ТЕКСТ 81
Text 81
Текст
Text
праджа̄-сарга̄бхиракш̣ан̣е
а̄дишя путра̄н агамат
тапасе капила̄шрамам
prajā-sargābhirakṣaṇe
ādiśya putrān agamat
tapase kapilāśramam
Дума по дума
Synonyms
пра̄чӣнабархих̣ – цар Пра̄чӣнабархи; ра̄джа-р̣ш̣их̣ – святият цар; праджа̄-сарга – народа; абхиракш̣ан̣е – да покровителстват; а̄дишя – след като заръча; путра̄н – на синовете си; агамат – замина; тапасе – за да се посвети на аскетизъм; капила-а̄шрамам – на святото място, наречено Капила̄шрама.
prācīnabarhiḥ — King Prācīnabarhi; rāja-ṛṣiḥ — the saintly King; prajā-sarga — the mass of citizens; abhirakṣaṇe — to protect; ādiśya — after ordering; putrān — his sons; agamat — departed; tapase — for undergoing austerities; kapila-āśramam — to the holy place known as Kapilāśrama.
Превод
Translation
Като събра министрите си, святият цар Пра̄чӣнабархи им остави нареждания за своите синове, на които завещаваше да покровителстват поданиците. После той напусна дома си и замина за святото място, наречено Капила̄шрама, за да се посвети на отшелничество и аскетизъм.
In the presence of his ministers, the saintly King Prācīnabarhi left orders for his sons to protect the citizens. He then left home and went off to undergo austerities in a holy place known as Kapilāśrama.
Пояснение
Purport
В тази строфа много важна е думата праджа̄-сарга. Когато великият мъдрец На̄рада убедил цар Пра̄чӣнабархи да напусне дома си и да се посвети на предано служене на Бога, синовете на царя все още се подлагали на лишения на дъното на океана. Цар Пра̄чӣнабархи обаче не дочакал завръщането им, а се оттеглил, като просто оставил за тях нареждания, с които им завещавал да покровителстват народа. Според Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря това покровителство означава гражданите да бъдат организирани във варн̣и и а̄шрами. Дълг на царете било да се грижат поданиците им да следват принципите на четирите варн̣и (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четирите а̄шрама (брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са). Много трудно е да се управляват хората в общество, което не е организирано според принципите на варн̣а̄шрама дхарма. За да бъдат ръководени гражданите в една страна така, че да напредват не само материално, но и духовно, не е достатъчно всяка година да се гласуват нови закони. Ефективното управление е невъзможно без варн̣а̄шрама дхарма. Във всяко общество трябва да има интелигенция с брамински качества (бра̄хман̣и), администратори и управници (кш̣атрии), търговци (вайши) и обикновени работници (шӯдри). Тези четири обществени групи съществуват естествено, според специфичната природа на отделните хора, но дълг на правителството е да се грижи представителите им неотклонно да действат според принципите на своята варн̣а. Именно това е абхиракш̣ана – закрилата, която управниците осигуряват на своите поданици.
The word prajā-sarga is very important in this verse. When the saintly King Prācīnabarhi was induced by the great sage Nārada to leave home and take to the devotional service of the Lord, his sons had not yet returned from their austerities in the water. However, he did not wait for their return but simply left messages to the effect that his sons were to protect the mass of citizens. According to Vīrarāghava Ācārya, such protection means organizing the citizens into the specific divisions of the four varṇas and four āśramas. It was the responsibility of the royal order to see that the citizens were following the regulative principles of the four varṇas (namely brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya and śūdra) and the āśramas (namely brahmacarya, gṛhastha, vānaprastha and sannyāsa). It is very difficult to rule citizens in a kingdom without organizing this varṇāśrama-dharma. To rule the mass of citizens in a state and keep them in a complete progressive order is not possible simply by passing laws every year in a legislative assembly. The varṇāśrama-dharma is essential in a good government. One class of men (the brāhmaṇas) must be intelligent and brahminically qualified, another class must be trained in administrative work (kṣatriya), another in mercantile business (vaiśya), and another simply in labor (śūdra). These four classes of men are already there according to nature, but it is the government’s duty to see that all four of these classes follow the principles of their varṇas methodically. This is called abhirakṣaṇa, or protection.
Важно е да се отбележи, че когато благодарение на наставленията, получени от На̄рада Муни, цар Пра̄чӣнабархи се убедил в смисъла на живота, той, без да губи нито миг повече, без дори да дочака синовете си да се върнат, веднага напуснал своя палат. Имало много неща, които царят трябвало да свърши след завръщането на младите принцове, но той просто оставил заръки. Той знаел кой е първостепенният му дълг. Царят просто оставил нареждания за синовете си и заминал в търсене на духовно съвършенство. Такива са принципите на ведическата цивилизация.
It is significant that when Mahārāja Prācīnabarhi was convinced of the goal of life through the instructions of Nārada, he did not wait even a moment to see his sons return, but left immediately. There were many things to be done upon the return of his sons, but he simply left them a message. He knew what his prime duty was. He simply left instructions for his sons and went off for the purpose of spiritual advancement. This is the system of Vedic civilization.
От Шрӣдхара Сва̄мӣ научаваме, че Капила̄шрама е разположен край устието на река Ганг при Бенгалския залив, в местността, наречена Ган̇га̄-са̄гара. Това място и до ден-днешен е известно средище за поклонение и всяка година в деня на Макарасан̇кра̄нти събира стотици хиляди хора, които идват, за да се потопят в свещените му води. Местността се нарича Капила̄шрама, защото там живял в отшелничество Бог Капила, родоначалникът на философията са̄н̇кхя, докато се подлагал на доброволни мъчения и аскетизъм.
Śrīdhara Svāmī informs us that Kapilāśrama is located at the confluence of the Ganges and the Bay of Bengal, a place known now as Gaṅgā-sāgara. This place is still famous as a place of pilgrimage, and many millions of people gather there every year on the day of Makara-saṅkrānti and take bath. It is called Kapilāśrama because of Lord Kapila’s living there to perform His austerities and penances. Lord Kapila propounded the Sāṅkhya system of philosophy.