ТЕКСТ 37
Text 37
Текст
Text
титикш̣ая̄ тапаса̄ видяя̄ ча
дедӣпяма̄не 'джита-девата̄на̄м̇
куле сваям̇ ра̄джа-кула̄д двиджа̄на̄м
titikṣayā tapasā vidyayā ca
dedīpyamāne ’jita-devatānāṁ
kule svayaṁ rāja-kulād dvijānām
Дума по дума
Synonyms
ма̄ – никога не правят; джа̄ту – когато и да е; теджах̣ – върховно могъщество; прабхавет – демонстрират; маха̄ – голямо; р̣ддхибхих̣ – с богатство; титикш̣ая̄ – с търпение; тапаса̄ – с аскетизъм; видяя̄ – с образованост; ча – също; дедӣпяма̄не – към тези, които се славят; аджита-девата̄на̄м – ваиш̣н̣ави, т.е. предани на Върховната Божествена Личност; куле – в обществото; сваям – лично; ра̄джа-кула̄т – по-велики от царското семейство; двиджа̄на̄м – на бра̄хман̣ите.
mā — never do it; jātu — at any time; tejaḥ — supreme power; prabhavet — exhibit; mahā — great; ṛddhibhiḥ — by opulence; titikṣayā — by tolerance; tapasā — penance; vidyayā — by education; ca — also; dedīpyamāne — upon those who are already glorified; ajita-devatānām — Vaiṣṇavas, or the devotees of the Supreme Personality of Godhead; kule — in the society; svayam — personally; rāja-kulāt — greater than the royal family; dvijānām — of the brāhmaṇas.
Превод
Translation
Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите се славят с търпение, аскетизъм, знание и образованост. Заради тези свои духовни достойнства те са по-силни дори от членовете на царския род. Затова се казва, че управниците и аристократите никога не бива да оскърбяват тези две групи хора или да демонстрират пред тях материалното си могъщество.
The brāhmaṇas and Vaiṣṇavas are personally glorified by their characteristic powers of tolerance, penance, knowledge and education. By dint of all these spiritual assets, Vaiṣṇavas are more powerful than royalty. It is therefore advised that the princely order not exhibit its material prowess before these two communities and should avoid offending them.
Пояснение
Purport
В предишната строфа Пр̣тху Маха̄ра̄джа посочи колко голямо е значението на преданото служене и за управниците, и за обикновените граждани на страната. Сега той обяснява как човек може да стане непоколебим и устойчив в това служене. Когато наставлявал Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху сравнил преданото служене за Бога с увивно растение. Увивните растения имат крехко стъбло и затова се увиват около някое друго дърво, използвайки го като опора. Докато израснат, те трябва да бъдат пазени много внимателно, за да не загинат. Описвайки грижите, които трябва да се полагат за растението на преданото служене, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху особено силно изтъква, че човек трябва да се пази да не извършва оскърбления в лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите. Тези оскърбления се наричат ваиш̣н̣ава-апара̄дха. Апара̄дха значи „оскърбление“. Ако човек извършва ваиш̣н̣ава-апара̄дхи, духовното му развитие спира. Дори предан, който е постигнал много високо равнище в преданото служене, се лишава от целия си духовен напредък, ако допусне оскърбление срещу ваиш̣н̣ава. В ша̄стрите се разказва за един много велик йогӣ, Дурва̄са̄ Муни, който извършил ваиш̣н̣ава-апара̄дха и в търсене на спасение от последствията на това оскърбление цяла година препускал из вселената, стигайки накрая чак до Вайкун̣т̣халока, но когато помолил за помощ дори самата Върховна Божествена Личност, пребиваваща във Вайкун̣т̣ха, Богът отказал да го защити. Затова трябва да сме много внимателни да не оскърбяваме лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите. Най-тежкият вид ваиш̣н̣ава-апара̄дха е гуру-апара̄дха, оскърблението в лотосовите нозе на духовния учител. Гуру-апара̄дха е най-тежкото оскърбление срещу святото име на Върховната Божествена Личност. Гурор авагя̄ шрути-ша̄стра-нинданам (Падма Пура̄н̣а). От десетте оскърбления срещу святото име най-сериозни са неподчинението на духовния учител и хуленето на ведическата литература.
Pṛthu Mahārāja has explained in the previous verse the importance of devotional service for both the rulers and the citizens of the state. Now he explains how one can be steadily fixed in devotional service. Śrī Caitanya Mahāprabhu, while instructing Śrīla Rūpa Gosvāmī, has compared the devotional service of the Lord with a creeper. A creeper has a feeble stem and requires the support of a tree to grow, and while growing it requires sufficient protection so that it may not be lost. While describing the system of protection for the creeper of devotional service, Śrī Caitanya Mahāprabhu has especially stressed protection from offenses unto the lotus feet of Vaiṣṇavas. Such offenses are called vaiṣṇava-aparādha. Aparādha means “offense.” If one commits vaiṣṇava-aparādhas, all of his progress in devotional service will be checked. Even though one is very much advanced in devotional service, if he commits offenses at the feet of a Vaiṣṇava, his advancement is all spoiled. In the śāstras it is found that a very great yogī, Durvāsā Muni, committed a vaiṣṇava-aparādha and thus for one full year had to travel all over the universe, even to Vaikuṇṭhaloka, to defend himself from the offense. At last, even when he approached the Supreme Personality of Godhead in Vaikuṇṭha, he was refused protection. Therefore one should be very careful about committing offenses at the feet of a Vaiṣṇava. The most grievous type of vaiṣṇava-aparādha is called gurv-aparādha, which refers to offenses at the lotus feet of the spiritual master. In the chanting of the holy name of the Supreme Personality of Godhead, this gurv-aparādha is considered the most grievous offense. Guror avajñā śruti-śāstra-nindanam (Padma Purāṇa). Among the ten offenses committed against the chanting of the holy name, the first offenses are disobedience of the spiritual master and blasphemy of the Vedic literature.
Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е дал най-простото определение за ваиш̣н̣ава: ваиш̣н̣ава е този, при вида на когото веднага си спомняме за Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. В тази строфа се говори за ваиш̣н̣авите и за бра̄хман̣ите. Ваиш̣н̣авите са образовани и учени бра̄хман̣и, затова те често са наричани бра̄хман̣а-ваиш̣н̣ави, бра̄хман̣а-пан̣д̣ити или ваиш̣н̣ави и бра̄хман̣и едновременно. С други думи, всеки ваиш̣н̣ава е бра̄хман̣а, но не всеки бра̄хман̣а е чист ваиш̣н̣ава. Когато осъзнае духовната си природа (брахма джа̄на̄ти), човек веднага става бра̄хман̣а. Представите на бра̄хман̣ите за Абсолютната Истина в основата си са имперсонални. Но когато бра̄хман̣ът осъзнае, че Върховният Бог е личност, той става ваиш̣н̣ава. Ваиш̣н̣авите са трансцендентални и превъзхождат дори бра̄хман̣ите. От материална гледна точка бра̄хман̣ите заемат най-висшата позиция в обществото. Ваиш̣н̣авите обаче са по-висши и от бра̄хман̣ите. И бра̄хман̣ите, и ваиш̣н̣авите духовно са много напреднали. Качествата на бра̄хман̣ите са изброени в Бхагавад-гӣта̄: честност, уравновесеност, контрол над сетивата, търпение, простота, знание за Абсолютната Истина, непоколебима вяра в писанията и практическо приложение на браминските качества в ежедневието. А когато човекът, притежаващ всички посочени качества, изцяло се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, той става ваиш̣н̣ава. Пр̣тху Маха̄ра̄джа призовава поданиците си, които вече отдавали на Бога предано служене, да се пазят от оскърбления срещу бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Обидите в лотосовите нозе на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите са толкова пагубни, че дори потомците на Яду, родени в династията на самия Бог Кр̣ш̣н̣а, загинали заради такава обида. Върховната Божествена Личност не прощава нито едно оскърбление в лотосовите нозе на бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите. Понякога, заслепени от своята сила, царете или държавните служители, облечени с власт, проявяват неуважение към бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите, без да знаят, че подобна обида ги обрича на сигурна гибел.
The simple definition of Vaiṣṇava is given by Śrī Caitanya Mahāprabhu: a person who immediately reminds one of the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, is a Vaiṣṇava. In this verse, both Vaiṣṇavas and brāhmaṇas are mentioned. A Vaiṣṇava is a learned brāhmaṇa and is therefore designated as brāhmaṇa-vaiṣṇava, brāhmaṇa-paṇḍita or as a Vaiṣṇava and brāhmaṇa. In other words, a Vaiṣṇava is supposed to be a brāhmaṇa already, but a brāhmaṇa may not be a pure Vaiṣṇava. When a person understands his pure identity, brahma-jānāti, he immediately becomes a brāhmaṇa. In the brāhmaṇa stage, one’s understanding of the Absolute Truth is mainly based on the impersonal view. When a brāhmaṇa, however, rises to the platform of personal understanding of the Supreme Godhead, he becomes a Vaiṣṇava. A Vaiṣṇava is transcendental even to a brāhmaṇa. In the material conception, the position of a brāhmaṇa is the highest in human society, but a Vaiṣṇava is transcendental even to a brāhmaṇa. Both the brāhmaṇa and Vaiṣṇava are spiritually advanced. A brāhmaṇa’s qualifications are mentioned in Bhagavad-gītā as truthfulness, mental equanimity, control of the senses, the power of tolerance, simplicity, knowledge of the Absolute Truth, firm faith in the scriptures, and practical application of the brahminical qualities in life. In addition to all these qualifications, when one fully engages in the transcendental loving service of the Lord, he becomes a Vaiṣṇava. Pṛthu Mahārāja warns his citizens who are actually engaged in the devotional service of the Lord to take care against offenses to the brāhmaṇas and Vaiṣṇavas. Offenses at their lotus feet are so destructive that even the descendants of Yadu who were born in the family of Lord Kṛṣṇa were destroyed due to offenses at their feet. The Supreme Personality of Godhead cannot tolerate any offense at the lotus feet of brāhmaṇas and Vaiṣṇavas. Sometimes, due to their powerful positions, princes or government servants neglect the position of brāhmaṇas and Vaiṣṇavas, not knowing that because of their offense they will be ruined.