Шрӣмад бха̄гаватам 4.5.8
Текст
пра̄чӣна-бархир джӣвати хогра-дан̣д̣ах̣
га̄во на ка̄лянта идам̇ куто раджо
локо 'дхуна̄ ким̇ пралая̄я калпате
Дума по дума
ва̄та̄х̣ – ветровете; на ва̄нти – не духат; на – не; хи – защото; санти – са възможни; дасявах̣ – разбойници; пра̄чӣна-бархих̣ – старият цар Бархи; джӣвати – живее; ха – все още; угра-дан̣д̣ах̣ – който би наказал сурово; га̄вах̣ – кравите; на ка̄лянте – не ги водят; идам – този; кутах̣ – откъде; раджах̣ – прах; локах̣ – планетата; адхуна̄ – сега; ким – е ли; пралая̄я – за унищожение; калпате – счита се за готова.
Превод
Те се чудеха кой ли може да вдига такъв прах: не духа вятър, по това време никога не минават крави, нито пък е вероятно прашните облаци да са вдигнати от разбойници, защото все още управлява могъщият цар Бархи, който би наказал злодеите. Откъде се е взела бурята? Да не би да е дошло време за унищожението на тази планета?
Пояснение
В дадената строфа особено важни са думите пра̄чӣна-бархир джӣвати. Царят на онези земи бил известен под името Бархи и макар че вече бил стар, не само се държал, но и бил много могъщ владетел. Затова не можело да се появят крадци или разбойници. По косвен начин тук се утвърждава, че крадци, разбойници, измамници и отхвърлени деца може да има само в държава или царство, чийто владетел не е достатъчно силен. Когато под лозунгите за свобода и справедливост на престъпниците им се позволява да правят каквото поискат, тогава крадци и бандити рушат спокойствието в страната или царството. Прашната буря, вдигната от войниците и сподвижниците на Шива, напомняла за унищожението на света. Когато дойде време да бъде разрушено материалното проявление, с тази задача се заема Шива. Затова предизвиканото от него положение напомняло за гибелта на космическото творение.