлажнените си очи започнали да виждат само тези забавления – прекрасните му разговори с тях, прегръдките му, целувките му. Те били толкова унесени в него, че се опитали да танцуват като него, да вървят и да се усмихват като него, като че ли самите те са Кр̣ш̣н̣а. Понеже Кр̣ш̣н̣а го нямало, те просто не били на себе си. Всяка започнала да твърди, че е Кр̣ш̣н̣а. Не след дълго всички гопӣ се събрали и тръгнали заедно да го търсят навред из гората, като силно го викали по име.

Всъщност Кр̣ш̣н̣а е всепроникващ – Той е в небето, в гората, във всички сърца: Той винаги се намира навсякъде. И гопӣте започнали да разпитват дърветата и растенията за него. В гората имало най-различни гигантски дървета и малки растения и гопӣте се обръщали към тях: „О, скъпо баняново дърво, виждало ли си сина на Маха̄ра̄джа Нанда да минава оттук, да се смее и да свири на флейтата си? Той грабна сърцата ни и си отиде. Ако си го видяло, милостиво ни кажи накъде се отправи. О, скъпо дърво ашока, скъпи разцъфтели дървета на̄га и чампака, виждали ли сте да минава оттук малкият брат на Балара̄ма? Той се скри от очите ни, защото се възгордяхме.“ Гопӣте знаели защо Кр̣ш̣н̣а изчезнал така внезапно. Те разбрали, че Кр̣ш̣н̣а си е отишъл, защото докато се наслаждавали с него, горделиво мислели, че са най-щастливите жени във вселената. Той искал да прекърши гордостта им. Кр̣ш̣н̣а не обича неговите предани да се гордеят със служенето си. Той приема служенето на всеки, но не обича някой предан да се големее пред другите. Ако се случи да се появят такива чувства, Кр̣ш̣н̣а им слага край, като променя отношението си към този предан.

После гопӣте се обърнали към растенията туласӣ: „Мила туласӣ, ти си много скъпа на Бог Кр̣ш̣н̣а – листата ти са винаги в лотосовите му крака. О, скъпи цветя ма̄латӣ и маллика̄, скъпи жасмини, Кр̣ш̣н̣а сигурно се е докосвал до вас, минавайки оттук, след като ни достави трансцендентално удоволствие. Виждали ли сте наблизо Ма̄дхава? О, скъпи мангови и хлебни дървета, скъпи круши и дървета асана! Скъпи къпинови храсти и дървета бел и кадамба, вие сте много благочестиви, защото живеете на брега на Ямуна̄. Кр̣ш̣н̣а сигурно е минавал оттук. Ще бъдете ли така добри да ни кажете накъде отиде?“

После гопӣте погледнали земята, по която вървели, и ѝ казали: „Скъпа земна плането, не знаем на какви отречения и въздържания си се подлагала, за да се отпечатат върху теб стъпките на Кр̣ш̣н̣а. Ти си много радостна. Тези въодушевени дървета и растения са космите на тялото ти. Бог Кр̣ш̣н̣а сигурно е бил много доволен от теб, иначе как щеше да те прегръща във формата си на глигана Вара̄ха? Той те освободи, когато бе потънала във водата, и пое цялата ти тежест върху бивниците си.“

След като разговаряли с безброй растения и дървета, гопӣте обърнали лице към красивите сърни, които ги гледали с много нежност. Те им казали: „Излиза, че оттук е минал Кр̣ш̣н̣а, самият Върховен На̄ра̄ян̣а, заедно с Лакшмӣ, богинята на щастието. Как иначе ветрецът щеше да носи благоуханието на венеца му, който е поръсен с червената кун̇кума от гърдите на богинята на щастието? Те сигурно са минали оттук и са докоснали телата ви, затова изглеждате толкова щастливи и ни гледате съчувствено. Ще бъдете ли така мили да ни кажете накъде отиде Кр̣ш̣н̣а? Той е доброжелателят на Вр̣нда̄вана. Той е наравно мил с вас и с нас; може би е дошъл при вас, след като ни изостави. О, щастливи дървета, нашите мисли са обсебени от Кр̣ш̣н̣а, малкия брат на Балара̄ма. Когато е минавал оттук, Той е прегръщал с едната си ръка богинята на щастието, а с пръстите на другата е въртял лотосов цвят. Сигурно с радост е приел поклоните ви и ви е погледнал с нескривано удоволствие.“

После някои гопӣ се обърнали към приятелките си: „Скъпи приятелки, защо не попитате тези пълзящи растения, които така възторжено прегръщат големите дървета, сякаш те са им съпрузи? Изглежда цветчетата на тези увивни растения са се докосвали до ноктите на Кр̣ш̣н̣а. Защо иначе ще са толкова радостни?“

Гопӣте търсили Кр̣ш̣н̣а навсякъде, а като се уморили, заговорили така, сякаш са загубили разсъдъка си. Те се успокоявали само когато подражавали на различните забавления на Кр̣ш̣н̣а. Една от тях се направила на Пӯтана̄, а друга се престорила, че суче от гърдите ѝ като Кр̣ш̣н̣а. Една гопӣ играела ролята на ръчна количка, а друга легнала под нея и започнала да рита с крака, също като Кр̣ш̣н̣а, който докоснал с крачката си колелата на количката и убил демона Шакат̣а̄сура. Те подражавали на малкия Кр̣ш̣н̣а, който лежал на земята, а една гопӣ станала демона Тр̣н̣а̄варта, който насила отнесъл Кр̣ш̣н̣а високо в небето. А друга показвала как Кр̣ш̣н̣а се опитва да ходи и подрънква със звънчетата си. Две гопӣ взели ролите на Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма, а другите били приятелите им пастирчетата. Една от гопӣте станала Бака̄сура, а друга я накарала да падне на земята като истинския демон Бака̄сура, когато бил убит. По същия начин трета гопӣ победила Ватса̄сура. Гопӣте започнали да викат имената на кравите, както правел Кр̣ш̣н̣а. Една от тях засвирила на флейта, а друга я хвалела така, както приятелите на Кр̣ш̣н̣а го хвалят, когато свири. Една от гопӣте качила на гърба си приятелката си, съвсем като Кр̣ш̣н̣а, който носел на гръб приятелите си. Потопено в мисли за Кр̣ш̣н̣а, момичето, което вдигнало приятелката си, започнало да се хвали, че е самият Кр̣ш̣н̣а: „Вижте само движенията ми!“ Друга гопӣ вдигнала с ръка връхната си дреха и казала: „Не се бойте от поройните дъждове и силните урагани. Аз ще ви спася.“ И те представили повдигането на хълма Говардхана. Трета гопӣ стъпила на главата на една друга девойка и възкликнала: „Ще те накажа сурово, негоднико Ка̄лия! Ти трябва да напуснеш това място. Аз съм дошъл на земята, за да накажа всички негодници!“ Друга гопӣ казала на приятелките си: „О, вижте, пламъците на горския пожар се приближават към нас, за да ни погълнат. Моля ви, затворете очи – веднага ще ви спася от надвисналата опасност.“

Всички гопӣ страдали до полуда, защото Кр̣ш̣н̣а го нямало. Те разпитвали дърветата и растенията за него. На няколко места открили по земята отпечатъци от знаците по стъпалата му – знаме, лотосов цвят, тризъбец и мълния. Щом зърнали следите, те възкликнали: „О, това са следите от краката на Кр̣ш̣н̣а. Всички знаци – знамето, лотосовият цвят, тризъбецът и мълнията – се виждат толкова ясно.“ Те тръгнали по стъпките. Скоро обаче редом с тях видели други стъпки и много се натъжили: „Погледнете, скъпи приятелки! Чии са новите стъпки? Те вървят редом до следите на сина на Маха̄ра̄джа Нанда. Ясно е, че Кр̣ш̣н̣а е вървял прегърнат с някоя гопӣ, както слонът върви с любимата си съпруга. Трябва да знаете, че тази гопӣ е служила на Кр̣ш̣н̣а с много по-голяма и нежна любов от нашата. И заради това Той не е могъл да я изостави, след като напусна нас, а я е взел със себе си. Скъпи приятелки, само си представете колко трансцендентално велик е прахът по земята тук. Дори Брахма̄, Шива и богинята на щастието Лакш̣мӣ обожават праха от лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а. Но в същото време ние сме толкова нещастни, че тази гопӣ е тръгнала с Кр̣ш̣н̣а. Тя се наслаждава на нектарните целувки на Кр̣ш̣н̣а, а нас ни е оставила да скърбим. О, приятелки, погледнете! На това място вече не се виждат следите на тази гопӣ. Сигурно Кр̣ш̣н̣а е взел Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ на ръце, защото сухата трева е много бодлива. О, колко му е скъпа тя! Тук Кр̣ш̣н̣а е откъснал цветя, за да ѝ достави удоволствие. На мястото, където се е надигнал на пръсти, за да откъсне цветовете от високите клони на дървото, стъпките му са се отпечатали наполовина. Скъпи приятелки, погледнете, тук Кр̣ш̣н̣а е седнал до Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и се е опитал да сложи цветята в косите ѝ. Можем да сме сигурни, че и двамата са седели тук. Кр̣ш̣н̣а е себеудовлетворен, не му е нужно да търси наслаждение от някакъв друг източник, и въпреки това само за да достави удоволствие на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, Той се е държал с нея така, както изпълнен с любовна страст младеж се държи с любимата си. Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че винаги изтърпява всичко, което му причиняват възлюбените му.“

И те започнали да изтъкват недостатъците на единствената гопӣ, която Кр̣ш̣н̣а отвел със себе си. Те казвали, че най-високопоставената измежду тях, Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, която била сама с Кр̣ш̣н̣а, сигурно много се е възгордяла с положението си и си мисли, че е най-великата гопӣ. „Но Кр̣ш̣н̣а нямаше да избере само нея от всички нас, ако Тя не притежаваше изключителна красота и необикновени качества. Сигурно Тя е отвела Кр̣ш̣н̣а навътре в гората и му е казала: „Скъпи мой Кр̣ш̣н̣а, вече съм много уморена. Не мога да вървя повече. Отнеси ме, където пожелаеш.“ И тогава Кр̣ш̣н̣а може би е отговорил: „Добре, ще те взема на ръце.“ Но вероятно Кр̣ш̣н̣а веднага си е отишъл и сега Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ тъжи за него: „О, любими мой, Ти си ми по-скъп от всичко. Ти си толкова прекрасен и силен. Къде си сега? Аз съм Ти най-покорна слугиня и съм толкова тъжна. Моля те, ела отново при мен.“ Но Кр̣ш̣н̣а не отива при нея. Само я наблюдава отдалече и се наслаждава на скръбта ѝ.“

Гопӣте навлизали все по-навътре и по-навътре в гората, за да търсят Кр̣ш̣н̣а. Когато обаче се уверили, че Кр̣ш̣н̣а наистина е изоставил Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, много се натъжили. Това е проверка за наличието на Кр̣ш̣н̣а съзнание. В началото те малко завиждали, че Кр̣ш̣н̣а отвел само Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, а изоставил всички други гопӣ. Но щом разбрали, че Той е напуснал и нея и я е оставил съвсем сама да скърби за него, съчувствието, което изпитали към нея, било много по-силно. Гопӣте намерили Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и научили от нея всичко – как се държала неправилно с Кр̣ш̣н̣а, как се възгордяла и как била наказана за горделивостта си. Като чули това, те съвсем искрено я съжалили. След това всички заедно с Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ навлезли още по-навътре в гората, докато престанали да виждат лунната светлина.

Когато усетили, че постепенно мракът става все по-гъст, те спрели. Умът и интелигентността им били погълнати от мисли за Кр̣ш̣н̣а; те подражавали на дейностите на Кр̣ш̣н̣а и на думите му. Понеже били отдали сърцата си докрай на Кр̣ш̣н̣а, те напълно забравили семействата си и възпявали неговото величие. Така всички гопӣ се събрали на брега на Ямуна̄. Те мислели, че Кр̣ш̣н̣а ще се завърне при тях, и пеели за величието на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.