Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.3

तद्दर्शनेनागतसाध्वस: क्षिता-
ववन्दताङ्गं विनमय्य दण्डवत् ।
द‍ृग्भ्यां प्रपश्यन् प्रपिबन्निवार्भक-
श्चुम्बन्निवास्येन भुजैरिवाश्लिषन् ॥ ३ ॥
тад-даршанена̄гата-са̄дхвасах̣ кш̣ита̄в
авандата̄н̇гам̇ винамайя дан̣д̣ават
др̣гбхя̄м̇ прапашян прапибанн ива̄рбхакаш
чумбанн ива̄сйена бхуджаир ива̄шлиш̣ан

Дума по дума

тат-даршаненакато видя Бога; а̄гата-са̄дхвасах̣Дхрува Маха̄ра̄джа, силно смутен; кш̣итауна земята; авандатаотдаде почитания; ан̇гамтялото му; винамайяпроснато; дан̣д̣аваткато пръчка; др̣гбхя̄мс очите си; прапашянгледайки; прапибанпиейки; ивакато; арбхаках̣момчето; чумбанцелувайки; ивакато; а̄сйенас устата си; бхуджаих̣с ръцете си; ивакато; а̄шлиш̣анпрегръщайки.

Превод

Когато видя Бога пред себе си, Дхрува Маха̄ра̄джа силно се смути. В израз на благоговение той падна по очи, с тяло, изпънато като пръчка, и целият потъна във вълните на любовта към Върховния. В екстаза си Дхрува не можеше да откъсне поглед от Бога, сякаш искаше да го изпие с очи, да обсипе лотосовите му нозе с целувки и да го притисне в обятията си.

Пояснение

Разбираемо е, че когато видял пред себе си самата Върховна Божествена Личност, Дхрува Маха̄ра̄джа бил обзет от благоговейно вълнение. Той гледал Бога така, сякаш го изпивал с погледа си. Любовта на предания към Върховния Бог е толкова силна, че той копнее да целува безспир лотосовите му нозе, да ги прегръща, да докосва върховете на пръстите им. Особеностите в поведението на Дхрува Маха̄ра̄джа, описани в тази строфа, показват, че когато той срещнал Бога лице в лице, в тялото му се проявили осемте признака на трансценденталния екстаз.