Шрӣмад бха̄гаватам 4.25.23
Текст
пишан̇га-нӣвӣм̇ сушрон̣ӣм̇
шя̄ма̄м̇ канака-мекхала̄м
падбхя̄м̇ кван̣адбхя̄м̇ чалантӣм̇
нӯпураир девата̄м ива
шя̄ма̄м̇ канака-мекхала̄м
падбхя̄м̇ кван̣адбхя̄м̇ чалантӣм̇
нӯпураир девата̄м ива
Дума по дума
пишан̇га – жълто; нӣвӣм – облекло; су-шрон̣ӣм – красива талия; шя̄ма̄м – черен; канака – златен; мекхала̄м – колан; падбхя̄м – със стъпала; кван̣адбхя̄м – подрънкващи; чалантӣм – вървейки; нӯпураих̣ – със звънчета на краката; девата̄м – обитателка на рая; ива – като.
Превод
Талията и бедрата на тази жена бяха много красиви. Тя беше облечена в жълто са̄рӣ със златен колан и когато вървеше, звънчетата на краката ѝ мелодично подрънкваха. С целия си вид тя бе досущ като обитателка на рая.
Пояснение
Тази строфа изразява вътрешната радост, която човек изпитва при вида на жена с висока гръд и пълни бедра, облечена в съблазнително са̄рӣ и обсипана с украшения.