Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.28

В тази строфа Шива обяснява коя е причината той лично да се яви пред принцовете – те били предани на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) се казва:

„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.

Обикновените хора рядко може да видят Шива. Човек, който напълно се е отдал на Ва̄судева, на Кр̣ш̣н̣а, също се среща много рядко – великите личности като него са малцина (са маха̄тма̄ судурлабхах̣). Прачета̄сите били напълно отдадени на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, затова Шива сам дошъл да ги види. Ва̄судева е споменат и в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам, в мантрата ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я. Ва̄судева е най-висшата истина и затова Шива открито оповестява, че всеки, който е предан на Бог Ва̄судева, т.е. който се е отдал на Бог Кр̣ш̣н̣а, е изключително скъп и на него. Не само обикновените живи същества, но дори и полубоговете като Шива и Брахма̄ почитат Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Ям̇ брахма̄-варун̣ендра-рудра-марутах̣ стуванти дивяих̣ ставаих̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 12.13.1). Кр̣ш̣н̣а е почитан от Брахма̄, Шива, Варун̣а, Индра, Чандра и от всички останали полубогове. Така постъпва и преданият. Човекът, поел по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага става много скъп на всички, които се опитват да схванат същността на съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. По подобен начин полубоговете се стремят да разберат кой се е предал истински на Бог Ва̄судева. Принцовете Прачета̄си били напълно отдадени на Ва̄судева, затова Шива сам пожелал да отиде и да ги види.

Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е представен в Бхагавад-гӣта̄ като Пуруш̣оттама. Той е този, който се наслаждава (пуруш̣а), и Той е Върховният (уттама). Той е, който се наслаждава на всичко – на пракр̣ти и на пуруш̣а. Под влиянието на трите гун̣и живото същество се опитва да господства над материалната природа, но по своята природа то не е пуруш̣а (наслаждаващ се), а пракр̣ти, както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (7.5): апареям итас тв аня̄м̇ пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м. Живото същество, джӣвата, в действителност е пракр̣ти, междинна енергия на Върховния Бог. Поради контакта си с материалната енергия обаче то се опитва да господства над материалната природа (Бхагавад-гӣта̄, 15.7):

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“.

В стремежа си да господства над материалната природа живото същество води безмилостна борба за съществуване. То полага такива неимоверни усилия да постигне удоволствие, че дори не е в състояние да се наслаждава на материалните богатства. Затова понякога то е наричано пракр̣ти, или джӣва, тъй като принадлежи на междинната енергия. Когато живото същество е пленник на трите гун̣и на материалната природа, то е наричано джӣва-сам̇гита. Има два вида живи същества: едните се наричат кш̣ара, а другите акш̣ара. Кшара са падналите и обусловени живи същества, а акш̣ара са освободените. По-голяма част от живите същества са акш̣ара и живеят в духовния свят. Те са на равнището на Брахман, на чистото духовно съществуване. Те са напълно различни от живите същества, които са обусловени от трите гун̣и на материалната природа.

Но Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е отвъд кш̣ара и акш̣ара и в Бхагавад-гӣта̄ (15.18) Той е наречен Пуруш̣оттама. Имперсоналистите твърдят, че Ва̄судева е безличностният Брахман, но в действителност безличностният Брахман е подчинен на Кр̣ш̣н̣а, което се вижда и от Бхагавад-гӣта̄ (14.27): брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам. Брахма сам̇хита̄ (5.40) също потвърждава, че Кр̣ш̣н̣а е източникът на безличностния Брахман: яся прабха̄ прабхавато джагадан̣д̣а-кот̣и. Безличностният Брахман всъщност е сиянието, което се излъчва от тялото на Кр̣ш̣н̣а. В неговите лъчи плуват безбройните вселени. Следователно Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е абсолютният Върховен Бог и Шива е много благосклонен към тези, които изцяло са му се отдали. Както ясно личи от последната глава на Бхагавад-гӣта̄ (18.66), Кр̣ш̣н̣а иска човек да му се предаде изцяло и безрезервно: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа.

В тази строфа е важна думата са̄кш̣а̄т, „пряко“. Много хора се представят за предани, но всъщност са само кармӣ и гя̄нӣ, защото не са се отдали пряко на Бог Кр̣ш̣н̣а. Понякога кармӣте предлагат резултатите от труда си на Бог Ва̄судева – този акт се нарича карма̄рпан̣ам. Но карма̄рпан̣ам също се числи към плодоносните дейности, защото кармӣте смятат Бог Виш̣н̣у за един от полубоговете, като Шива и Брахма̄. Те твърдят, че да се служи на полубоговете, е равностойно на това да се служи на Ва̄судева. Но твърдението им не намира подкрепа в дадената строфа – иначе Шива би казал, че е все едно дали човек се отдава на него, на Бог Ва̄судева, на Виш̣н̣у или на Брахма̄. Шива обаче не казва това, защото той самият се е предал на Ва̄судева и всички, които постъпват по същия начин, са му много, много свидни и скъпи. Той открито казва това. Следователно Шива обича повече преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а, отколкото собствените си поклонници.