Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.38

Тук Върховната Личност е наречена брахман̣я-дева. Думата брахман̣я обозначава бра̄хман̣ите, ваиш̣н̣авите и браминската култура, а дева значи „господар, когото почитат“. Следователно само онзи, който е постигнал трансценденталното равнище на ваиш̣н̣авите или се намира на най-висшето материално равнище като бра̄хман̣ите, които са в гун̣ата на доброто, може да оцени по достойнство Върховната Божествена Личност. На по-низшите степени на развитие, т.е. под влиянието на страстта и невежеството, човек много трудно може да оцени или да разбере Върховния Бог. Затова тук Върховният е наречен Божество, почитано от следовниците на браминската и ваиш̣н̣авската култура.

Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е основният защитник на кравите и на браминската култура. Човек, който не знае това и не почита бра̄хман̣ите и кравите, не може да овладее науката за Бога, а без познаването на тази наука никоя благотворителна дейност и пропаганда на хуманизма не може да има успех. Богът е пуруш̣а, върховният наслаждаващ се. Той се наслаждава не само когато идва в образа на инкарнация, а от незапомнени времена, от самото начало (пура̄танах̣) и вечно (нитям). Яч-чаран̣а̄бхивандана̄т: Пр̣тху Маха̄ра̄джа казва, че Богът, Върховната Личност, се е увенчал с вечна слава – едно от неговите богатства, – като е почитал лотосовите нозе на бра̄хман̣ите. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че Богът не е принуден да работи, за да постигне някакви материални блага или цели. Той е съвършен и цялостен сам по себе си, затова не се нуждае от нищо. И въпреки това се казва, че Богът се сдобил със съвършенствата и богатствата си, като почитал лотосовите нозе на бра̄хман̣ите. Той постъпва така, за да даде пример на живите същества. В Два̄рака̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а изразил почитта си към На̄рада, като се поклонил в лотосовите му нозе. Когато Суда̄ма̄ Випра дошъл в двореца, Бог Кр̣ш̣н̣а собственоръчно му измил нозете, а като място за сядане му предоставил собственото си ложе. Той е Върховната Божествена Личност, но се поклонил на Кунтӣ и на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Това безукорно поведение на Бога е урок за всеки от нас. От личния пример на Върховната Божествена Личност трябва да се поучим как да се грижим за кравите, как да възпитаваме в себе си брамински качества и да почитаме бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. В Бхагавад-гӣта̄ (3.21) Богът казва: яд яд а̄чарати шрешт̣хас тат тад еветаро джанах̣ – „Каквото направи един велик човек, обикновените хора го следват. И каквито норми установи с поведението си, към тях се придържа целият свят“. Кой може да бъде по-видна личност от Върховната Божествена Личност? И чие поведение може да бъде по-съвършено? Богът се държи по почтителен начин не за някаква материална облага, а само за да ни научи как трябва да постъпваме в материалния свят.

В тази строфа Върховната Божествена Личност е описана като махаттама-агран̣ӣх̣. В материалния свят махаттами (велики личности) са Брахма̄ и Шива, но Богът стои много над тях. На̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – Богът, Върховната Личност, притежава трансцендентална позиция и е отвъд пределите на всичко, което съществува в материалния свят. Неговото великолепие, богатство, красота, мъдрост, знание, липса на привързаност и слава са джагат-павитрам, т.е. пречистват цялата вселена. Колкото повече говорим за достоянията на Бога, толкова повече вселената се пречиства. Достоянията на материалиста, който живее в материалния свят, са преходни. Днешният богаташ утре може да стане бедняк, днешната знаменитост утре може да бъде забравена. Материалните съвършенства и постижения никога не са постоянни, но шестте достояния на Бога, Върховната Личност, му принадлежат вечно и са негов неизменен атрибут не само в духовния, но и в материалния свят. Славата на Бог Кр̣ш̣н̣а е непреходна и изречената от него книга на мъдростта, Бхагавад-гӣта̄, е почитана и до ден-днешен. Всичко, което е свързано с Върховната Божествена Личност, остава да съществува вечно.