Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.34

Хората с Кр̣ш̣н̣а съзнание по природа не са склонни към материално сетивно удоволствие. Но тези, които нямат такова съзнание, трябва да следват предписанията на ша̄стрите. Неограниченото сетивно наслаждение става причина за материално робство, но онзи, който следва препоръките на писанията, престава да бъде зависим от обектите на сетивата. Обусловената душа например изпитва потребност от сексуално наслаждение и затова то е разрешено в рамките на брака. Според писанията мъжът не може да има сексуални отношения с други жени освен със съпругата си; на останалите жени той трябва да гледа като на собствената си майка. Но независимо от тези напътствия мъжът е склонен към сексуални отношения с други жени. Тази склонност трябва да се обуздае, в противен случай тя се превръща в сериозна пречка по пътя на духовното себепознание. Потребностите на материалното тяло могат да се удовлетворяват, но в определени рамки. И все пак не бива прекалено да разчитаме на такива разрешения. Предписанията трябва да се следват без привързаност към тях, защото регулираното сетивно наслаждение също може да ни отклони от правилния път – и по магистралата има шанс за катастрофа. Никой не може да гарантира безопасност даже на най-сигурния път. В резултат от съприкосновението с материята стремежът към сетивно наслаждение съществува от незапомнени времена. Въпреки че сетивното наслаждение може да бъде регулирано, винаги съществува възможност за падение и затова привързаността към него трябва на всяка цена да се избягва. Привързаността към Кр̣ш̣н̣а съзнание, към любовното служене на Кр̣ш̣н̣а, ни прави непривързани към сетивните дейности. Следователно не бива да отхвърляме Кр̣ш̣н̣а съзнание в нито един момент от живота си. Целият смисъл на отказа от сетивните удоволствия е в крайна сметка да достигнем нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание.