Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.29

Тази строфа дава представа за кулминацията в процеса на еволюцията. Поетът ваиш̣н̣ава Джаядева Госва̄мӣ пише: пралая-пайодхи-джале дхр̣тава̄н аси ведам. Нека проследим хода на еволюцията от стадия на унищожението (пралая), когато цялата вселена е залята с вода. По това време има различни риби и други водни животни, после се появяват растения, дървета, насекоми, влечуги, птици, бозайници, човекоподобни същества и най-накрая – цивилизованият човек. Цивилизованият човек се намира на кръстопът и ако поеме във вярна посока, може да продължи духовната си еволюция. Тук е казано (сва-дхарма-ниш̣т̣хах̣), че когато живото същество стигне до цивилизована форма на живот, в обществото трябва да има сва-дхарма – обществено разслоение въз основа на качествата и дейностите на хората. Това е потвърдено от Бхагавад-гӣта̄ (4.13):

„В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, Аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“.

В цивилизованото човешко общество трябва да има бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри и всеки трябва съвестно да изпълнява задълженията, определени за съсловието, към което принадлежи. В тази строфа е казано (сва-дхарма-ниш̣т̣хах̣), че няма значение дали някой е бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра – ако се придържа към положението си и правилно изпълнява дълга, който му е отреден, той може да бъде смятан за цивилизован човек. В противен случай той не стои по-високо от животното. Освен това тук се казва, че който изпълнява предписания си дълг (сва-дхарма) в продължение на сто живота (например ако един бра̄хман̣а продължи да действа като бра̄хман̣а), той става достоен да се издигне до Брахмалока – планетата, на която живее Брахма̄. Съществува и планета, наречена Шивалока, или Сада̄шивалока. Тя е разположена между духовния и материалния свят. Когато обитателят на Брахмалока продължи да се усъвършенства, той се издига до Сада̄шивалока. А най-висшият стадий на съвършенството е постигането на Вайкун̣т̣халока. Всички се стремят към Вайкун̣т̣халока, дори и полубоговете, но тя може да бъде достигната само от оня предан, който не желае никакви материални облаги. Бхагавад-гӣта̄ (8.16) утвърждава, че материалните страдания са неизбежни дори на Брахмалока (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна). Живото същество не е застраховано дори ако се издигне до Шивалока, защото тя се намира на границата между материалния и духовния свят. Но ако достигне Вайкун̣т̣халока, то постига най-висшето съвършенство и връхната точка в процеса на еволюцията (ма̄м упетя ту каунтея пунар джанма на видяте). С други думи, дадената строфа поддържа, че хората, които имат развито съзнание, трябва да се посветят на процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да може след смъртта си веднага да се издигнат до Вайкун̣т̣халока или до Кр̣ш̣н̣алока. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣта̄, 4.9). Преданият, който е в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се стреми нито към Брахмалока, нито към Шивалока, ни към коя да е друга материална планета, веднага достига Кр̣ш̣н̣алока (ма̄м ети). Това е най-висшето съвършенство на живота и връхната точка в процеса на еволюцията.