Шрӣмад бха̄гаватам 4.21.37

В предишната строфа Пр̣тху Маха̄ра̄джа посочи колко голямо е значението на преданото служене и за управниците, и за обикновените граждани на страната. Сега той обяснява как човек може да стане непоколебим и устойчив в това служене. Когато наставлявал Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху сравнил преданото служене за Бога с увивно растение. Увивните растения имат крехко стъбло и затова се увиват около някое друго дърво, използвайки го като опора. Докато израснат, те трябва да бъдат пазени много внимателно, за да не загинат. Описвайки грижите, които трябва да се полагат за растението на преданото служене, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху особено силно изтъква, че човек трябва да се пази да не извършва оскърбления в лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите. Тези оскърбления се наричат ваиш̣н̣ава-апара̄дха. Апара̄дха значи „оскърбление“. Ако човек извършва ваиш̣н̣ава-апара̄дхи, духовното му развитие спира. Дори предан, който е постигнал много високо равнище в преданото служене, се лишава от целия си духовен напредък, ако допусне оскърбление срещу ваиш̣н̣ава. В ша̄стрите се разказва за един много велик йогӣ, Дурва̄са̄ Муни, който извършил ваиш̣н̣ава-апара̄дха и в търсене на спасение от последствията на това оскърбление цяла година препускал из вселената, стигайки накрая чак до Вайкун̣т̣халока, но когато помолил за помощ дори самата Върховна Божествена Личност, пребиваваща във Вайкун̣т̣ха, Богът отказал да го защити. Затова трябва да сме много внимателни да не оскърбяваме лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите. Най-тежкият вид ваиш̣н̣ава-апара̄дха е гуру-апара̄дха, оскърблението в лотосовите нозе на духовния учител. Гуру-апара̄дха е най-тежкото оскърбление срещу святото име на Върховната Божествена Личност. Гурор авагя̄ шрути-ша̄стра-нинданам (Падма Пура̄н̣а). От десетте оскърбления срещу святото име най-сериозни са неподчинението на духовния учител и хуленето на ведическата литература.

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е дал най-простото определение за ваиш̣н̣ава: ваиш̣н̣ава е този, при вида на когото веднага си спомняме за Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. В тази строфа се говори за ваиш̣н̣авите и за бра̄хман̣ите. Ваиш̣н̣авите са образовани и учени бра̄хман̣и, затова те често са наричани бра̄хман̣а-ваиш̣н̣ави, бра̄хман̣а-пан̣д̣ити или ваиш̣н̣ави и бра̄хман̣и едновременно. С други думи, всеки ваиш̣н̣ава е бра̄хман̣а, но не всеки бра̄хман̣а е чист ваиш̣н̣ава. Когато осъзнае духовната си природа (брахма джа̄на̄ти), човек веднага става бра̄хман̣а. Представите на бра̄хман̣ите за Абсолютната Истина в основата си са имперсонални. Но когато бра̄хман̣ът осъзнае, че Върховният Бог е личност, той става ваиш̣н̣ава. Ваиш̣н̣авите са трансцендентални и превъзхождат дори бра̄хман̣ите. От материална гледна точка бра̄хман̣ите заемат най-висшата позиция в обществото. Ваиш̣н̣авите обаче са по-висши и от бра̄хман̣ите. И бра̄хман̣ите, и ваиш̣н̣авите духовно са много напреднали. Качествата на бра̄хман̣ите са изброени в Бхагавад-гӣта̄: честност, уравновесеност, контрол над сетивата, търпение, простота, знание за Абсолютната Истина, непоколебима вяра в писанията и практическо приложение на браминските качества в ежедневието. А когато човекът, притежаващ всички посочени качества, изцяло се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, той става ваиш̣н̣ава. Пр̣тху Маха̄ра̄джа призовава поданиците си, които вече отдавали на Бога предано служене, да се пазят от оскърбления срещу бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Обидите в лотосовите нозе на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите са толкова пагубни, че дори потомците на Яду, родени в династията на самия Бог Кр̣ш̣н̣а, загинали заради такава обида. Върховната Божествена Личност не прощава нито едно оскърбление в лотосовите нозе на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Понякога, заслепени от своята сила, царете или държавните служители, облечени с власт, проявяват неуважение към бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, без да знаят, че подобна обида ги обрича на сигурна гибел.