Шрӣмад бха̄гаватам 4.9.3
Текст
авандата̄н̇гам̇ винамайя дан̣д̣ават
др̣гбхя̄м̇ прапашян прапибанн ива̄рбхакаш
чумбанн ива̄сйена бхуджаир ива̄шлиш̣ан
Дума по дума
тат-даршанена – като видя Бога; а̄гата-са̄дхвасах̣ – Дхрува Маха̄ра̄джа, силно смутен; кш̣итау – на земята; авандата – отдаде почитания; ан̇гам – тялото му; винамайя – проснато; дан̣д̣ават – като пръчка; др̣гбхя̄м – с очите си; прапашян – гледайки; прапибан – пиейки; ива – като; арбхаках̣ – момчето; чумбан – целувайки; ива – като; а̄сйена – с устата си; бхуджаих̣ – с ръцете си; ива – като; а̄шлиш̣ан – прегръщайки.
Превод
Когато видя Бога пред себе си, Дхрува Маха̄ра̄джа силно се смути. В израз на благоговение той падна по очи, с тяло, изпънато като пръчка, и целият потъна във вълните на любовта към Върховния. В екстаза си Дхрува не можеше да откъсне поглед от Бога, сякаш искаше да го изпие с очи, да обсипе лотосовите му нозе с целувки и да го притисне в обятията си.
Пояснение
Разбираемо е, че когато видял пред себе си самата Върховна Божествена Личност, Дхрува Маха̄ра̄джа бил обзет от благоговейно вълнение. Той гледал Бога така, сякаш го изпивал с погледа си. Любовта на предания към Върховния Бог е толкова силна, че той копнее да целува безспир лотосовите му нозе, да ги прегръща, да докосва върховете на пръстите им. Особеностите в поведението на Дхрува Маха̄ра̄джа, описани в тази строфа, показват, че когато той срещнал Бога лице в лице, в тялото му се проявили осемте признака на трансценденталния екстаз.