ТЕКСТ 24
Text 24
Текст
Text
Дума по дума
Synonyms
атха – след това; ча – също; духитарам – дъщерята; праджа̄патех̣ – на един от праджа̄патите, отговорни за увеличаване на населението; вишвакарман̣ах̣ – на име Вишвакарма̄; упайеме – се ожени; бархиш̣матӣм – Бархиш̣матӣ; на̄ма – на име; тася̄м – с нея; у ха – отбелязва се като; ва̄ва – удивително; а̄тма-джа̄н – синове; а̄тма-сама̄на – равни на него; шӣла – достойнство; гун̣а – качество; карма – дела; рӯпа – красота; вӣря – могъщество; уда̄ра̄н – великодушие; даша – десет; бха̄вая̄м бабхӯва – зачена; каня̄м – дъщеря; ча – също; явӣясӣм – най-малка от всички; ӯрджасватӣм – Ӯрджасватӣ; на̄ма – на име.
atha — thereafter; ca — also; duhitaram — the daughter; prajāpateḥ — of one of the prajāpatis entrusted with increasing population; viśvakarmaṇaḥ — named Viśvakarmā; upayeme — married; barhiṣmatīm — Barhiṣmatī; nāma — named; tasyām — in her; u ha — as it is celebrated; vāva — wonderful; ātma-jān — sons; ātma-samāna — exactly equal to him; śīla — character; guṇa — quality; karma — activities; rūpa — beauty; vīrya — prowess; udārān — whose magnanimity; daśa — ten; bhāvayām babhūva — he begot; kanyām — daughter; ca — also; yavīyasīm — the youngest of all; ūrjasvatīm — Ūrjasvatī; nāma — named.
Превод
Translation
След това Маха̄ра̄джа Прияврата се ожени за Бархиш̣матӣ, дъщерята на праджа̄пати Вишвакарма̄. Тя му роди десет сина, които не му отстъпваха по красота, достойнство, великодушие и други качества. А последното им дете бе момиче на име Ӯрджасватӣ.
Thereafter, Mahārāja Priyavrata married Barhiṣmatī, the daughter of the prajāpati named Viśvakarmā. In her he begot ten sons equal to him in beauty, character, magnanimity and other qualities. He also begot a daughter, the youngest of all, named Ūrjasvatī.
Пояснение
Purport
Маха̄ра̄джа Прияврата не само изпълнил волята на Брахма̄, като поел държавното управление, но се оженил за Бархиш̣матӣ, дъщерята на Вишвикарма̄, един от праджа̄патите. Царят до съвършенство владеел трансценденталното знание и би могъл да се прибере у дома и да води управленските дела като брахмача̄рӣ. Но вместо това, щом се върнал в двореца, той се оженил. По правило, когато стане гр̣хастха, човек трябва да бъде образцов глава на семейство, т.е. да живее в сговор и съгласие със съпругата и децата си. Когато първата жена на Чайтаня Маха̄прабху починала, майка му го помолила да се ожени за втори път. Той бил двайсетгодишен и само след четири години щял да приеме сання̄са, но изпълнил молбата на майка си и се оженил. Казал ѝ: „Щом живея вкъщи, трябва да се оженя. Семейният живот не означава само да живееш в къща. Истинският семеен живот означава къща и съпруга“.
Mahārāja Priyavrata not only carried out the order of Lord Brahmā by accepting the duties of government, but also married Barhiṣmatī, the daughter of Viśvakarmā, one of the prajāpatis. Since Mahārāja Priyavrata was fully trained in transcendental knowledge, he could have returned home and conducted the business of government as a brahmacārī. Instead, however, when he returned to household life, he accepted a wife also. The principle is that when one becomes a gṛhastha he must live perfectly in that order, which means he must live peacefully with a wife and children. When Caitanya Mahāprabhu’s first wife died, His mother requested Him to marry for a second time. He was twenty years old and was going to take sannyāsa at the age of twenty-four, yet by the request of His mother, He married. “As long as I am in household life,” He told His mother, “I must have a wife, for household life does not mean staying in a house. Real household life means living in a house with a wife.”
Три думи в този стих заслужават внимание: у ха ва̄ва. Те са израз на удивление. Прияврата Маха̄ра̄джа бил дал обет за отречение, но се оженил и заченал деца – това няма нищо общо с пътя на отречението; тези дейности са присъщи за пътя на наслаждението. Затова поведението на Прияврата Маха̄ра̄джа, който следвал пътя на отречението, но по-късно тръгнал по пътя на наслаждението, предизвикало истинско удивление.
Three words in this verse are very significant — u ha vāva. These words are used to express wonder. Priyavrata Mahārāja had taken a vow of renunciation, but accepting a wife and begetting children have nothing to do with the path of renunciation; these are activities on the path of enjoyment. It was a source of great wonder, therefore, that Priyavrata Mahārāja, who had followed the path of renunciation, had now accepted the path of enjoyment.
Понякога ме критикуват, че вземам участие в сватбените церемонии на своите ученици, въпреки че съм сання̄сӣ. Ще обясня накратко: ние сме основали Обществото за Кришна съзнание и тъй като в едно общество са нужни образцови семейства, макар да сме приели пътя на отречението, е необходимо да участваме в брачната церемония на някои от неговите членове, за да бъде то наистина образцово. Това може да изглежда учудващо за хора, които не се интересуват от установяването на даива варн̣а̄шрама, трансценденталната система от четири обществени и четири духовни подразделения. Но Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура искаше да възстанови тази система. В даива варн̣а̄шрама общественото положение не се определя от произхода, защото според Бхагавад-гӣта̄ определящите фактори са гун̣а и карма – качествата и работата на хората. Даива варн̣а̄шрама трябва да се установи в цял свят, за да превърне човешкото общество в Кр̣ш̣н̣а осъзнато. Недалновидните критици може да намират тази цел за невероятна, но тя е неизменна част от дейността на Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Sometimes we are criticized because although I am a sannyāsī I have taken part in the marriage ceremonies of my disciples. It must be explained, however, that since we have started a Kṛṣṇa conscious society and since a human society must also have ideal marriages, to correctly establish an ideal society we must take part in marrying some of its members, although we have taken to the path of renunciation. This may be astonishing to persons who are not very interested in establishing daiva-varṇāśrama, the transcendental system of four social orders and four spiritual orders. Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura, however, wanted to reestablish daiva-varṇāśrama. In daiva-varṇāśrama there cannot be acknowledgement of social status according to birthright because in Bhagavad-gītā it is said that the determining considerations are guṇa and karma, one’s qualities and work. It is this daiva-varṇāśrama that should be established all over the world to continue a perfect society for Kṛṣṇa consciousness. This may be astonishing to foolish critics, but it is one of the functions of a Kṛṣṇa conscious society.