Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.24

स्तनौ व्यञ्जितकैशोरौ समवृत्तौ निरन्तरौ ।
वस्त्रान्तेन निगूहन्तीं व्रीडया गजगामिनीम् ॥ २४ ॥
станау вян̃джита-каишорау
сама-вр̣ттау нирантарау
вастра̄нтена нигӯхантӣм̇
врӣд̣ая̄ гаджа-га̄минӣм

Дума по дума

станаугърди; вян̃джитаиздаващи; каишораупърва младост; сама-вр̣ттауеднакво заоблени; нирантарауразположени близо една до друга; вастра-антенас крайчеца на са̄рӣто; нигӯхантӣмсе опитваше да покрие; врӣд̣ая̄от свенливост; гаджа-га̄минӣмвървейки като голям слон.

Превод

С края на своето са̄рӣ жената се опитваше да покрие облите си гърди, разположени плътно една до друга. Подтиквана от свенливост, тя непрекъснато се опитваше да закрие гърдите си и продължаваше да върви с величествена походка, като внушителен слон.

Пояснение

Двете гърди символизират привързаността и омразата. Признаците на привързаността и омразата (ра̄га и двеш̣а) са описани в Бхагавад-гӣта̄ (3.34):
индриясйендрияся̄ртхе
ра̄га-двеш̣ау вявастхитау
тайор на вашам а̄гаччхет
тау хй ася парипантхинау
„Съществуват принципи, които регулират привързаността и омразата, възникващи при досега на сетивата с техните обекти. Човек не трябва да бъде воден от привързаност и омраза, защото те са препятствия по пътя на себепознанието“.
Женските гърди, които тук символизират привързаността и омразата, също са една от пречките в духовното развитие. Мъжът не трябва да чувства влечение към тях. Великият светец Шан̇кара̄ча̄ря казва, че женската гръд, и най-вече младата женска гръд, не е нищо повече от съединение на мускули и кръв, затова човек не бива да попада в плен на нейната илюзия. Женските гърди са изкушение на ма̄я̄, призвано да хване мъжа в клопка. Двете гърди са еднакво привлекателни, затова тук са наречени сама-вр̣ттау. Половото влечение остава дори когато човек остарее, чак до самата му смърт. Само който е много напреднал в духовно отношение, не изпитва полова възбуда, като например Я̄муна̄ча̄ря, който пише:
яд-авадхи мама четах̣ кр̣ш̣н̣а-па̄да̄равинде
нава-нава-раса-дха̄манй удятам̇ рантум а̄сӣт
тад-авадхи бата на̄рӣ-сан̇гаме смаряма̄н̣е
бхавати мукха-вика̄рах̣ суш̣т̣ху ниш̣т̣хӣванам̇ ча
„Откакто се посветих на трансцендентално любовно служене на Кр̣ш̣н̣а, който ме дарява с все ново и ново блаженство, само щом помисля за полова близост с жена, устните ми се изкривяват в погнуса и аз заплювам тази мисъл“. Човек, който е духовно извисен, не чувства влечение към масата от плът и кръв, наречена женски гърди. В тази строфа е важна и думата нирантарау: макар да са разположени на две различни места, гърдите имат еднакво въздействие. С други думи, между привързаността и омразата няма разлика. Както се подчертава в Бхагавад-гӣта̄ (3.37), и двете са резултат от влиянието на раджо-гун̣а (ка̄ма еш̣а кродха еш̣а раджо-гун̣а-самудбхавах̣).
Думата нигӯхантӣм („опитвайки се да покрие“) означава, че дори ако някой е под влиянието на ка̄ма, лобха, кродха и пр., чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание той може да преобрази тези качества. Иначе казано, ка̄ма (страстта) може да се използва в служба на Кр̣ш̣н̣а. Подтиквани от страст, хората работят като луди ден и нощ. Преданият също може да работи всеотдайно, но за да достави удоволствие на Кр̣ш̣н̣а. Както кармӣте работят, без да жалят сили, за да заситят ка̄ма-кродха, така и преданият трябва да работи за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а. Кродха (гневът) също може да бъде използван в служба на Кр̣ш̣н̣а, ако човек го насочи срещу неотдадените, срещу демоните. Точно така използвал гнева си Ханума̄нджӣ. Той бил верен поклонник на Бог Ра̄мачандра и излял своя гняв срещу демона Ра̄ван̣а, като подпалил царството му. Следователно страстта (ка̄ма) може да използваме, за да доставим удоволствие на Кр̣ш̣н̣а, а кродха (гнева) – за да наказваме демоните. Когато страстта и гневът се използват в служба на Кр̣ш̣н̣а, те спират да бъдат материални и придобиват духовна стойност.